Дева Мария от Сиракуза

В следвоенните години в Италия се ширели бедност, безработица, безперспективност, социални напрежения и междуособици. Много от хората, които населявали сицилианския град Сиракуза не се интересували от Бог, нито пък държали на вярата и морала, а живеели разгулно. Нищо не предвещавало, че именно там, на ул. Viadegli Orti San Giorgo № 11, в дома на младото семейство Анджело и Антония Янусо, ще се случи чудо. Младоженците не били особено вярващи, но почитали Божията Майка. Като сватбен подарък получили от един свой чичо малка, обикновена гипсова статуя (28х23 см), която изобразявала Дева Мария, държаща с дясната си ръка своето червено, обвито в пламъци сърце. Антония, която вече носела дете под сърцето си, страдала от епилептични припадъци и силни болки. На 29 август 1953 г. жената получила много тежък пристъп. Легнала на леглото така, че да може да вижда статуята на Дева Мария, поставена над него и изведнъж забелязала, че Мадоната плаче. Междувременно болките и изчезнали.
Две от жените в къщата също видели чудото със сълзите. Негови свидетели станали след малко и останалите членове на семейството. Антония бдяла пред статуята, като подсушавала непрекъснато сълзите и с кърпичката си, а след това с топчета памук. Повикали полиция. Мъжете първоначално се присмивали, но скоро трябвало да признаят, че Мадоната действително плачела. Полицаите взели статуята в джипа си, който се намокрил от сълзите и. В полицейския участък сълзите престанали и тъй като служителите не знаели какво да правят, върнали статуята в дома на Анджело и Антония, където, поставена на възглавница, тя пак започнала да плаче.
На слудващата утрин пред дома им се събрала огромна тълпа народ. Някои прекарали дори нощта там. Пристигналият комисар Ник Самперизи, за да укроти шумящите и неспокойни хора, също видял плачещата статуя. Решили да я поставят на масичка в двора, за да я виждат всички. Сред събралите се бил и капланът Винченцо Сапио от ордена „Слуги на Мария“, който бил първият свещеник, видял чудото. Новината се разпространявала все по-надалеч и все нови и нови хора прииждали. Започнали да молят Броеницата с различни намерения.
Божията Майка плакала почти непрекъснато в продължение на 4 дни. На 1 септември, в 11 ч. Мадоната от статуята престанала да плаче. Сълзите били поставени в епруветки и занесени за изследване. Резултатите, документирани и подписани от четирима лекари, показали, че се касае за истински човешки сълзи. Присъстващият свещеник помолил лекарите да положат клетва над Евангелието. Напоените със сълзи парчета памук били разпратени на различни места, където се случили много чудеса. Причината за плача на Божията Майка било нежеланието на хората да се молят. Човекът не се молел повече, защото бил завладян от високомерие, не се обръщал към Бог, не призовавал, не чувал и не следвал вече Светия Дух. Доверявал се само на човешкото и нямал вече вяра в Бога.
Феноменът бил незабавно признат от Папа Пий ХІІ. Показателно е, че той се случил няколко дни, преди да излезе неговата енциклика „Fulgens Corona“ (Блестяща корона), публикувана на 8 септември, в която Пий ХІІ обявил Годината на Мария.
Днес между Piazza Vittoria и Viale Teocrito в Сиркуза се издига монументалното светилище на Мадоната на сълзите – Santuario Madonna delle Lacrime, високо 74 м, което е цел на хиляди поклонници.
Според Църковния календар празникът на Дева Мария от Сиракуза е на 1 септември.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар