(4) Възвестяване на спасението

Не е толкова важно какво казвам, важен е фактът, че Бог те е избрал, че е предопределил да даде на теб днес, тук в Сора, в този час на тази нощ „Слово на спасение“ (срвн. Деян 13, 26), което може да преобрази живота ти. Ние имаме много свидетелства от хора, чийто живот е бил разрушен и при среща със Словото се е преобразил.
Ето защо казвам на тези, които ще получат Слово за спасение, подарък, който ще ви укрепи във вярата, ще ви даде да израснете във вярата: Поздравления! Затова съм тук аз, за да ви окажа тази безценна услуга: спасението! Затова го правя даром: то е наистина безценно.
Бог беше този, който ме доведе тук. Защо? Може би, защото някой от вас тук е в смъртен грях? Може би, защото има интимна връзка с някоя жена? Защото има не знам какъв проблем? Бог е способен да развълнува целия свят за една единствена личност. Бог задвижи конците, за да ме доведе тук.
Нашият Господ е изпълнен с любов, милосърдие, нежност. Преди всичко той е изпълнен с любов към грешниците. Изпълнен с любов към нас, грешниците, към крадците, прелюбодейците, лъжците, играчите…! Бог има голяма, голяма, огромна любов към всеки човек дотам, че да жертва живота си за коварния, за педофила, за големия мошеник… Бог даде живота си за него.
Чуйте това Слово на свети Павел до коринтяни:
Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна. Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме. И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа и ни даде служението на това примирение, защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението. И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога! Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога. Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! (2Кор 5- 6, 2)
Току-що го чухме: „Сега е моментът за твоето спасение.“ Затова е особено важно всички да слушате добре. Да слушаме! Господ иска да ви даде добра новина, радостна вест, нещо фантастично. Какво казва керигмата? Какво е това възвестяване? Какво възвестява керигмата? Тя възвестява един извънредно важен факт: Бог изпрати своя Син за всички нас, за да пожертва живота си за всички нас.
Чухме какво казва свети Павел: „Любовта Христова ни кара да мислим, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.“ И всички хора могат да получат гратис вечния живот, безсмъртния живот. Защото Христос пожертва живота си за всички!
А как може да се донесе на хората безсмъртния, вечния живот? Как да им се предаде тази новина? Това е евангелизацията. Не е лесно. Не е така, че някой отива, говори и с това работата се свършва, защото, както казах преди, ушите на хората са глухи: те са срещу Църквата, скандализирани са от някой свещеник в училище или не знам къде. Хората не са готови да слушат. А свети Павел казва: „Христос умря за всички.“ Защо? Защо умря Христос? Свети Павел го повтаря: „Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си.“
Да живееш за себе си. Какво означава да живееш за себе си? Всички живеят за себе си. Да живееш за себе си означава да живееш в търсене на собственото си щастие. Всички живеят, търсейки своето щастие. Например, един младеж отива в университета, има годеница, търси работа…, във всичко това той търси своето щастие. Защо това има толкова голямо значение?
Важно е то да бъде разбрано. Говоря ви за един аспект на керигмата. Керигмта е като призма: призмата има много стени и всяка от тях блести. Това, което казва свети Павел е един много екзистенциален аспект на керигмата, който води началото си от това, което наричаме първороден грях, греха на праотците.
Първородният грях – казва Писанието – е грехът, който са извършили нашите прародители Адам и Ева. Бог създал човека, Адам и Ева, в Рая. Той им дал дарби, които се наричат „praeternatural“ (изключителни); например безсмъртието, Бог не е създал смъртта. Писанието казва: „Бог е създал човека за нетление… ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта“ (Прем 2, 23-24). Още един подарък: сговор с всички животни. Много прекрасни подаръци. И най-големият подарък: приятелството с Бога, връзката на любов с него.
Писанието разказва за един диалог между жената и един ангел (срвн. Бит 3). Представете си, че тук отляво стоят една жена и един ангел; тук в средата се намират още една жена и още един ангел; а тук отдясно – трета жена и трети ангел.

Превод: catholic-news.bg

(Следва)

Знаци на вярата: любовта към врага и пълното единство (1)
Да отворим уши (2)
Възвестяване на спасението (3)
Възвестяване на спасението (4)
Първи ангел и първи диалог. Жената и змията (5)
Да жертваш всичко за себе си (6)
Втори ангел и втори диалог. Благовещението на Света Дева Мария (7)
Вечният живот в нас (8)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар