В чифлика на дявола: Капанът на хомеопатията

Терминът хомеопатия произлиза от съчетаването на две думи: homois (подобен) и pathos (болка). Полският Leksykon PWN дава следното определение: „хомеопатията е непризнаван от науката метод за лечение представляващ използване на много разредени средства, които при нормална концентрация предизвикват признаци, подобни на признаците на дадено заболяване“. Следователно хомеопатията е терапевтична система, изразяваща се в «лечение» на болните с помощта на такива средства, които предизвикват симптоми, идентични с тези, които искаме да излекуваме. „Подобното се лекува с подобно“.
Какви са източниците и доктриналните основи на хомеопатията? Създател на използваната днес хопеопатия е роденият през 1755 г. д-р Самюъл Ханеман (Samuel Hahnemann). През 1810 г. той създава книгата Organon of Rational Healing. Това е най-важният труд в областта на хомеопатията, от който научаваме за тесните връзки на този метод с животинския магнетизъм. Там четем, че човешките болести са предизвиквани изключително от духовни (динамични) смущения в силата на духа (витален принцип), оживотворяваща човешкото тяло (срв. Organon, 11). Лекарството трябва да въздейства върху жизнената енергия и затова трябва да напомня болестта, да бъде подобно на нея.
Хомеопатичното лекарство трябва да бъде максимално разредено. Степента на разреждане се означава с буквата D (в десетичната система) или С (в стотичната система). Системата D се състои в това, че 1 капка от «лекарството» се смесва с 9 капки вода или по-рядко – алкохол; получаваме разтвор D1, след това – 1 капка D1 с 9 капки вода и получаваме разтвор D2 и т.н. и т.н. Стотичната система С се състои в това, че 1 капка от «лекарството» се смесва с 99 капки вода или алкохол, като по този начин се получава разтвор С1 (СН1); след това 1 капка С1 се смесва с 99 капки вода и се получава разтвор С2 и т.н. Ниските разреждания се движат между D1 и D10 (С5), а високите разреждания –до СН30 и дори до СН100 и т.н. От научна гледна точка, ако вземем, например, готварска сол, с едно просто изчисление можем да докажем, че в разтвора СН12 вече няма нито една частица от това вещество. Тогава какво «лекува»?…
Д-р H. J. Bopp от Сент-Гал (Швейцария) пише: „За да констатираме абсурдността на хомеопатичното лечение, нека използваме наръчника Guide pratique d’homeopatie на J. Hodler. Според закона за подобието той съветва да се дава Calculi renalis (бъбречни камъни) СН9 на болен, страдащ именно от този вид бъбречни камъни. Очаква се, следователно, заболяването да изчезне и болният да се излекува чрез прилагането на лекарство, съдържащо стрит на прах бъбречен камък, разтворен в концентрация 1/1000000000000000000 (18 нули). Този начин на лечение става дори опасен, когато се касае за заразна болест“ («Brulion» 1/1999, s. 130).
Вторият етап от приготвянето на хомеопатичните лекарства е потенциализирането (динамизирането), което се изразява в повтаряни след всяко разреждане разклащания. Тези разклащания трябвало да уловят невидимата окултна енергия (т.е. нематериалното естество на субстанцията). В Органона четем: „Лекарят е в състояние да отстрани болестното смущение единствено чрез въздействието на тази нематериална енергия с помощта на субстанции, надарени с модифициращи (също нематериални) сили, възприемани чрез инервационната чувствителност, присъща на организма. Така благодарение на тяхното динамично въздействие върху виталната енергия тези лекарства могат да върнат здравето и действително да обновят биологичното равновесие на болния“. Както можем да се убедим, този принцип ни въвежда в света на окултизма, на използването на тайнствени сили, а на тази тема Църквата се изказва еднозначно: „Всички практики на магии и магьосничество, които са насочени към овладяване на скритите сили, за да бъдат подчинени и да служат в придобиването на свръхестествена власт върху ближния – дори ако това е с цел да се осигури неговото оздравяване – противоречат силно на същността на религията“ (т.е. представляват тежък грях; ККЦ 2117).
Всред производителите на хомеопатични лекарства е всеобщо известно, че за да се изнамери ново лекарство, се използват окултни практики, радиестезични махала, спиритистични сеанси, по време на които духовете биват молени за информация.
Д-р H. J. Bopp пише, че „хомеопатията се родее с магнетизма, с практиката на хипнотизаторите и с терапията, базираща на разчитането на информация от формата на ушната мида (auriculo therapie), а преди всичко тези методи са или окултни, или свързани с окултизма (occultus – непознат, неизвестен). Нашето усилие трябва да бъде насочено към демистифицирането на привидната научност на тези методи, които не са убедителни, когато се изследват източникът, теорията, практиката и текущите свидетелства относно резултатите от тяхното прилагане. Би било наивно да очакваме ясен и добросъвестен отговор от лекарите или фармацевтите, лекуващи с помощта на хомеопатията. И макар че сред тях сигурно има честни и съвестни хора, търсещи начин да използват хомеопатията без участието на тайни практики, влиянието на окултизма, скрит по своята същност, често под прикритието на една псевдонаучна теория, не изчезва, нито бива неутрализирано чрез факта на повърхностното му третиране, което се задоволява просто с отричането на съществуването на подобно влияние. Хомеопатията е просто опасна. Тя противоречи изцяло на учението на Божието Слово. Тя иска да лекува с помощта на динамизирани субстанции, а това означава: обременени с окултен «заряд». Следователно лечението с хомеопатия е плод на практическото приемане на философията и религията на индуизма – пантеистична и езотерична“. Д-р Боп, пишейки за това каква трябва да бъде нагласата на християнина спрямо хомеопатията, констатира, че „Свещеното писание отчетливо предупреждава за последиците от практикуването на спиритизъм и астрология, които хомеопатията извънредно много цени.
„Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш“ (Лев. 19:31); „не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти“ (Втор. 18:10–12). Господ Бог смята тези грехове за омерзителни, за духовно проституиране. Неговото предупреждение е тържествено.
Използването на хомеопатични лекарства и на антропософски изделия (Weleda) е във висша степен противопоказано и непрепоръчително. Някои вярващи мислят, че хомеопатичните лекарства с много ниска концентрация (до D6) са духовно безвредни. Дори ако отчетем факта, че съвременните хомеопатични лекарства, произвеждани индустриално, се динамизират механично, вече самото приемане на хомеопатията и лечението с нея е плод на практическото признаване на философията и религията на индуизма. Контактът с нематериалната същност на нещата, с невидимата сила на езотеричния свят, действащ в страх, мърси християнина. Тайнственото, окултно действие в хомеопатията се пренася върху личността на болния, подлага го на (съзнателно или не) действие на злия дух. Много пъти резултатът от това е връзка с дявола. Можеш да бъдеш излекуван от болестта на тялото, но в замяна на това у човека настъпва нарушаване на психическото равновесие, а в живота – духовен регрес. Знаменателен е фактът, че често в семейства, в които се използват подобни методи на лечение, можем да срещнем депресия.
Вярващите люде не трябва да се поддават на изкушението от факта за удивителните изцеления с помощта на хомеопатията. Не става въпрос за това те да бъдат отречени, дори ако научната медицина не намира обяснения. Свещеното писание ни учи, че дяволът чрез хората е способен да твори чудеса и да извършва изцеления: „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Марк. 13:22).
Какво трябва да правим, ако забележим, че сме изложени на това тайнствено въздействие? Преди всичко необходимо е съкрушение и отдръпване от това влияние. Трябва да повярваме с цялото си сърце, след като сме признали греховете си, в пълното освобождаване чрез Жертвата и Скъпоценната Кръв на Христос, пролята на Кръста. Срещата с верни (духовни лица или миряни), притежаващи опит в тази област, е често необходима, особено ако са се появили психически и духовни проблеми. Господ Иисус дойде да ни спаси и освободи. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ (1 Иоан. 1:9). „И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Иоан. 8:36). [dr H. J. Bopp, La Bonne Nouvelle, Olivet, 1984, цит. по «Brulion» 1/1999, s. 132–133]

Текстът се публикува според списание «Miłujcie się!», nr 5/2003, s. 22–23
Преведе от полски: Благовеста Лингорска

Източник: http://www.karmil.tk/

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар