Броеницата – молитвата, поверена на душата и ръцете ни

Християнинът-католик не може да отмине просто така Броеницата, набожност, достигаща много далеч назад в историята на Църквата. В тази молитва много хора са търсели, а също са и намирали утеха и помощ. Броеницата е била неразделна част от религиозния живот като че ли повече на по-старото поколение. Не бива обаче да се пропуска и преоткриването и в духовността на съвремието. Броеницата, състояща се от кръста и мънистата, типично християнското и ценността на нашата вяра, е съкровище, което ни е поверено и което иска да ни придружава по нашия път във времето.

Легенда и история
Този, който сериозно се занимава с Броеницата, може да направи редица изумителни открития.
Легендата разказва, че Божията Майка е поверила Броеницата на Св.Доминик (1170-1221). Триста години по-късно Папа Пий V (1596 г.) разрешил официалното практикуване на тази молитва във формата, в която тя се моли и днес. Исторически погледнато, желанието да се моли Броеницата било израз на потребността на много християни да преживяват малко от молитвената практика на монасите и монахините в манастирите, които всеки ден измолвали 150-те псалма от Псалтира. В съответствие на това хората молели всеки ден 150 пъти така наречения „ангелски поздрав”, т.е. първата част на „Радвай се…”. Втората част на тази молитва, в която се приозавава застъпничеството на Божията Майка за нас, грешниците, и в часа на смъртта ни, се е появила през ХІV – ХV век. Един картузиански монах разделил 150-те „Радвай се” на 15 части. Всяка десетка се предхождала от „Отче наш” и завършвала със „Слава…”. Така тази основна структура останала непроменена вече 400 години.

„Животът на Исус оживява”
Броеницата започва със знака на кръста, който е символът на християните. С него бележим челото, гърдите и раменете си – нашите мисли (разума), нашите чувства (сърцето) и пространството на нашето действие, вляво и вдясно, в този свят и сред хората.
След това започва бавното докосване на мънисто след мънисто, на ценност след ценност, на тайна след тайна. Това е тайната, която ни обгръща и от която живеем; тайната – не неизвестната тъмнина, а блестящата светлина на Божията реалност, както ни я показват иконите. В повторението на думите и в докосването на мънистата се свързват духа и тялото. Държим в ръцете си нещо, преместваме нещо с пръстите си и се намираме сред образите на надеждата и избавлението, явяващи се пред нас от историята на Исус. Майка Тереза казва: „Когато Броеницата се моли набожно, животът на Исус оживява пред нас.”
С „Отче наш” молим молитвата, на която Исус научи своите ученици; защото е трябвало да се молят различно от лицемерите и от езичниците (вж. Мт 6,5-13), не демонстративно, за да бъдат забелязани, нито пък многословно – тъй като по-малкото е повече.
Всяко „Радвай се” ни напомня за сърцето на християнската вяра, за тайната на въплъщението на Бога. Поздравът на ангела към Мария и радостта на Елисавета при срещата и с нея (Лк 1,28.42) преливат едно в друго. Откриването на Божията воля и радостта от това „Да” на човека, позволяващ на Божията воля да „се случи”, съгласяващ се с това, което Бог иска да направи с него и чрез него, са в съзвучие. Мария е казала това „Да”. Девата е станала майка на Спасителя, това е невероятното убеждение на цялото християнство. На Мария се пада тази решаваща роля. Броеницата не я е открила, тя само я отразява.
В историята на Броеницата към въодушевения поздрав на Елисавета е било добавено и името на Исус: и благословен е плодът на твоята утроба Исус. Тук е кулминацията на молитвата, защото на него – на Исус – Бог е дал име, „което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно” (Фил 2, 9).

За живота на Исус и историята на нашето спасение се размишлява в три големи цикъла, в които се срещаме със Сина Божи, приел човешки образ, съпреживяваме тъмните тайни на неговите страдания и на смъртта му, участваме в радостта, дължаща се на възкресението му от мъртвите и на обновлението на света. Днес към тези три цикъла се добавя още един, четвърти, този на Броеницата на светлите тайни, на които се размишлява върху обществения живот на Исус.

Молитва-медитация
Десетте „Радвай се” са като тиктакането на часовник, който ни показва времето; отмерване, което не ни принуждава или сковава, а само иска да ни ръководи.
Като съзерцателна молитва Броеницата ни открива цялото богатство на Благовестието. Не думите са същественото, а онова, което чрез тях и отвъд тях води в реалността на Бога. Тук отмерването, времето и думите не играят вече такава голяма роля. Където се отклоняваме в мислите си, се връщаме обратно; където искаме да поспрем, спираме; което днес не разбираме, утре ще ни заговори.
Следва допълнението на молитвата от Фатима: О, Исусе…
Който направи опит да моли Броеницата така, ще открие не само диханието на душата. Когато този, който иска да се моли изостави коварното изкушение да се преструва и да бърбори, той може да достигне до начина, по който се е молила Мария: „А Мария спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си” (Лк 2, 12).

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар