(6) Да жертваш всичко за себе си

(Продължение)

На всеки четири минути в Испания и Италия се разрушава по един брак. Навсякъде съпружеските двойки продължават да се разделят. И продължават да бъдат убивани жени. Чрез Кръщението си вие сте пророци и знаете за това „защо“ за нещата. Ние можем да го обясним. Но за това трябва да възвестяваме Исус Христос, а хората не искат да слушат нито проповеди, нито религиозни работи.
Това, което ви казах са примери. Грехът е влязъл в плътта на човека и е оставил следите си. Първородният грях има безкрайно измерение. Той е затворил небето и е завел човека, цялото човечество в ада, за да бъде под господството на смъртта. Представете си, че светци като Авраам, Исаак, Мойсей и Давид не са могли да влязат в небето. Те трябвало да останат в „шеол“, тъй като небето било заключено. Защо? Защото не е едно и също да зашлевиш плесница на едно малко момче или да удариш с юмрук полицай, а да не говорим за държавен глава, нали? Добре, първородният грях има безкрайна тежест, безкрайно значение, понеже той е обидил Бог и само от самия Бог сме могли да бъдем спасени. Христос е Бог и поради това неговата изкупителна смърт има безкрайна стойност и можа да отвори небето за цялото човечество. Знаете ли това? Христос възкръсна, той отвори небето и заведе първо Адам и Ева, след това Авраам, Исаак, Мойсей и Давид в Рая; всички свети патриарси, които чакаха спасението. Христос слезе в ада, разруши портите на подземния свят, изведе Адам и Ева, прародителите и ги заведе на небето.
Цялото човечество е подчинено на господството на смъртта и ние трябва да разгласяваме Добрата вест. Оливер Клемент, православен богослов, който е много близо до католицизма, казва, че първородният грях принуждава човека да жертва всичко за себе си. Ето защо свети Павел казва, че Христос е умрял, за да не живеят хората повече за себе си. Понеже грехът, който живее в плътта ни, ни принуждава да жертваме всичко за себе си: всички жени за мен, всичко за мен, всичко за моето блаженство. Във всичко аз търся себе си, във всичко търся наслада за мен, във всичко; затова аз съм един егоист.
Св. Павел казва в седма глава на Посланието до римляни (срвн. Рим 7, 15-23): Не знам какво се случва с мен: с ума си виждам истината, Божия закон; т.е. аз знам, че истината е в това да обичаш; но в тялото си, в членовете си забелязвам друг закон: въпреки че искам да правя добро, аз върша лошото, което не искам.
Често се случва, например, някой мъж, който работи в офис, влюбен е в жена си и има три деца, да погледне със страстно желание новата, много хубава секретарка, която току-що е дошла. Той не иска да я гледа така, но го прави. Той не иска да говори с нея, за да не започне нещо, но го прави! Не иска да я докосва, но я докосва! Не иска да мами жена си, но го прави! А след това се разкайва за това. Той не разбира какво се е случило с него. Свети Павел казва: „А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене… [който] ме прави пленник на греховния закон. (Рим 7, 15-17.23). Грехът живее в плътта ми и ме прави роб на закона за желанието на плътта, защото сега моето същество е мъртво. Искам да съм щастлив и използвам природата, напр. сексуалността, нещо прекрасно, което Бог е създал, обезобразявам я и я използвам, за да запълня дълбоката празнота, която изпитвам.
Но човекът не се насища, дори когато има прекрасна жена. Давам пример: Един мъж се развел два пъти. Последната му жена е с петнадесет години по-млада от него. Много е красива. Той е успешен предприемач. Има двама сина. Единият следва в Лондон, другият в Ню Йорк. Той се намира на Канарските острови (Испания), на една яхта, яде и се забавлява с приятели. Изглежда напълно щастлив. Защо в онази нощ скочи от седмия етаж на хотела? Кажете ми: Защо? Той има страхотна жена, двама чудесни сина и се наслаждава на яхтата си в морето. Защо се самоуби? Вие, свещениците трябва да можете да го обясните на хората. Знаете ли защо? Защото от много години той не обича никого. Животът не е само да имаш успех в работата или да плуваш с яхта. Животът е да обичаш! Да обичаш! А този мъж забелязва, че от дълго време не обича никого. Може ли да се живее, без да се обича?
Първородният грях – ние не сме протестанти – не е разрушил напълно природата на човека. Катехизисът на Католическата църква казва, че първородният грях е ранил човека (срвн. № 406-407). Ние сме ранени! Ние, хората, всички знаем в дълбините си, че да обичаш, да помагаш на нуждаещите се, да участваш в инициатива за бедните, да помагаш на Африка – като многобройните хуманитарни организации, е нещо хубаво и добро.
Но тогава заставаме пред една друга дълбока реалност: „Че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене“ (Рим 7, 21). Ето защо свети Павел казва: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа, нашия Господ“ (Рим 7, 24-25). Това е първият диалог.

Превод: catholic-news.bg

(Следва)

Знаци на вярата: любовта към врага и пълното единство (1)
Да отворим уши (2)
Възвестяване на спасението (3)
Възвестяване на спасението (4)
Първи ангел и първи диалог. Жената и змията (5)
Да жертваш всичко за себе си (6)
Втори ангел и втори диалог. Благовещението на Света Дева Мария (7)
Вечният живот в нас (8)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар