Прелат Херман Шайперс

Човек на почти невероятна възраст, с почти невероятен живот, невероятно активен, истинска легенда, последният все още жив свещеник, живял под две диктатури, който лично е познавал блажения Карл Лайснер и е видял как блажените Георг Хефнер и Алоис Андрицки, с които е живял заедно в свещеническия блок на концлагера Дахау, са оставили там своя живот: Това е прелат Херман Шайперс. Роден е на 24 юли 1913 г в Охтруп, Мюнстерланд.
През 1936 г. завършва следването си по католическо богословие в университета в Мюнстер и постъпва в семинарията на младата и бедна на свещеници епархия Майсен, в Шмохтиц. Ръкоположен е за свещеник на 1 август 1937 година в катедралата „Св. Петър“ в Бауцен. Първото му назначение е като каплан във Вермсдорф (Хубертусбург). Там, с арестуването му през 1940 г., започва неговия път на страдание. Херман Шайперс си спомня, че тогава е бил в периферията на обществото: „Бях дискриминиран – не точно като евреите и поляците – но като свещеник и нямах влияние върху обществения живот.“ Въпреки че нямал конкретни културни и научни постижения за общността от Вермсдорф, чрез дейността си на свещеник той оказвал съпротива срещу нечовешката система от онова време. Шайперс подчертава, че бил съвсем безсилен тогава: „Съпротивата ми бе насочена главно срещу нечовечността, която ясно личеше в отношението към работниците на принудителен труд. Единствената светлинка в безутешното им положение бе посещението на неделната литургия в Хубертусбург. За тях това беше късче родна земя и точно това им беше забранено. Поляци и немци не можеха да участват заедно в литургията. Опитът ми да им помогна с извънредна литургия само за поляци се провали, тъй като арестуването ми бе очевидно свършен факт.“
Арестуван е на 4 октомври 1940 г. и през март 1941 г. е транспортиран в концлагера Дахау.
Подигравателните думи на коменданта на концлагера към новопристигналите затворници: „Вие сте изхвърлени от обществото. Вие нямате чест, нямате защита, нямате права“ вместо да объркат Херман Шайперс, укрепват вярата и предаността му към Бог. Той се почуствал наистина като ученик, като последовател на Исус. Нали Исус умрял точно такъв – без чест, без защита, без права. “

Всяка сутрин свещениците трябвало да се явяват на плаца в концлагера за проверка. След това отивали в така наречената плантация на СС, където ги принуждавали да работят. „Това беше най-лошият отряд за работа, който съществуваше“, казва Шайперс. Освен всичко друго концлагеристите, попаднали в него, нямали право на обяд, което още повече отслабвало силите им. Най-добре в лагера били третирани комунистите. Много от тях били „функционални затворници“, на които били поверявани различни задачи. По този начин те били в по-добро положение от останалите концлагеристи. „Стотици свещеници нямаше да загинат или да умрат от глад в Дахау, ако не бяха те“, пояснява Шайперс.

През пролетта на 1942 г. той вече не бил работоспособен. Преместен в бараката за инвалиди в концлагера, той очаквал да бъде отведен в газовата камера. В инвалидния блок болните умирали бързо. За силите, които получавал тогава от вярата, прелат Шайперс казва: „Беше невероятно предимство за всички, които бяха пристигнали в концлагера като християни.“
Благодарение на неговата сестра-близначка както той, така и много други свещеници били спасени от смърт в газовите камери. И при тези трудни обстоятелства тя поддържала връзка с брат си и при голям риск за себе си се преборила за живота му пред Главното управление за имперска сигурност в Берлин.
Два дни преди освобождението на концлагера от американските войски, на 27 април 1945 г., Шайперс успява да избяга по време на марша на смъртта, в който бил включен, и следващите дни се укривал при познат свещеник до края на войната.
През 1946 г., само година след края на Втората световна война, той отново се завръща в Майсен и започва пак да служи като свещеник, още повече, че там не достигали духовници. Прелат Шайперс: „Роднините ми не можеха да го разберат. Казваха: Пет години се страхувахме за теб, а сега отиваш при руснаците.“ За него тиранията продължава. С помощта на редица шпиони режимът в ГДР тогава се опитва да го обвини в подривна противодържавна дейност. „А аз не исках да бъда нищо повече освен душепастир и свещеник“, казва прелат Шайперс и си спомня за времето в ГДР: „Всъщност отново трябваше да преживея преследването на Църквата и глада, които смятах, че вече съм преодолял след концлагера. Но това се компенсира в Ширгисвалде от радостта, която изживях от огромната благодарност на изгонените от родината и от тяхната отвореност към Бог.“ Това че е бил в концлагер, изобщо не му носи предимство в ГДР. Логиката на властимащите била следната: „Който е оцелял в концлагер, трябва да е бил колаборационист.“ Но тъкмо защото е оцелял в концлагера, несломимият мъж с жив поглед и пъргави движения, въпреки напредналата възраст, не се плаши вече от нищо.
Преживяванията му при двата режима го карат да говори за значението на демокрацията и любовта към ближния, особено сред младите хора. С непоколебимо доверие в Бога и самоотвержена любов към хората той описва зверствата на двата диктаторски режима без чувство на отмъщение или омраза. Той никога не напада конкретните действащи лица.
Въпреки напредналата си възраст, Шайперс чувства за свой дълг да се бори срещу забравата на страданието, причинено от хора и идеологии. Това го води през 2009 г. в САЩ, където изнася поредица от лекции, а през май 2011 г. със същата цел в Испания. Като свидетел на вярата е канен във Франция и Нидерландия, пътува из цяла Германия. На Световния младежки ден в Кьол е един от най-очакваните свидетели на вярата в наши дни. Той представя разбираемо историческия контекст и разобличава всяка манипулация и разкрасяване.
На 14 април 2003 г. отец Херман Шайперс е номиниран от Папа Йоан-Павел ІІ за папски почетен прелат. При връчването на сертификата епископ Йоахим Райнелт изказва похвала за твърдостта и заслугите на духовния пастир в съпротивата срещу произвола и диктатурата – първо през годините на национал-социализма, а по-късно при режима на ГДР.
След визитата си в Германия на 28 септември 2011 г. Папа Бенедикт ХVІ разказа на Генерална аудиенция за вълнуващата си среща с прелат Херман Шайперс в Ерфурт.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ОТ „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар