АПОСТОЛИЧЕСКА КОНСТИТУЦИЯ ANGLICANORUM CAETIBUS

Апостолическа Конституция Anglicanorum Caetibus

В последно време Светият Дух подбуди групи англикани нееднократно и настойчиво да настояват, в това число и масово, за приемането им в пълно католическо общение, и Апостолическият Престол прие тяхната молба благосклонно, тъй като Приемникът на Петър, на когото е възложено от Господ Исус да гарантира единството на епископата, да оглавява и опазва вселенското общение на всички Църкви (срв. Втори Ватикански Събор, Догматическа Конституция Lumen gentium 23; Конгрегация за учението на вярата, Послание Communionis notion 12, 13), не може да не се погрижи за достъпност до средствата, необходими за осъществяването на това свято желание.
Църквата – народът, обединен от единството на Отца, Сина и Светия Дух (срв. Догматическа Конституция Lumen gentium 4; Декрет Unitatis redintegratio 2), бе наистина учредена от нашия Господ Исус Христос като „тайнство, т. е. знак и средство за дълбоко единение с Бог и единство на целия човешки род” (Догматическа Конституция Lumen gentium 1). Всяко разделение сред кръстените в Исус Христос дълбоко наранява Църквата в онова, което тя представлява, и в онова, за което тя съществува; то „не само открито противоречи на волята на Христос, но и служи като съблазън за света и нанася ущърб на най-святото дело – проповядването на Евангелието на цялото творение” (Декрет Unitatis Redintegratio 1). Именно затова, преди да пролее Кръвта Си за спасението на света, Господ Исус се моли на Отца за единството на Своите ученици (срв. Йн 17, 20-21; Декрет Unitatis redintegratio 2).
Светият Дух, начатък на единството, съзижда Църквата като общност (срв. Догматическа Конституция Lumen gentium 13). Той е начатък на единството на верните в учението на апостолите, в преломяването на хляба и в молитвата (срв. пак там; Деян 2, 42). Но по аналогия с тайната на въплътеното Слово, Църквата – това е не само невидимото духовно общение, но и видимото (срв. Догматическа Конституция Lumen gentian 8; послание Communionis notio 4); в действителност „общението, обхващащо йерархическите органи и мистичното Тяло Христово, видимото събрание и духовната общност, земната Църква и Църквата, разполагаща с небесните бага, следва да се разглежда не като две различни неща, но като две съставки на една сложна реалност, образувана от божественото и човешко начало” ( Догматическа Конституция Lumen gentium 8 ). Общението на кръстените в учението на апостолите и в преломяването на евхаристичния хляб се проявява по видим начин в задължението за изповядване на целостта на вярата, в извършването на всички установени от Христос тайнства и в управлението на Епископската колегия заедно с нейния глава, Римския Първосвещеник (срв. CIC, канон 205; Догматическа констутиця Lumen gentium 13, 14, 21, 22; Декрет Unitatis redintegratio 2, 3, 4, 15, 20; Декрет Christus Dominus 4; Декрет Ad gentes 22).
Едната Христова Църква е същата тази, която ние изповядваме в Символа на вярата като една, свята, католическа и апостолска, „трайно съществуваща в Католическата Църква, управлявана от приемника на Петър и Епископите в общение с него, макар и извън нейния състав да има много начатъци на святост и истина, които, бидейки дарове, характерни за Христовата Църква, подбуждат към католическо единство” (Догматическа Конституция Lumen gentium 8; Декрет Unitatis redintegratio 1, 3, 4; Конгрегация за доктрината на вярата, декл. Dominus Iesus 16).
В светлината на тези еклезиологически принципи, с помощта на настоящата Апостолическа Конституция, се установяват общи норми, регулиращи учредяването и дейността на Персонални Ординариати за онези верни англикани, които желаят да влязат като цели общности в пълно общение с Католическата Църква. Към тази Конституция ще се прилагат допълнителни норми, издадени от Апостолическия Престол.

I. § 1. Персоналните Ординариати за англиканите, влизащи в пълно общение с Католическата Църква, ще бъдат създавани от Конгрегацията за учението на вярата вътре, в териториалните граници на определена Епископска конференция, след консултации със самата Конференция.

§ 2. На територията на една Епископска конференция съобразно необходимостта могат да бъдат създавани един или няколко Ординариата.

§ 3. Всеки Ординариат по силата на самото право е публично юридическо лице, приравнено по право на диоцеза (срв. Йоан-Павел II, Апостолическа Конституция Spirituali militium curae, 21 април 1986 г., I § 1).

§ 4. Ординариатът се образува от верни миряни, духовници и членове на институтите за богопосветен живот, изначално принадлежащи към Англиканската Общност и намиращи се сега в пълно общение с Католическата Църква, като приемат Тайнствата под юрисдикцията на самия Ординариат.

§ 5. Катехизисът на Католическата Църква представлява автентичен израз на католическата вяра, изповядвана от членовете на Ординариата.

II. Персоналният Ординариат се управлява според нормите на общото право и настоящата Апостолическа Конституция и се намира под ръководството на Конгрегацията за учението на вярата и другите ведомства на Римската Курия в съответствие с техните компетенции. За него важат и горепосочените допълнителни норми и други възможни норми, които ще бъдат давани специално за всеки Ординариат.

III. Без да изключва литургичните богослужения според Римския обряд, Ординариатът има право да отслужва Евхаристията и другите Тайнства, Литургията на часовете и други литургични действия според богослужебните книги, принадлежащи на англиканската традиция и одобрени от Светия Престол, така че да съхрани вътре, в Католическата Църква, духовните, литургични и пасторални традиции на англиканската общност като скъпоценен дар, пазещ вярата на нейните членове, и като богатство, което следва да се споделя.

IV. Персоналният Ординариат се поверява на пастирските грижи на Ординарий, който се назначава от Римския Първосвещеник.

V. Властта (potestas) на Ординария е:
А. Редовна: свързана по право с длъжността, възложена му от Римския Първосвещеник, за вътрешния и външния форум;
Б. Викарийна: осъществявана от името на Римския Първосвещеник;
В. Персонална: осъществявана над всички, които принадлежат към Ординариата.
В случаите, предвидени в Допълнителните норми, тя се упражнява съвместимо с властта на местния диоцезен епископ.

VI. § 1. Упражнявалите дяконско служение, презвитерите или англиканските епископи, които отговарят на изискванията, установени от каноническото право (срв. CIC, канони 1026-1032) и които не са възпрепятствани от нередности или други пречки (срв. CIC, канони 1040-1049), могат да бъдат приети от Ординария като кандидати за свещеническите санове в Католическата Църква. За женените служители трябва да се спазват нормите на енцикликата на Павел VI Sacerdotalis coelibatus, п. 42 (срв. AAS59 (1967) 674) и Декларацията In June (срв. Конгрегация за учението на вярата, Декларация от 1 април 1981 г., in Enchiridion Vaticanum 7, 1213). Неженените служители трябва да се подчиняват на нормите за клирикалния целибат съгласно канон 277, параграф 1.

§ 2. Ординарият, при пълно спазване на дисциплината за клирикалния целибат в Латинската Църква, pro regula ще допуска до презвитерски сан само неженени мъже. Той ще може да подава искане до Римския Първосвещеник, който, в отстъпление от канон 277, параграф 1, да допусне в отделни случаи до свещенически сан също и женени мъже, съгласно обективни критерии, одобрени от Светия Престол.

§ 3. Вписването на духовниците ще бъде регулирано съгласно нормите на каноническото право.

§ 4. Презвитерите, вписани в даден Ординариат, представляващи негов презвитерий, трябва също така да развиват връзките на единството с презвитерите от диоцеза, на територията на който изпълняват своето служение; те ще трябва да поощряват съвместните пастирални и благотворителни инициативи и дейности, които могат да бъдат предмет на договорености между ординария и местния диоцезен епископ.

§ 5. Кандидатите за свещенически санове в даден Ординариат ще бъдат подготвяни заедно с другите семинаристи, особено в доктриналната и пастиралната област. За да бъдат отчетени особените нужди на семинаристите от Ординариата и на тяхната подготовка в духа на англиканското наследство, ординарият може да изготвя програми, които да се следват в семинариите, или дори да създава домове за формация, свързани с вече съществуващите факултети по католическо богословие.

VII. Ординарият, с одобрението на Светия Престол, може да създава нови институти за богопосветен живот и общества с апостолски живот и да ръкополага техните членове съобразно нормите на каноническото право. Институтите за богопосветен живот, произхождащи от англиканството, и вече намиращи се в пълно общение с Католическата Църква, по взаимно съгласие могат да се подчинят на юрисдикцията на ординария.

VIII. § 1. Ординарият, според нормите на правото, след като изслуша мнението на местния диоцезен епископ, със съгласието на Светия Престол може да създава персонални енории за пастиралната грижа за верните, принадлежащи на Ординариата.

§ 2. Енористите в Ординариата се ползват с всички права и изпълняват всички задължения, предвидени в Кодекса на каноническото право, които, в случаите, определени в Допълнителните норми, се упражняват при взаимна помощ с енористите от диоцеза, на територията на който е разположена персоналната енория на Ординариата.

IX. Както верните миряни, така и институтите за богопосветен живот, които произхождат от англиканството и желаят да влязат в персоналния Ординариат, трябва да изразят това желание в писмена форма.

X. § 1. В управлението Ординарият се подпомага от Съвет по управлението, чиято дейност се регулира от устав, одобрен от Ординария и потвърден от Светия Престол (срв. CIC, канони 495-502).

§ 2. Съветът по управлението, председателстван от Ординария, се състои най-малко от шестима свещеници и упражнява функциите, определени в Кодекса на каноническото право относно презвитерския съвет и колегията на съветниците, както и други, определени от допълнителните норми.

§ 3. Ординарият трябва да създаде Съвет за икономически дела съгласно нормите на Кодекса на каноническото право и със задачи, определени от него (срв. CIC, канони 492-494).

§ 4. За съвещателство с верните в Ординариата трябва да бъде създаден Пасторален съвет (срв. СIC, канон 511).

XI. На всеки пет години Ординарият трябва да посети Рим на визита ad limina Apostolorum и чрез Конгрегацията за учението на вярата и в взаиможръзка с Конгрегацията за епископите и Конгрегацията за евангелизация на народите да представи пред Римския Първосвещеник отчет за състоянието на Ординариата.

XII. За съдебните дела компетентен е съдът на този диоцез, в който живее една от страните, освен ако Ординариатът не е създал свой съд – в такъв случай съдът от по-висша инстанция се определя от Ординариата и се одобрява от Светия Престол.

XIII. Постановлението за създаване на Ординариат ще определя местоположението на седалището на самия Ординариат, и ако е уместно – главната църква.

Бих желал тези мои разпоредби и норми да бъдат валидни и ефективни сега и в бъдеще, а ако възникне такава необходимост – и нормите на Апостолическите конституции и нарежданията, издадени от моите предшественици, или всяко друго предписание, дори и това, което изисква специално внимание или промяна.

Дадено в Рим, в базиликата „Св. Петър”, на 4 ноември 2009 г., възпоменанието на Св. Карл Боромей

BENEDICTUS PP XVI

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар