Гладът на Майка Тереза за Бог: Живот, втъкан в Евхаристията

Светците са ни напомняли през вековете за чудото на Евхаристията и тайнственото присъствие на Исус в бедните.
Това беше нейната мисия – да възстанови учението на Исус: Спасението ни е свързано с тайната на неговото присъствие на олтара и в бедните.
Тя ни припомняше, че католицизмът винаги е бил религия на един Бог, който крие лицето си в лицата на ближните ни, Бог, който се разкрива в смирени неща – в хостията от хляб, в чашата с вино, в бедните. В Евхаристията той ни дава своя живот, показва ни любовта си. В бедните той ни чака да му дадем нашия живот, да му покажем любовта си.
Майка Тереза обясняваше: „Христос разбра, че имаме ужасен глад за Бог, … че сме били създадени, за да бъдем обичани и затова той направи сам себе си хляб на живота и каза: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, не можете да живеете, не можете да служите.“ Той искаше да ни даде възможност да превърнем любовта си към него в живо действие. Той самият стана гладен, който гладува не само за хляб, но и за любов. Той самият стана гол, молещ не само за дреха, но и за тази пълна с разбиране любов, това достойнство, човешко достойнство. Той самият стана бездомен, просещ не само за една малка стая, но и за дълбоката любов за другите. Това е Евхаристията. Това е Исус, живият хляб, разчупен за теб и мен.“
Майка Тереза потвърди отново стария християнски идеал за даване на милостиня. Грижата за хора, които са стари, овдовели, осиротели, безпомощни и болни е определяла идентичността и характера на ранната Църква. Любовта към ближния като лично служение към Бог било това, което отличавало християните от останалия свят.
Мотивите на първите християни били както небесни и божествени, така и земни и хуманни. Те искали предварително на земята да преживеят тези два свята, именно Тялото Христово – в бедните и в Евхаристията. Ранните практикувани форми на благочестие учели, че „бедните трябва да бъдат почитани като олтара“, тъй като те ни обдаряват с Тялото и Кръвта на Христос, както и олтарът. От обикновения вярващ до заможния, от всички се очаквало да споделят великодушно с бедните това, което са спечелели и притежавали.
Първите светци проклинали еретиците, които отричали реалното присъствие на Христос в Евхаристията и в бедните. Те можели да видят като Майка Тереза, че когато губим вярата в едно от двете, я губим и в другото.
Свети Игнатий, който около 107 г. сл. Хр. бил хвърлен за храна на императорските лъвове, казал: „Онези, които следват странни учения… нямат разбиране за любовта, не се грижат за вдовиците, за сираците, нямат нищо за сираците и подтиснатите… защото не признават, че Евхаристията е плътта на нашия Спасител.“
Няколко столетия по-късно свети Йоан Златоуст казал следоното: „Искаш ли да окажеш чест на Христовото Тяло? Не го пренебрегвай, когато е гол. Не го почитай, когато идва в храма, обвит в коприна, за да го изоставиш после на улицата, когато му е студено и е гол. Той, който казва: „Това е моето тяло“ е същият, който казва: „Каквото сте сторили на един от тия мои най-малки братя, мене сте го сторили.“
Същите думи откриваме в устата на Майка Тереза в края на ХХ век.Тя искаше да ни научи „да живеем Евхаристията“ – да гледаме на Евхаристията като тайнство на любовта и споделяне на живота, за да намерим Исус там в лъчистия хляб и във виното, но също така и по улиците на мрака и страданието.
„Животът ни се преплита с Исус в Евхаристията“, казваше тя. „В Светото Причастие имаме Христос под вида на хляба; в работата си го намираме под формата на плът и кръв. Това е същият Христос. „Бях гладен, бях гол, бях болен, бях бездомен.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар