Свети Жан-Мари Виане. (6) „Арс вече не е Арс!“

В началото на 1823 г. в Треву се провела катехизация и там енористът от Арс за първи път се появил като изповедник извън своята енория. Тогава дарбата му да изповядва се разчула и извън Арс. С годините му се налагало да отделя все повече време, за да слуша изповеди.
Но не само като изповедник бил търсен енористът от Арс, а и като проповедник. Когато бил каплан в Екюли, той произнасял проповедите си с тих глас, но в Арс започнал често да говори високо. На въпроса защо се моли толкова тихо, а проповядва така гръмко,той отговорил: „Бог ме чува, дори когато говоря най-тихо, но моята енория е глуха.“
Проповедите му не били лишени от морализъм, той използвал често доста остри изрази. Никога не се съгласявал с духа на времето. Критикувал строго ругатните на мъжете и танцуването на младите жени. С тези привидно „слаби“ проповеди той успял да докосне хората от Арс.
През тези ранни години бил направен опит да бъде разрушен авторитета на светия енорист. Към края на 1826 г. починала вдовицата Матен, чиято дъщеря Кристин се била пристрастила към танците. После младата жена изпаднала в летаргия и о. Жан-Мари забелязал това. Когато се разбрало, че девойката очаква дете, цялото село станало неспокойно. А свещеникът я взел под закрилата си. „Понеже мразя греха, аз обичам грешника“, обяснил той на хората от селото. Носел се дори слух, че енорийският свещеник може да е баща на детето.
Младата жена родила детето и изчезнала. Тя не можела да издържа повече на напрежението, причиняваноно от съселяните й и се хвърлила в р. Сона. Нови протести се появили, когато Жан-Мари Виане погребал тялото на самоубилата се жена в гробищата. Икономката на свещеника, майка Ренар, също отказала да задържи детето, затова той го занесъл в създадения от него приют за момичета-сираци, като казал: „Това ви праща добрият Бог.“ Съмнения за свещеника измъчвали и ръководителката на сиропиталището, Катарина Ласан. Клеветите ставали все повече, подли писма били оставяни пред енорийския дом. Но о. Жан-Мари отвръщал с мълчание на всички обвинения срещу него, въпреки че претърпявал ужасно мъчение. Той казвал: „Да, аз страдам, както никога преди това не съм страдал. В сравнение с това страдание всичко друго е незначително.“
За да сложи край на кризата, настоятелят организирал духовни упражнения в Арс. Картузианци от Лион проповядвали всеки ден в църквата и защитавали енорийския свещеник, но хората си казвали: „Щом той самият не говори, как да му вярваме?“ След три дни се случило нещастие и настъпил обрат. Един коняр, който в кръчмата се подигравал на енориста най-шумно от всички, бил ударен от кон и в агонията си завикал монаха-картузианец.
След изповедта свещеникът незабавно повикал кмета на селото и други почитани мъже и ги призовал да изслушат признанието на умиращия: „Аз съм бащата на детето, което роди Кристин Матен. Отдавна го признах пред отец Виане на изповед, но той мълчеше…“ Малко след това той починал. Новината веднага се разнесла из цялото село. А междувременно Жан-Мари Виане си подал оставката като енорийски свещеник и искал да се махне от Арс. Енориашите били така разтърсени от случилото си, че духовните упражнения имали небивал успех. Почти всички хора от селото признали греховете си и никой вече не злословел срещу енорийския свещеник. След десет години служение можело да се каже: „Арс вече не е Арс!“

(Следва)

(1) Детство и юношество
(2)Трудностите на семинариста
(3)Каплан на Екюли и призоваване в Арс
(4)Пристигане в Арс
(5)Първите десет години в Арс

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар