Антропософия

Сестра Михаел Павлик, OP

Антропософията е светоглед, който не признава съществуването на Бога като Творец и Съдия, а за най-висша личност признава човека с паранормални способности. Създател на антропософията е прочутият окултист Рудолф Щайнер. Неговите възгледи намират добра почва там, където духовната празнота, появила се в обществото вследствие на материализма и развитието на атеистичния светоглед, е довела до появата на своеобразен „глад“ за Бога, Когото човешката душа търси въпреки неблагоприятните условия. И загубил доверие в религиозните авторитети, някак пипнешком човек търси отговори на възникващите въпроси за източника и смисъла на своя живот – и попада на различни възгледи, разпространявани днес. Често онова, което в първите векове (след срещата на християнството с езичеството) са проповядвали гностиците, еретиците и изповядващите най-различни възгледи, днес е приспособено към съвременния манталитет и е проповядвано като „нова религия“ или като „научна истина“.
Хората, особено младите, лесно възприемат възгледи, които са представяни привлекателно и рекламирани като „нови“ и „научни“. Старите суеверия в нова обвивка нееднократно са противопоставяни на християнската религия и пропагандирани като „мъдрост“, постижима не по пътя на вярата, опряна на догмите, а благодарение на знание, опряно на опита; само че остава въпросът: на чий опит?
Различни съдържания, минаващи за „нови”, съдържащи се в сензационни и окултни писания, или записани на касети, свързани с разнообразни упражнения на фона на екзотична музика и изкуство, попадат дълбоко в подсъзнанието, формирайки чувствата, поривите, сантиментите и схващанията на възприемащите ги.
Закодираното в подсъзнанието ново съдържание, свързано с промяна в сферата на чувствата и рефлексите трябва да повлияе върху промяна на манталитета, начина на реагиране и оценката на смисъла на съществуването на света и човека. Това повлича след себе си промяна на стила на живота, нормите на поведение и йерархията на ценностите, създавайки естествена основа за смяна на идеологично-религиозната ориентация. Многообразието на въвежданите форми на религиозния култ и неговите обекти успешно и най-дълбоко могат да разбият досегашните обществени, религиозни и народностни връзки.
Верификация на съществуващите традиции и възгледи винаги е имало, но в Европа тя става особено оживена по време на географските открития и колонизацията. Още Волтер (1694-1778) се бори с всякакви дуалистични възгледи, разделящи действителността на материален и духовен свят; природата на човека на естествена и свръхестествена; човешкият живот на временен и вечен. По-нататъшната ревизия на тези теории довежда до отхвърляне на ценностите, основани на Божието Откровение, израз на което става Великата френска революция (1789).
По-късно Карл Маркс (1818-1883) изразява възгледа, че съществува само материя, която постоянно се развива. По същия начин интерпретира изменчивостта на обществените явления и етичните принципи. Той твърди, че всяка етика е резултат от икономическото състояние на обществото. Още по-радикална позиция спрямо съвременната му етика заема Ницше (1844-1900), който, свързвайки теориите на своите предшественици с възгледите на Изтока, определя различни закони и норми на постъпки за слугите и за господарите. Той смята християнската етика за робска, унижаваща господарите. Ницше създава идеала за свръхчовека, чиято свобода и „достойнство” нищо и никой няма право да ограничава. В същия този дух развива своята дейност Рудолф Щайнер (1861-1925), който, позовавайки се на „мъдростта” на Изтока и на митовете на античността и на философията на природата на Гьоте, се опира на традицията на интуитивното мислене и на своите визионерски възприятия.
Няма съмнение, че възгледите на Ницше и Щайнер стават по-късно извор на вдъхновение за Хитлер. И може би неговото поражение щеше да сложи край на расизма, ако днес тази идеология не се подкрепяше от групите на антропософите и окултистите, изповядващи вяра в прераждането и в способността на човека да постигне божествената природа. Тук точно се проявява заплахата от идеологията на Рудолф Щайнер (1861-1925), който в своята антропософия свързва идеята за свръхчовека с окултизма и с източната астрология, магия и вяра в прераждането, приспособявайки я към християнството и дори признавайки я за негово усъвършенстване.

Фалшивите мистици

Светогледът, който разделя човечеството на господари и роби, доведе през последното столетие до предприемане от „господарите” на експерименти, извършвани върху хора, които те определят като свои „роби”. Днес по време на различни медитации и упражнения (психични, духовни, релаксивни, терапевтични или умствени) също се провеждат експерименти. Те засягат главно прилагане на техники за въвеждане на човека в хипнотичен или еротичен транс и възможности за управление на неговото подсъзнание. Лицата, които са подложени на споменатите упражнения, не могат да знаят, че са обект на експерименти, за да не би в тяхното съзнание да се появят предубеждения, които могат да повлияят върху обективните резултати от тези изследвания. Затова в рекламните материали за горните упражнения не се говори за това. Не се говори и че на т.н. упражнения нееднократно се изпробва действието на халюциногенни средства, наречени психоделични. Най-често това са пейотл, мескалин и LSD. Лицата, които са подложени на експериментите, които под тяхно влияние изпадат в транс и преживяват илюзорни видения или еуфория, смятат, че изпитват или мистични „просветления” и познание на реалния духовен свят.
Методите за изпадане в транс са практикувани от векове в религиите на Изтока. Обикновено те имат връзка със сексуалната магия и използването на т.нар „божествени питиета”, които действат възбуждащо на мозъка. Тези практики поради тяхната интимност са обгърнати в тайна (принадлеждат към т.нар. „тайно знание”). Днес „посветените учители” на Запад изследват интензивно психическите явления, проявяващи се под тяхно влияние. Вече има все повече жертви, които доказват, че експериментираните върху хората химия, хипноза, магия и други окултни практики имат трагични последици, тъй като дават възможност за пълно поробване (лишаване от собствена воля) на човек от човека. Лишаването от воля е най-голямата вреда, която може да се нанесе на човека, затова Бог е забранил практикуването на окултизма. От католическа гледна точка еротичният живот на човека е нормиран от Божия закон, а провеждането на експерименти върху хора, особено без тяхното знание, е недопустимо!
Но извън библейското Откровение, особено в окултизма и религиите на Изтока, такива ограничения няма. Там не Бог, а „учителят”, гуруто е най-висшият авторитет и той решава на кого/кому какво е позволено. Освен това „учителят”, който вярва в прераждането, е убеден, че пострадалият заради това, че му е бил на разположение, „ще се прероди”, и то в по-добро въплъщение! Затова изследванията на психично-духовните процеси, свързани с интимни религиозни или еротични преживявания и възможността да се управляват от външни лица, са безнаказано провеждани на базата на окултизма и онези религии, които изповядват вярата в прераждането и расистката обществена сегрегация.
От тази гледна точка (особено в перспективата на ЕС) не може да бъде одобрявана политология, социология и педагогика, основана на религиите на Изтока и окултичните светогледи.
Именно от източния светоглед Рудолф Щайнер приема окултизма, с вярата в прераждането и в многократните божествени явявания в човешки образи, и астрологията, според която човешките съдби и светът са ръководени от звездите и различни „тайни сили”. Сред астролозите господства всеобщо убеждение, че на всеки 2000 години Земята преминава под действието на различно разположение на небесните тела, които имат влияние за появяването на свръхчовешки личности, които довеждат до преломни събития в света. Тази вяра по-особено разпространява Рудолф Щайнер в своята теория за наближаващата нова епоха в света (New Age).

Източници на вдъхновение на Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер произхожда от Южна Австрия. Живее в годините 1861-1925. Следва природни науки във Висшето техническо училище във Виена, където се запознава със съчиненията на Гьоте, оказвали сериозно влияние върху неговия светоглед. Преломна роля в живота му изиграва Мари фон Сиверс – млада актриса, която става неговата втора жена. Тя го въвежда в кръга на теософите. Заедно с него създава през 1902 г. немската секция на теософите, в която се обръща особено внимание върху ролята на изкуството, подчертавайки значението на „красивия ритъм” и „одухотворената култура на тялото”, което по-късно Рудолф Щайнер въвежда в програмата на своята педагогика във вид на „евритмия” – вид танцувална гимнастика на фона на музика. Френският автор на книгата „Тайните записки на маговете на Хитлер” Франсоа Рибадо-Дюма пише, че „ Рудолф Щайнер, доктор по философия и преподавател във Виенския университет, последовател на розенкройцера Кант, е бил спиритуалист с голяма традиция, езотерик и франкомасон. Старателен слушател на известната теософка Мария Ланг, накрая бива посветен от нея и приятелката й художничката Роза Майредер. Работи като архивар във Ваймар, пише труд за Гьоте, познава Елизабет Форстер, сестрата на Ницше. Благодарение на философията на Ницше постига просветление. През 1897 година го срещаме в Берлин, където публикува няколко свои труда. По това време работи в Теософското общество и се запознава с известната теософка Ани Безант, последователка и продължителка на линията на мадам Блаватска. Работи в Обществото, става даже негов генерален секретар. На страниците на списанията „Луцифер” и „Гнозис”, редактирани заедно с Ани Безант, Рудолф Щайнер развива своята теория за „антропософската космология”, според която универсумът се подчинява на силата и волята на човека. Рудолф Щайнер учи, че познанието на свръхчувствените светове посредством будизма възражда християнската мисъл. Всеизвестно е, че Ани Безант е поддържала, че Христос е прераждане на Буда и е искала Кришнамурти да бъде почитан като новия Буда (…)В известната книга „Зелената змия и красивият Ирис” Рудолф Щайнер прославя идеите на розенкройцерите, към които е принадлежал Гьоте, неговият духовен учител(…) Щайнер е теоретикът на геополитиката, която провъзгласява съществуването в далечни времена на нордическа раса, сътворила велика цивилизация (…) Това е била арийска раса, която е населявала страната Туле. Когато мощно сътресение тласка земната ос, страната Туле изчезва под водите и арийците отиват в земите на Германия, Индия и Гърция. Именно по пътя на арийците е възнамерявал да тръгне Хитлер и да извърши големите завоевания на света. Елик Нове твърди, че „началото на новото немско движение трябва да се търси в Теософското общество в осемдесетте години на ХІХ век. Мадам Блаватска пристига в Европа след пребиваване в Индия през пролетта на 1884 г. Теософката мадам Блаватска фанатично обучава привържениците на магическото знание в Англия, Франция и Германия (…) Своето посвещаване дължи на известния маг Елифас Леви. С помощта на доктор Вилхелм Хюбе-Шлайден основава през 1884 много мощен клон на Теософското общество, който ще действа най-активно в Германия през 1919 г. Средището на този окултен център е в Лайпциг (…) Рудолф Щайнер, известен теософ розенкройцер, старателно участва в събранията на членовете на обществото.
Както твърди А. Банкрофт, „годините на работа, прекарани във Ваймар, в архива на Гьоте, му донасят много приятели (…)Привържениците на Щайнер произлизат главно от Теософското общество, на което той е високо уважаван член. Когато през 1902 г. Щайнер застава начело на немския филиал на теософите, той прибавя собствена космология към тяхната (…). Факт е, че приема странна политика, присъединявайки се през 1906 г. към друго общество „The Order of the Temple of Orient” – Орден на Храма на Ориента, което е известно с практикуването на сексуална магия. Достига дори по-далеч, водейки една от ложите, наречена „Mysteria Mystica Aeterna” – Мистерия на вечната мистика.”
С цел разпространение на възгледите си Рудолф Щайнер основава Антропософско дружество около 1913 г. с главно седалище Дорн, Швейцария. Там също основава и своя учебен център с името Гьотенеум. А първото експериментално училище за деца основава във Валдорф, близо до Щутгарт (в Германия) през 1919 г. По-късно по примера на това училище ще възникнат следващите училища под името „валдорфски училища”. Децата в тези училища през първите седем години от живота си трябва да бъдат подложени на действието на сетивни фактори, за да умеят да наблюдават обкръжаващия ги свят и да станат способни да се вживяват в духа на природата и космоса. През следващите седем години (от 7 до 14 година на живота) трябва да се учат на умението за практично мислене и технически предмети, като се използва демонстративна педагогика. От 14-та до 21-та година се обръща специално внимание на формирането на личността под ръководството на антропософски възпитател, който се занимава с детето от постъпването му в училище чак до неговото завършване. Възпитателят трябва също да влияе на родителите на детето, за да може възпитанието вкъщи да не се отдалечава от това, което детето получава в училището; възпитателят трябва също да приспособява религиозните възгледи и личните интереси на възпитаника към антропософския светоглед. За да постигне набелязаната цел, възпитателят има на разположение всякакви методи на манипулация на ученика и неговото обкръжение (без да се изключва хипнозата, магията или химическите „допинги” за мозъка) само и само да „формира” ученика в духа на „учителя” Рудолф Щайнер.

Оценка на Щайнеровата педагогика

Като позитивен ефект на Щайнеровата педагогика може да се признае въвеждането на технически предмети (възпитание чрез работа) и евритвимия, музика и пластика (възпитание чрез изкуство), а така също и обръщането на вниманието върху контакта на детето с природата. За съжаление в педагогиката на Рудолф Щайнер липсват солидни основи за здраво духовно развитие на човека, тъй като той има погрешни понятия за Бога – не признава Бог като личност и Неговия морален Закон, които са заместени от закона на човешката власт.
Речникът на антропософията в голяма степен е почерпен от християнството, но значението на думите е изменено така, че възгледите на анторопософите са отрицание учението на Исус Христос и християнската духовност. Обаче тяхното съдържание, предлагано в библейски категории, става познато за християнина и със своите утопийни мистично-космополитични спекулации съблазняват интелектуалците и става все по-общоприето. Антропософите, служейки си с научни и религиозни понятия, така изменят техния смисъл, че да им предадат окултно значение; чрез това те въвеждат голямо объркване в религиозните понятия. Много хора са подложени на религиозна дезориентация, тъй като за теософските и щайнеровските грешки (базирани на неговите подозрителни визии) се говори малко; точно обратното – рекламират се неговите възгледи като мнима „мъдрост” или „християнска мистика”. Това е псевдохристиянска мистика, която е особено токсична за католическата духовност, като например дейността на споменатата по-горе ложа Mysteria Mystica Aeterna и Орденът на Храма на Ориента (Ordo Templi Orientis – OTO), известни с практикуването на сексуална магия. Сексуалната магия в източните култури е всеобщо упражнявана по време на тантра – йога и лингамйони – йога (т.е. йога „за двама”), където еротичният транс се възприема като постигане на „божествено състояние”. Някои практики на сексуална магия се срещат вече в Полша, и то в името на здравето, и дори в името на духовното съвършенство!…
Общностите на антропософите имат днес собствена етика (законът на дхарма и карма), собствена ексхатология, свързана с вярата в прераждането на душите, собствен обред на кръщение (със сол и пепел се рисува на челото и на гърдите на детето триъгълник в името на силите на вселената), притежават собствена христология (Христос се нарича „Най-висше Слънчево същество) и собствена концепция за „бога”, смятан за неличностно предвечно битие, чийто дух трябва да се усеща както в камъка, растението или животното, така и в човека. Рудолф Щайнер интерпретира особено погрешно природата и действието на Светия Дух, който представя като космическа сила на любовта (маитри), „имаща в слънцето своята физическа форма, свързана с живота на Земята”. Обаче вярва в съществуването на различни видове ангели, сред които особено почита Луцифер като „ангел на светлината”, който е, както твърди, източник на духовното освещаване и познаването на всички светове.
Относно педагогиката на Рудолф Щайнер, водеща до привидно „познаване на всички светове”, съвременникът на Щайнер Ханс Лезеганг е написал следното предупреждение: „Поради изискваното от Рудолф Щайнер изключване на критичното мислене у последователя на антропософията настъпва общо стесняване на духовните хоризонти. Бъдещият антропософ трябва да бъде готов да приема всичко, което чуе на антропософските лекции, четенията или в разговорите със своя „гуру” и да интерпретира чутото съдържание изключително позитивно.(…) Начинът, по който Щайнер се изказва, издава неговото дълбоко познание на методите на съзнателно упражняваната сугестия. Неговите изказвания ни позволяват да видим в дълбочина метода на „обучението на душата”, използван от него и неговите ученици. Това „обучение” се състои в систематичното „набиване”на антропософски идеи в главите на тези, които са се решили на това. Колкото по-дълго продължава тяхното ритмично повтаряне, толкова по-безволеви са последователите на антропософията, изпълняващи трудолюбиво съветите на учителя.”
Горният цитат обрисува методите на индоктринация, подобни на тези, които прилагат днес лидерите на сектите, макар и да нямат собствени училища. Както в сектите, така и във валденските училища детето постоянно е под въздействието на същия този възпитател (за който стана дума по-горе), който е за него нещо като „свръхчовек”. Неговият авторитет в клас не подлежи на никакви дискусии, а неговата роля е – както препоръчва Рудолф Щайнер – „формиране на детските души”. Колко деструктивно действа такова „формирането на душите”, свидетелства фактът, че много абсолвенти от валденските училища имат психични проблеми в сблъсъка с реалното ежедневие, мнозина не могат да се справят в нормалния свят. Бидейки отчуждени от нормалния живот, те търсят работа само в антропософските институции. Нищо чудно, че добре познаващите тази система педагози, психолози и абсолвенти от антропософските училища предупреждават за използването на щайнеровската педагогика.
Според Рудолф Щайнер най-висшата личност и законотворец е човекът, който чрез прераждането (идентифицирано с еволюцията) е развил своята „енергия” чак до постигане на „състоянието на божественост”. Оттук вярата в прераждането и култът на личността („учителят”) стои в основата на възпитанието в щайнеровските (валденските) училища, които „наместо да въвеждат в света на истината (…) въвеждат в света на грешните въображения и митове”.
Един от най-големите митове на Рудолф Щайнер е хипотезата за епохата на Водолея (Ню ейдж), в която всички народи трябва да се съединят под единствената власт на Майтрея, едва тогава ще зацаруват мир и любов в целия свят. Самата фигура на Майтрея е свързана с традициите на тибетския будизъм, чиито последователи отдавна вярват, че Буда през определен период от време се появява на земята, а последния път ще дойде като въплъщение на милосърдието и космическата любов (маитри) – оттук и неговото название: Буда-Майтрея. Към тибетската идеология и мистика се обръщат теософите и окултистите, които приписват названието „Майтрея” на главата на окултната йерархия. Но Рудолф Щайнер говори за Майтрея като за „влизане на Етерния Христос в развитието на света” („The Entry of the Etheric Christ into the Evolution of the Earth”), но под понятието „Христос” разбира етерната слънчева сила, която през определен период от време се материализира в някакъв човек, предизвиквайки неговия свръхестествен развой.
Антропософите и окултистите твърдят, че последователите на всички религии от векове очакват такъв водач, макар да го наричат с различни имена: юдаистите го очакват като Месия; будистите като Буда-Майтрея; хиндуистите като Кришна-Калки; мюсюлманите като Имама; астролозите като извънземно същество под знака Водолея, а християните като Второто пришествие на Исус Христос. Затова привържениците на Ню ейдж още от началото на ХХ век подготвят едно индийско момче на име Кришнамурти (1895–1986), за да се появи като месията – Майтрея. Ани Безант като ръководител на Теософското дружество основава през 1909 г. „Орден на Звездата на Изток” (The Order of the Star in the East), който трябвало да бъде ръководен от Кришнамурти, когото взела със себе си в Англия. След подходящо обучение Кришнамурти действително играе роля на необичайна фигура и в публични обръщения говори като месията-Майтрея (главата на окултната йерархия). Само че след известно време – както твърди Ани Банкрофт – „…в него се увеличавали скептицизмът и съмнениет (…). Всичко се сринало през 1929 г., когато Кришнамурти накрая разпуснал Ордена на звездата, чиято цел била да създаде новия Месия. Съзнателно отхвърлил състоянието и богатствата, които му подарявали неговите последователи, отрекъл се от влаковете с вагони, пълни с ясмин и рози, освободил се от лагерите, където хиляди хора слушали със затаен дъх неговите думи. Избрал простотата, трудната и самотна пътека, която зачеркнала – както отбелязал – приготвената му роля на псевдомесия.” Кришнамурти се оттеглил от програмата за лъгане на хората. Обаче самата програма не престанала. Във втората половина на ХХ век се създава нова фигура на Майтрея от лондонски произход, който вече излиза публично като „божествен учител на света”, разпространявайки окултизъм и антропофски светоглед. Много го признават за съвременен месия и пропагандират неговия култ.

Заплахата на расисткия глобализъм

Съвременният Майтрея се стреми да свърже последователите на всички религи в света и да ги ръководи. За да формира съзнанието на хората от целия свят, трябва някак телепатично да предава своите послания на всички хора, така че всеки в сърцето си да почувства неговото послание. Обаче за пълното царуване над света за него биха бил удобни древните образци на обществена организация, когато владетелите са били третирани като богове. Ето защо антропософите, като искат да се върнат към древните образци на организация на обществото, се стараят да ликвидират авторитета на Учителната власт на Църквата, за да могат по свой начин да преинтерпретират съдържанието на Божието Откровение, съдържащо се в Библията, и да зачеркнат виждането на Бога като единствен Творец и Съдия заедно с Неговия Декалог и с вярата в Последния съд. Тук лежи основната причина за войната с духовенството.
Проповядваната от Майтрея и неговите последователи вяра в прераждането влиза в особено противоречие с учението на Църквата. Според християнската вяра всички хора са сътворени по подобие на Бога (по отношение на духовното нямат прилика с животните), следователно за всички са валидни едни същи заповеди. От изпълнението на Божията воля, изразяваща се в заповедите, ще зависи щастливият или трагичен вечен живот на всеки човек – ще бъде спасен или осъден независимо от това каква обществена позиция е заемал в земния си живот. Но според вярата в прераждането, душата както на растението, животното, така и човешката преминава през поредни въплъщения: от растение през различни животински и човешки форми на тялото, докато накрая не постигне свръхчовешко състояние, „божествено”, ставайки сред последователите на прераждането обект на култа. Чрез примера на системата на кастово разделение в Индия виждаме как вярата в прераждането е довела до най-трагичното разделение на човечеството на различни слоеве, приемани за все по-висши степени на въплъщаване на душите, т.е. до т. нар. „мистичен расизъм” с подялбата на хората на въплъщения на чисти и нечисти души. Разделението на обществото на „чисти” и „нечисти” хора се среща също в ортодокасалните версии на Талмуда, а днес се прокарва от много секти, които проповядват вярата в прераждането или материализирането на ангели.
Досега, когато европейските расисти са извършвали сегрегация на човечеството, са се позовавали на биологични предпоставки, които по принцип не са имали реална основа. Расистите са се опитвали с биологически и физически аргументи да докажат своята „чистота” на кръвта, или „висшата” си раса. Днес развитието на науката и знанието за човека изключи основанията за такава сегрегация и обори критериите на европейския расизъм. Но мистичният расизъм в Индия (или кастовото деление на поколения хора с „чисти” и „нечисти” души) е останал, защото знанието за душата не е достъпно за научни изследвания, основани на емпиричния опит. Знанието за душата е предавано чрез религиозни системи или чрез ирационални психически опитности. Затова окултният (мистичен) расизъм, делящ хората на притежаващи различни типове души, позовавайки се на субективни: психически, езотерични и визионерски преживявания, е по-страшен от другите негови форми, тъй като не дава възможност за дискусии по пътя на рационални аргументи. Още през 1915 г. Рудолф Щайнер в своите лекции, изнесени в Германия: How Anthroposophical Groups Prepare for the Sixth Epoch („Как антопософските групи се приготвят за шестата епоха”), изразява убеждението си за духовното превъзходство на „жителите на Западна Европа” над „жителите на Източна Европа.”
И днес антропософите от т.нар. „Християнски общности” въпреки своето название разпространяват не християнски възгледи, а неорасистки заблуди, причинявайки много недоразумения. Например в една от техните книги има опити да се обоснове съществуването на прераждането и на неговата основа да се разпознава „духът” на отделните народи. Там четем: „Ако сега разгледаме характерните черти на различните народи, ще установим, че във всеки от тях една определена функция на живота на душата изплува на преден план. Така например в Италия и Испания имат особено силно развита тази страна на душата, която получава впечатленията от света: душа, която чувства; французите живеят преди всичко с разумната душа, за англичаните обаче може да се наблюдава с особена острота формирането на самоосъзната душа (…) Ако се вгледаме в полския народ и си зададем въпроса за характерните черти на неговия народен дух, то с особена изразителност се появява образа на културата на очакването, култура, която се приготвя за нещо, което тепърва ще дойде”.
За съжаление ентусиастите на Ню Ейдж не се грижат за истината, но търсят резултатни начини за овладяване на обществото на всяка цена. Ако все пак им се удадеше да натрапят на всички вярата в прераждането, то ще бъде невъзможно да се въведе мир и справедливост в обща Европа, организирана на основата на закона за прераждането, който неизбежно води до сегрегация на хората на „чисти” и „нечисти” въплъщения, където моралните норми се установяват от „божествените” владетели. Тъй като антропософските възгледи са в противоречие с Евангелието и социалната наука на Църквата, затова Църквата с решение на Конгрегацията на Светия Официум от 18.07.1919 г. забранява членуването в антропософски дружества.
Днес, когато пропагандата за свободата на съвестта и вярата е повсеместна, трябва да помним, че това е възможност да изберем между Истината и фалша, Доброто и злото, между пътя към вечното спасение или осъждане… Изборът е наш, но неговите последствия не понасяме само ние, а ще го понесат преди всичко следващите поколения. Затова с най-голяма грижа трябва запазваме верността към католическото учение и по-отговорно и резултатно да предотвратяваме разпространението на покваряващите идеологии.

Ролята на възпитателите

Във връзка с религиозния хаос, който владее в Полша и зле разбираната толерантност:

1) Да възпитаваме младото поколение в жива католическа вяра, за да има съзнание за нейната стойност.
• Да изучаваме истинското знание за Бога и за духовния свят, основано на непогрешимия авторитет на Исус Христос, чието учение се съдържа в книгите на Новия завет и Катехизиса на Католическата църква. Католиците трябва не само да знаят наизуст истините на вярата, но така също да умеят да ги обосновават; трябва също да разбират смисъла и символиката на литургията, да познават дълбочините на християнската мистика и чудесните страници на историята на своята Църква.
• С прекрасните примери на светците, канонизирани от Църквата, да учим нашите деца да се възхищават от Бога и да общуват с Него всекидневно;
• Да развиваме молитвения живот, свързан с приемането на Светите тайнства, установени от Исус Христос като източници на Неговата благодат по пътя на спасението;
• Да показваме красотата на светостта (разбирана като живот в благодатно състояние), благодарение на която можем да достигнем безкрайното щастие, бликащо от съединението с Бога навеки;
• Да предупреждаваме за лъжливите теории и покваряващи практики, които водят до възпиране на растежа в Божията благодат и създаване на недоразвити личности. Никой не бива да забравя, че каквато личност оформим и каквото ниво на благодат постигнем в нашия неповторим земен живот, в това състояние ще останем навеки!

2) Да предупреждаваме за опасността от вечно осъждане. Първите християни, а така също големите светци са смятали апостазията, т.е. отстъплението от нашата вяра, за един от най-тежките грехове.
3) Да защитаваме вярата си. Съзнанието за голямата благодат, която Бог дава на тези, които могат да имат сигурност в непогрешимостта на католическата вяра и възможността да се постигне в Католическата Църква пълнотата на светостта по мярата на Христос трябва да дисквалифицира онези пътища, които не водят до спасението. Сигурността да притежаваш Истината те кара да бъдеш благодарен и да обичаш Бога, а искрената любов към ближните те подтиква да правиш усилия и те да познаят и приемат тази Истина.
Подражаването на Исус ни задължава също да се противопоставяме на грешното учение. Пример днес може да ни бъде решителната позиция на апостол Павел спрямо учителите по фалшифициране на Евангелието. Той не се колебае да напише: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестваше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.” (Гал. 1,8) Така и днес поради всеобщото изкривяване на Божието Откровение се появява необходимостта от заемането на апологетична позиция, особено спрямо окултизма, който десакрализира нашата теология и мистика, снижава моралното ниво, развива расистки чувства и излага мнозина на опасността да изгубят спасението.
4) Да се молим да живеем в постоянна връзка с Бога и Неговите светци. Защото ние сме същества не само телесни, но и духовни. Така както не можем да бъдем независими от материалния свят (например от неговия климат и географски условия), така също ние сме зависими от влиянието на духовния свят. Както в материалния, така и в духовния свят няма вакуум. Ако не пребъдваме в единение с Бога, ни обгръща демоничната духовност. А с какъвто духовен свят имаме връзка, в такъв дух ще постъпваме през деня и в такава атмосфера ще живеем.
Затова на всички, загрижени само за материалните блага, Господ Исус напомня най-важния принцип: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.(Мат.6:33). Обаче това царство може да се постигне само в единение с Него, както самият Той казва: „без Мен не можете да вършите нищо” (Йн 15, 5). Именно заради това трябва да помним, че християнството трябва да бъде мистично, т.е. да съединява неговите последователи с Бог, който стана човек, за да влезе в нашия земен живот и да го издигне до свръхестествено ниво. Ако нашето християнство няма това мистично измерение, няма да имаме мотивация и сили да вървим непрекъснато напред по пътя към постигането на висши ценности: морални, обществени и духовни, за които понякога трябва да се откажеш от изпитване на удоволствия и да побеждаваш прекомерното желание за власт и притежаване на материални блага. И преди всичко няма да имаме духовна помощ, за да можем успешно да предотвратим всички сили на злото и да се опазим от тяхното деструктивно действие.
Исус Христос и неговите ученици постоянно призовават верните към молитва. Св. Павел в посланието, насочено към първите християни, които (подобно на нас днес) са заплашени от влиянието на окултни и гностични възгледи, изрично ги предупреждава: „Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му (т.е. в силата на Светия Дух); облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.”( наричани днес космически или окултни сили) По-нататък Апостолът продължава: „Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии.”(Ефес. 6:10-18)
„Деянията на апостолите” показват първите християни като общност, която често се събира на молитва и Евхаристия, свързана със слушане на Божието слово. Молитвата и верността към учението на Исус Христос, предадено от апостолите и техните наследници, е силата, съединяваща всички верни. Благодарение на това те стават общност като едно голямо семейство, в което се грижат едни за други и взаимно си помагат. Затова днес, когато искаме да живеем с чувство на безопасност и всеобщо братство, трябва чрез Светите тайнства да пребъдваме във връзка с Исус Христос, за да може Неговият Дух да влияе на целия ни живот и постъпки.

www. Przeorat Niepokalanego Serca N.M.P., Гдиня, Полша

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар