Свети Жан-Мари Виане. (3) Каплан на Екюли и призоваване в Арс

След ръкополагането за свещеник Жан-Мари бил назначен за викарий в Екюли. Младият каплан получил рядкото щастие да има светец за учител и началник. Двамата с о. Бали се молели най-вече заедно и доколкото било възможно, четяли заедно Бревиара в определените часове. Топло приятелство свързвало двамата свещеници. Отец Бали ставал все повече духовен баща за отец Виане. Неслучайно биографите му казват: „Без този великолепен свещеник нямаше да имаме светия енорист от Арс“.
Жан-Мари Виане служил като викарий до енорийския свещеник Бали две години и половина. Пасторалният дом в Екюли се превърнал в сцена на „свято съревнование“. Двамата свещеници се надпреварвали в покаятелните дела. Но тази необикновена искрена дружба между каплан и енорист не продължила дълго. Здравословното състояние на о. Бали се влошавало с всеки изминат ден.
През зимата на 1817 г. той се разболял тежко. О. Жан-Мари му дал тайнството на болните. Последното, което Бали направил за стоящия до краката му каплан, била неговата благословия: „Бог да те закриля, детето ми! … Имай кураж! … Не преставай да обичаш Господ и да му служиш! Спомняй си за мен при светото жертвоприношение! … Там горе отново ще се видим…!“ Малко по-късно той починал. Виане оплакал своя приятел-свещеник така, както син оплаква баща си.
Два месеца след смъртта на о. Бали Жан-Мари Виане бил повикан за енорийски свещеник на Арс. Оттук нататък делото му приело съвсем други измерения. Генералният викарий му казал при назначението: „Вървете, приятелю, в тази енория няма много любов към Бога. Вие трябва да й я занесете.“

Следва: (4) Пристигане в Арс

(1) Детство и юношество
(2) Трудностите на семинариста

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар