Кръстен път с Папа-Йоан Павел ІІ и Папа Бенедикт ХVІ – Рим, 2005 г.

КРЪСТЕН ПЪТ
ПОД ПРЕДСТОЯТЕЛСТВОТО НА ПАПА ЙОАН-ПАВЕЛ ІІ

Велика Събота ‘2005
Рим, Колизеум

Размишления на кардинал Йозеф Ратцингер
(впоследствие Папа Бенедикт ХVІ)

ВСТЪПИТЕЛНА МОЛИТВА

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Отг. Амин.

Господи Исусе Христе, за нас Ти прие участта на житното зърно, което пада в земята и умира, за да принесе много плод (Йоан 12:24). Ти ни призоваваш да Те следваме по този път, казвайки: „Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот” (Йоан 12:25). Ние обаче сме привързани към собствения си живот. Не желаем да го оставим и го държим целия само за себе си. Искаме да го задържим, не да го отдадем. Но Ти вървиш пред нас и ни показваш, че можем да спасим живота си само като го отдадем. По време на нашето придружаване по Кръстния път, Ти желаеш да ни водиш по пътя на житното зърно, по пътя на едно плододаване, което отвежда чак до вечността. Кръстът – предлагането на самите себе си – ни тежи много. Но на Твоя Кръстен път ти носеше също и моя кръст, не си го носил в някакъв момент от миналото, защото Твоята любов е съвременник на моя живот. Ти го носиш и днес с мен и за мен, и по един чуден начин искаш сега и аз, както тогава Симеон Киренееца, да нося с Теб Твоя кръст, и придружавайки Те, Ти ме поставяш редом с Теб в служба на изкуплението на света. Помогни моят Кръстен път да не бъде само някакво благочестиво чувство в един конкретен миг. Помогни ни да Те следваме не само с благородни мисли, но да вървим по Твоя път със сърце, по-точно – с конкретните стъпки от нашия всекидневен живот. Помогни ни ние самите да те следваме във всичко по Кръстния път и да останем завинаги на този Твой път. Освободи ни от страха от кръста, от страха от подигравките, от страха, че животът ни може да избяга, ако не вземем от него всичко, което той предлага. Помогни ни да превъзмогнем изкушенията, които предлагат живот, но чийто съблазни в крайна сметка могат да ни оставят само празни и разочаровани. Помогни ни да не се възползваме от живота, а да го даваме. Помогни ни, като Те следваме по пътя на житното зърно, да намерим в „изгубването на живота” пътя на любовта – пътя, който наистина ни дава живот, живот в изобилие (Йоан 10:10).

Първо спиране
ИСУС Е ОСЪДЕН НА СМЪРТ

РАЗМИШЛЕНИЕ
Презрян и безпомощен, Съдията на света, Който един ден ще се върне да съди всички, е изправен пред земния съдия. Пилат не е някакво чудовище. Той знае, че осъденият е невинен, и се опитва да го освободи. Но сърцето му е раздвоено. И в крайна сметка за него по-важно се оказва не правосъдието, а собственото „аз” и запазването на властта. Хората, които, крещейки, искат смъртта на Исус, също не са чудовища. Много от тях в деня на Петдесетница ще бъдат „жегнати в сърцата” (Деян. 2:37), когато чуят думите на св. ап. Петър: „Исус Назорей, засвидетелстван пред вас от Бог със силa, чудеса и личби, вие хванахте и след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте” (Деян. 2:22). Но в онзи момент те са изцяло повлияни от тълпата. Те крещят, защото и другите крещят. И така, справедливостта бива потъпкана от малодушието, от страха пред диктатурата на преобладаващия манталитет. Тънкият глас на съвестта е заглушен от виковете на тълпата. Нерешителността и човекоугодието придават сила на злото.

МОЛИТВА
Господи, Ти бе осъден на смърт, защото страхът заглуши гласа на съвестта. През цялата човешка история се случва това – невинни хора биват малтретирани, осъдени и убивани. Колко пъти и ние сме предпочитали хорското одобрение пред истината, собствената си репутация пред справедливостта! Стори така, че да се вслушваме в гласа на съвестта, в Твоя глас. Погледни и мен, както погледна свети апостол Петър след неговото отричане! Нека Твоят поглед проникне в нашите души и ни посочи пътя! На тези, които викаха срещу Теб на Велики петък, Ти даде благодатта да се покаят и да се обърнат в деня на Петдесетница. По този начин насърчи и нас! Направи така, че нашият живот да бъде едно постоянно обръщане!

Второ спиране
ИСУС Е НАТОВАРЕН С КРЪСТА

РАЗМИШЛЕНИЕ
Осъден за това, че сам се е провъзгасил за Цар, Христос става предмет на присмех, но именно чрез осмиването истината излиза наяве. Колко често знаците на властта, носени от силните на деня, са подигравка с истината, справедливостта и човешкото достойнство! Колко често техните церемонии и дълги речи не са нищо друго освен една помпозна лъжа, карикатура на техния служебен дълг – да работят за доброто на хората! Похуленият и увенчан с тръни Христос е истински Цар. Неговият скиптър е справедливостта (срв. Пс. 45:7). Но справедливостта в този свят се заплаща със страдание. Той, истинският Цар, не упражнява Своята власт с насилие, а с любов; затова страда за нас и заедно с нас. Той носи кръста, нашия кръст, бремето на човешкото битие, бремето на света. Така Той върви пред нас и ни показва пътя към истинския живот.

МОЛИТВА
Господи, Ти допусна да бъдеш осмян и охулен. Помогни ни да не се присъединяваме към тези, които се надсмиват над онеправданите и беззащитните! Помогни ни да познаем Твоя лик в унижените и отхвърлените! Не позволявай да падаме духом, когато ни се надсмиват за това, че изпълняваме Твоите заповеди! Ти понесе кръста и ни призоваваш да Те следваме по този път. Дай ни сили да приемем нашия кръст, да не се оплакваме и да не се отчайваме пред трудностите в живота! Помогни ни да вървим по пътя на обичта и, съобразявайки се с нейните закони, да достигнем до истинската радост!

Трето спиране
ИСУС ПАДА ЗА ПЪРВИ ПЪТ

РАЗМИШЛЕНИЕ
След първородния грях човешкият живот е низ от прегрешения. Колко пъти човекът губи своето достойнство и от същество, създадено по образ и подобие на Бог, се превръща в нещо, което петни името на Създателя! Човекът, който по пътя за Йерихон налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили и го оставили полумъртъв, не е ли съвършеното олицетворение на падналата човешка природа? Падането на Исус под тежестта на кръста не е просто падане на един изнемощял от бичуване човек. Тук се проявява нещо много по-дълбоко, за което апостол Павел говори на филипяните: „Той, бидейки в образ Божи, не счете за похищение да бъде равен на Бог; но понизи Себе Си като прие образ на слуга и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил. 2:6-8). В падането на Исус под тежестта на кръста се проявява смисълът на целия Негов път: Той доброволно понизява Себе Си, за да издигне нас, повалените от греха на гордостта. Същевременно става явно и естеството на нашата гордост, чиито външни прояви са: безочливото желание да се освободим от Бога и грешното убеждение, че нямаме нужда от Неговата любов, защото можем сами да се оправяме в живота. Този наш бунт срещу истината и това наше желание да бъдем богове, творци и съдии на самите себе си са основната причина за нашето падение. Понизяването на Исус е преодоляване на нашата гордост: със Своето понизяване Той издига нас. Нека Му позволим да ни повдигне! Нека се отърсим от нашата самодостатъчност, от манията да бъдем независими и нека се поучим от Него, Който смири Себе Си; да открием истинското си величие, като се смирим и като се обърнем към Бога и към онеправданите наши братя и сестри!

МОЛИТВА
Господи Исусе, тежестта на кръста Те повали на земята. Нашите грехове и нашата гордост Те сломиха. Но причината за Твоето падане не е нито злата съдба, нито изчерпването на Твоите сили. Ти падаш, за да се доближиш до нас, които лежим на земята поради нашата гордост. Гордостта, която ни кара да мислим, че можем да бъдем създатели на човешкия живот, направи така, че хората да бъдат третирани като някаква стока, която се купува и продава. На човека започна да се гледа като на биологичен материал, с който науката прави експерименти, с надеждата, че един ден ще преодолее смъртта. Но крайният резултат от тези експерименти не е нищо друго освен оскверняване на човешкото достойнство. Господи, помогни ни, защото сме паднали! Помогни ни да се откажем от гибелната гордост и, след като се смирим, да се издигнем!

Четвърто спиране
ИСУС СРЕЩА СВОЯТА МАЙКА

РАЗМИШЛЕНИЕ
По пътя към Голгота Исус среща Своята Майка. По време на Неговия обществен живот Божията Майка е стояла встрани, докато се оформи новото семейство на Исус, семейството на Неговите ученици. Към нея били отправени думите: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?… Който изпълни волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат и сестра и майка” (Мат. 12: 48-50). Сега виждаме, че света Дева Мария е майка на Исус не само по плът, но и по дух. Преди да зачене Исус в своето тяло, благодарение на послушанието, тя го заченала в своето сърце. На нея бе казано: „И ето, ти ще заченеш и ще родиш син… Той ще бъде велик… и ще Му даде Господ Бог престола на Неговия праотец Давид” (Лук. 1:31). Но по-късно тя чула от устата на праведния Симеон думите: „И на самата теб меч ще прониже душата” (Лук. 2:35). В онзи момент тя сигурно си е спомнила и за думите на пророците: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане” (Ис. 53:7). Сега всичко това се сбъдва. Но Божията майка пазела в сърцето си думите, които ангелът изрекъл в самото начало: „Не бой се, Мария” (Лук. 1:30). Учениците се разбягали, а тя останала. Присъствието на света Дева Мария в подножието на кръста е проява на нейната майчина смелост, на нейната майчина вярност и доброта. Нейната вяра устояла и в най-големите изпитания: „И блажена е, която е повярвала” (Лук. 1:45). „Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?” (Лук. 18:8). Да, Исус знае, че и днес има хора, които вярват. Тази наша вяра е била неговата утеха в онзи час.

МОЛИТВА
Света Марийо, Майко на Спасителя, ти остана вярна, когато учениците се разбягаха. Както повярва, когато ангелът Ти извести Благата вест, че ще станеш Майка на Всевишния, така и сега, в часа на Неговото унижение, ти оставаш твърда във вярата. В часа на кръстните мъки, в часа на най-тъмната нощ на света, Ти стана Майка на вярващите, Майка на Църквата. Молим те, научи ни на истинската вяра, която да ни подтикне да служим с любов на ближните и да бъдем съпричастни към техните страдания!

Пето спиране
СИМОН КИРИНЕЕЦ ПОМАГА НА ИСУС ДА НОСИ КРЪСТА

РАЗМИШЛЕНИЕ
Симон Киринеец се връща от работа и по пътя за вкъщи вижда тъжното шествие на осъдените на смърт – едно привично за него зрелище. Войниците оказват натиск върху Симон и натоварват кръста върху здравите му рамене. Каква ли досада е изпитал, когато съдбата на тези осъдени хора се е преплела с неговата съдба! Принуден от войниците, той с неохота носи кръста. Въпреки това, свети Марко в Евангелието споменава не само неговото име, но и имената на неговите синове, които явно са били добре познати на християнската общност (Марк. 15:21). От тази неволна среща се родила вярата. След като помогнал на Исус да носи кръста, Симон Киринеец разбрал, че да бъдеш съучастник в Христовите страдания е голяма благодат. Кротостта и незлобливостта на страдащия Христос се запечатали дълбоко в неговото съзнание. Исус, който със Своята божествена любов може Сам да спаси света, желае да станем участници в Неговото страдание, за да допълним недостига на Христовите скърби (срв. Кол. 1:24). Всеки път, когато с любов помагаме на страдащите, на беззащитните и на угнетените, ставайки съпричастни към тяхната мъка, ние помагаме на Исус да носи кръста. Така допринасяме за нашето спасение и за спасението на целия свят.

МОЛИТВА
Господи, Ти отвори очите и сърцето на Симон Киринеец, като чрез участието в носенето на Твоя кръст му даде благодатта на вярата. Научи ни да се притичваме на помощ на страдащите наши ближни, дори когато техният зов е в разрез с нашите планове и наклонности! Помогни ни да разберем, че като носим кръста заедно с другите, ние вървим заедно с Теб, и че за нас това е благодат! Помогни ни да осъзнаем, че вземайки участие в Твоето страдание и в страданието на ближните, ние даваме своя принос за спасението на света и спомагаме за изграждането на Твоето Тяло – Църквата!

Шесто спиране
СВЕТА ВЕРОНИКА ОТРИВА ЛИЦЕТО НА ИСУС

РАЗМИШЛЕНИЕ
„Ще търся Твоето лице, Господи, не скривай от мен лицето Си” (Пс. 26). Св. Вероника въплащава в себе си този стремеж, който е общ за всички благочестиви хора от Старозаветното време – стремежа да видят Божието лице.
В началото св. Вероника иска просто да извърши едно милосърдно дело, като подава кърпата на Исус. Нищо не е в състояние да я спре – нито жестокостта на войниците, нито страха, който бе обхванал апостолите. Тя е типичната добра жена, която в дни на тревога проявява смелост в добрите начинания, и не позволява сърцето й да бъде помрачено от злото. „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог” (Мат. 5:8).
Първоначално св. Вероника вижда само едно измъчено и наранено лице, но благодарение на милосърдното дело, което извършва, истинският лик на Христос се запечатва завинаги в сърцето й.
В Исусовото лице, покрито с кръв и рани, тя вижда лика на Бога и на Неговата доброта, която ни придружава дори и в най-големите страдания. Исус може да бъде видян само със сърцето. Единствено любовта е тази, която очиства нашата душа и отваря духовните ни очи. Само любовта ни прави способни да открием Бога, който е самата Любов.

МОЛИТВА
Господи, дай ни безпокойството на сърцето, което търси Лика Ти. Защити ни от затъмнението на сърцето, което вижда само външното измерение на нещата. Дари ни искреност и чистота, които да ни направят способни да виждаме Твоето присъствие в света. Когато не сме способни да сторим нещо велико, дай ни смелостта на смирената доброта. Запечатай Лика Си в нашите сърца, така че да можем да Те срещнем и да покажем Твоя образ на света.

Седмо спиране
ИСУС ПАДА ЗА ВТОРИ ПЪТ

РАЗМИШЛЕНИЕ
Преданието за трите падания на Исус ни напомня за греха на Адам – поради който всички ние сме паднали същества – и за съпричастността на Исус към трагедията на нашето грехопадение. В хода на историята грехът придобива все по-нови форми. В своето първо послание св. ап. Йоан говори за три основни гряха: похотта на плътта, похотта на очите и тщестлавието на живота. Така, отразявайки характерните за онова време пороци, апостолът описва грехопадението на човечеството. Но нека помислим за близкото минало, когато много хора, отегчени от християнската вяра, обърнаха гръб на Бога и създадоха големите идеологии. Тези учения, според които човекът няма нужда от вяра, породиха едно ново и по-опасно езичество, което, в стремежа си да загърби Бог, всъщност загърби човешкото достойнство. Затова човечеството лежи в праха.
И днес Христос, носейки бремето на нашите грехове, пада в прахта, за да се доближи до нас; Той е вперил поглед в нас, с надеждата, че съвестта ни ще се пробуди. Христос пада, за да издигне нас.

МОЛИТВА
Господи Исусе Христе, Ти понесе нашето бреме и продължаваш да носиш нас. Нашето бреме е това, което Те поваля. Повдигни ни, защото сами не можем да се изправим от прахта. Освободи ни от властта на похотта. Вместо каменно сърце ни дай отново сърце от плът – сърце, което е способно да вижда. Разруши властта на идеологиите, за да проумеят хората, че тези идеологии са проникнати от лъжа. Не позволявай стената на материализма да стане непреодолима. Дай ни отново да усетим Твоето присъствие. Направи ни трезви и внимателни, за да се съпротивляваме на силите на злото, помогни ни да виждаме потребностите на другите хора и да ги подкрепяме. Вдигни ни, за да можем ние да повдигаме другите. Дари ни надежда в мрака, за да можем да носим надежда на целия свят.

Осмо спиране
ИСУС УТЕШАВА ЙЕРУСАЛИМСКИТЕ ЖЕНИ

РАЗМИШЛЕНИЕ
Упрекът на Исус към Йерусалимските жени, които го оплакват, ни навежда на размисъл. Как да разбираме тези думи на Исус: „… не плачете за мен, а за себе си и за чедата си?” (Лук. 23:28) Този упрек не е ли насочен против фалшивото благочестие, което „помага” на хората да се „чувстват” добре, но не оказва никакво влияние върху техния начин на живот? Безмислено е да оплакваме страдащите в този свят, и същевременно да продължаваме да живеем както сме живели преди.
Въпреки, че се възмущаваме от неправдата, не сме ли твърде склонни да омаловажаме злото, което е в нас? Когато говорим за Бог, защо изтъкваме само Неговата доброта към нас, забравяйки всичко онова, което е свързано с Божия съд?
Мнозина казват: „Бог знае, че сме слаби. Да грешиш е човешко.” Но размишлявайки върху страданията на Христос, ние осъзнаваме тежестта на греха, и колко висока е цената на нашето изкупление. Виждайки как Той старада заради нас, не трябва да се примиряваме със злото. Спасителят отправя и към нас думите: „Не плачете за Мен, а за себе си…, защото, ако така постъпват със зеленото дърво, какво ли ще бъде със сухото?”.

МОЛИТВА
Ти, Господи, говори на плачещите жени за покаяние, за деня на съда, когато всички ние ще се окажем пред Твоето лице, пред лицето на Съдията на света. Ти ни призоваваш да престанем с това подценяване на злото, с което искаме да успокоим съвестите си, и да продължим да живеем както до сега. Ти ни напомняш за нашата отговорност в живота, и за опасността да се окажем виновни и безполезни в деня на съда. Стори да не се задоволяваме само с това да вървим след Теб и да изричаме утешителни думи.
Помогни ни да се покаем и ни дари нов живот. Не позволявай в съдния ден да се окаже, че пред Теб сме като сухо дърво. Стори така, че да бъдем живи „лозови пръчки”, които пребъдват в Теб, Който си истинската лоза, и да принасяме плод за вечен живот.

Девето спиране
ИСУС ПАДА ЗА ТРЕТИ ПЪТ

РАЗМИШЛЕНИЕ
Какво е значението на третото падане на Христос под тежкия кръст? Може би и то ни навежда на мисълта за грехопадението на човека, за това, че мнозина се отдръпват от Христос в секуларизирания безбожен свят?
Но не трябва ли да помислим също и за болката, причинена на Христос от човешките недъзи в Църквата? Колко често се злоупотребява със святото Причастие! В какви пусти и грешни души е принуден да влиза Христос! Колко често, служейки св. Литургия, прославяме самите нас, а Него дори не забелязваме?
Колко често Божието Слово е изопачено и се злоупотребява с него? Колко малко вяра има в толкова много теории; колко празни думи! Колко много мръсотия има в Църквата, и то точно в онези, които би трябвало изцяло да принадлежат на Христос!
Колко гордост и самодостатъчност! Какво пренебрежение към Тайнството Изповед, в което Христос ни очаква, за да издигне нас, падналите. Всичко това увеличава Неговите страдания. Предателството на учениците и недостойното приемане на Тялото и Кръвта Христови – това са греховете, които измъчват най-много Спасителя. Не ни остава нищо друго, освен да се обърнем към Него и да викаме от все сърце: Господи, помилвай ни – Господи, спаси ни. (срв. Мат. 8:25)

МОЛИТВА
Господи, много често Твоята Църква наподобява кораб, който потъва. В Твоята нива виждаме много повече плевели, отколкото добри класове. Омърсената дреха на Църквата ни плаши. Но ние самите я омърсяваме! Много пъти сме Те предавали, въпреки, че Твоето име е винаги в устата ни. Господи, смили се над Твоята Църква – в нея Адам отново пада. Нашите грехове са тези, които Те повалят на земята и Сатаната се радва, защото мисли, че Ти няма да успееш да се изправиш. Надява се, че, бидейки смазан от греховете на Твоите последователи, Ти ще останеш повален на земята. Но Ти се изправи, Ти възкръсна и можеш да издигнеш и нас. Спаси Твоята Църква, Господи, и я освети. Спаси ни, и ни освети.

Десето спиране
ВОЙНИЦИТЕ СЪБЛИЧАТ ИСУС

РАЗМИШЛЕНИЕ
Войниците събличат Исус. Дрехите обикновено се свързват със социалния статус на човека, с мястото му в обществото и с неговото достойнство. Публичното събличане на Исус означава, че Той е смятан за нищожество, че е отхвърлен и презрян от обществото. Неговото събличане ни напомня за прогонването от рая: след грехопадението човекът губи моралната си чистота, осъзнава своята голота и се срамува. Така Исус още веднъж става съпричастен към състоянието на падналия човек. Съблеченият Исус ни напомня, че всички ние сме изгубили „първата си дреха”, т.е. моралната чистота. Под кръста войниците хвърлят жребий, за да разделят Исусовата дреха. Светите евангелисти описват всичко това, позовавайки се на 22-и псалм и казват същите думи, които Исус е казал на учениците от Емаус: всичко това стана, „за да се сбъдне Писанието”. Нищо в живота на Исус не е случайно, всичко е предизвестено чрез Слово на Бога и поддържано от Неговия промисъл. Господ изпитва всички степени на човешкото падение и всяка от тези степени е крачка към Изкуплението: именно така Той връща в кошарата заблудената овца. Да си припомним също и това, което казва св.ев. Йоан относно долната дреха на Исус „тя не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу” (Йоан 19:23). Това може да е алюзия за дрехата на първосвещеника, която също е била „изтъкана цяла”. Разпнатият Исус в действителност е истинският първосвещеник.

МОЛИТВА
Господи Исусе, Ти бе съблечен, поруган и отхвърлен от обществото. Ти пое върху Себе Си позора на Адам и го изцери. Ти пое върху Себе Си страданията и нуждите на бедните и отхвърлените в този свят. Така се изпълняват думите на пророците. Така Ти придаваш смисъл на това, което изглежда лишено от смисъл, и ни помагаш да разберем, че Бог-Отец е Този, който крепи Теб и целия свят. Помогни ни да се отнасяме с голямо уважение към хората във всеки един период от тяхното съществуване. Дай ни светлата дреха на Твоята благодат.

Единадесето спиране
ИСУС Е ПРИКОВАН НА КРЪСТА

РАЗМИШЛЕНИЕ
Исус е прикован на кръста. Торинската плащеница ни помага да добием представа за невероятната жестокост на наказанието. Исус отказва обезболяващото питие и е готов да понесе цялата болка свързана с разпъването. Цялото Негово Тяло е в рани. Пророчеството на псалмовеца се изпълва: „Аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. (Пс. 22:6) „Беше като човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше… Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (Ис. 53, 3:4). Нека се спрем пред страдащия Божи Син; да отправим поглед към Него, особено когато смонадеяността и плътските страсти искат да вземат превес над нас. Така ще се научим да се самоограничаваме и ще осъзнаем преходността на всички материални блага. Нека се вгледаме в Него в моменти на бедствия и тревоги, за да разберем, че тогава ние сме особено близо до Бог. Нека се научим да разпознаваме Божия образ в хората, които сме склонни да презираме. Пред осъдения на смърт Исус, който не пожела да използва Своята сила, за да слезне от кръста, а изтърпя до край всички мъки, се поражда и една друга мисъл. Св. Игнатий Антиохийски в едно от своите послания хвали християните от Смирна заради тяхната непоклатима вяра и казва, че били сякаш „приковани на кръста на Господ Исус Христос, и по плът и по дух.”(1:1). Нека и ние бъдем дълбоко свързани с Христос и да не се поддаваме нито на изкушенията, нито на хорските подигравки, които искат да ни отлъчат от Него.

МОЛИТВА
Господи, Исусе Христе, Ти позволи да бъдеш прикован на кръста, като понесе ужасната болка на умъртвяването и на обезчестяването. Ти не бягаше от страданията. Помогни ни да бъдем верни на нашия дълг. Помогни ни да живеем дълбоко съединени с Теб. Не позволявай да се увличаме по фалшивата свобода, която ни отлъчва от Бога. Дай ни сили да живеем заедно с Теб, за да придобием истинската свобода.

Дванадесето спиране
ИСУС УМИРА НА КРЪСТА

РАЗМИШЛЕНИЕ
На кръста на Исус е поставен надпис: Цар Юдейски, Син Давидов. Пилат, неправедния съдия, без да подозира, се превръща в пророк. Този надпис открива на цялото човечество царственото величие на Христос. По време на Своя обществен живот Христос не желае да бъде наричан „Месия”, защото това е можело да доведе до едно погрешно свързване на Неговата личност с политическото освобождение на Божия народ. Но сега званието „цар” може спокойно да бъде изписано върху кръста на Христос. Умирайки на кръста, Той става цар на света. Сега Той наистина „бива издигнат.” Той изпълни закона за братската любов и, като се пожертва за нас, ни откри истинския Бог, Бог-любов. Сега вече знаем кой е Бог. Сега знаем в какво се състои истинското предводителство. (…) Исус поема върху Себе Си страданията на цялото човечество и усещането за богоизоставеност. Той прави така, че Бог да се открие на хората точно там, където Неговото присъствие е неосезаемо. Разпъването на Исус е събитие от вселенски мащаб. Когато Исус умира на кръста, тъмнина покрива целия свят.
При кръста се ражда Църквата и римският стотник разбира, че Исус е Божий Син… Бог побеждава чрез кръста.

МОЛИТВА
Господи Исусе, в часа на Твоята смърт слънцето се затъмни. Твоите кръстни страдания продължават и днес. Ти сякаш отсъстваш в днешния свят. Хората не успяват да открият Твоето лице, защото злините в света се увеличиха твърде много. Но Ти се откри на света именно на кръста. (…) Помогни ни в това смутно време да познаем Твоя лик. Помогни ни да вярваме в Теб и да Те следваме, особено в моменти на изпитание. Покажи ни Твоето лице. Направи така, че Твоето спасение да стане явно.

Тринадесето спиране
ИСУС Е СНЕТ ОТ КРЪСТА

РАЗМИШЛЕНИЕ
Исус умря, сърцето Му бе пронизано от копието на римския войник, и от пронизаната страна тозчаз протекоха кръв и вода – образ на тайнствата Кръщение и Евхаристия, в които Църквата непрестанно се възражда. На Исус не пребиха пищялите и Той e истинският пасхален агнец, на когото кост няма да се съкруши. Сега, когато Той понесе всичко, и въпреки пресметливостта в сърцата, въпреки силата на ненавистта и малодушието, – не остана сам. Под кръста стояха Мария – Неговата Майка, Мария – сестра на Неговата Майка, Мария Магдалина и любимият ученик. И ето, идва богатият човек – Йосиф от Ариматея, който с Божията благодат успял да премине през иглените уши. Той погребва Исус в новата гробница, в градината. Там, където е погребан Исус, гробището се превръща в градина, в онази градина, от която Адам бе изгонен, когато отхвърли напълно живота и се отдели от своя Създател. Гробът в градината ни показва, че властта на смъртта отива към своя край. През голямата скръб, гъстия мрак и отчаянието тайнствено си пробива път светлината на надеждата. Бог е скрит и същевременно – жив и близък. Умрелият Господ остава наш Господ и Спасител дори в нощта на смъртта.

МОЛИТВА
Господи, Ти слезе в мрака на смъртта. Колко често ни се струва, че Ти спиш! Колко лесно ние се отдалечаваме и казваме на самите себе си: Бог умря. Позволи в часа на мрака да сме способни да помним, че Ти си тук. Не ни оставяй, когато сме изкушени да изпаднем в отчаяние. Помогни ни да не Те оставяме сам. Дари ни вярност, която да противостои на пресметливостта и може да Те приеме дори в моменти на крайни изпитания, както направи Твоята Майка, приела Те отново в ръцете си. Помогни ни, помогни на бедните и богатите, на простите и учените, да гледат без страх и превзетост. Направи така, че да можем да Ти посвещаваме нашите способности, нашето сърце, нашето време, за да подготвим градината, в която да може да стане Твоето Възкресение.

Четиринадесето спиране
ИСУС Е ПОЛОЖЕН В ГРОБА

РАЗМИШЛЕНИЕ
Исус – презрян и оскърбен, е положен в новия гроб. Никодим донася смес от алое и смирна, която би трябвало да дава драгоценен аромат. В дара на Сина липсва мярка, което ни напомня за щедростта на Божията любов, за преизобилието на Неговата любов. Бог щедро дава Самия Себе Си. Ако за Бог мярката е преизобилие, за нас също нищо не трябва да е чак толкова голямо, когато го правим заради Бог. Пред лицето на разлагащите се идеологии нашата вяра трябва отново да бъде ароматът, който ни връща на пътя на живота. В момента на полагането в гроба се осъществяват думите на Исус: „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йоан 12:24). Исус е умиращото житно зърно. От мъртвото житно зърно започва умножаването на хлябовете, което ще продължи до края на света – това е хлябът на живота, който е в състояние да насити цялото човечество и да му даде изобилна храна: предвечното Слово на Отца, което стана за нас плът и хляб. На гроба на Исус сияе тайнството Евхаристия.

МОЛИТВА
Господи Исусе, с полагането в гроба Ти приобщи Себе Си към смъртта на житното зърно, и Ти ще принесеш много плод в течение на цялата история. С въплъщението и смъртта вечното Слово стана близко Слово: Ти идваш при нас в ръцете и сърцата ни, за да расте в нас Твоето Слово и то да принася плод. Ти отдаваш самия Себе Си, та и ние на свой ред да се осмелим да загубим живота си, за да го придобием. Помогни ни все повече да обичаме тайнството Евхаристия и да го почитаме, живеейки с Теб – Хляба небесен. Както пшеничното зърно израства от земята, става стъбло, а след това – клас, така и Ти не можеше да останеш в гроба. Твоят гроб е празен, защото Отец не даде на Твоето Тяло да види тление, не Те остави в смъртта. Ти възкръсна, и в Своята преобразена плът Ти се възнесе при Отца. Стори така, че да можем да се радваме на тази надежда и да я разнасяме по света и направи ни свидетели на Твоето откровение.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар