Catholic-news

Хомоложно екстракорпорално изкуствено оплождане: загуба и на ембриони, и на съпружеско единство.

Темата за хомоложното екстракорпорално изкуствено оплождане е най-дебатираната и то по-специално сред католическите моралисти.
Преди всичко ще направим едно уточнение, което не е само терминологично: при ОИВЕТ се говори с право за “оплождане”, а не за изкуствена “инсеминация”: смисълът е, че при изкуствената инсеминация, това което е “изкуствено” е вземането и депонирането на семенната течност, докато моментът на оплождането запазва своята естественост. При оплождане ин витро, съединяването на гаметите се провежда и контролира по изкуствен начин.
За да се премине към морална оценка, е необходимо да се припомнят два фундаментални етични изисквания на човешката прокреация, с които са съгласни всички католически моралисти, като тези изисквания са сами по себе си от рационалният морал: първото е да бъде запазен живота на ембриона, а второто е, че възпроизводственият акт е резултат на единството и персоналните взаимоотношения между легитимни съпрузи.

Що се касае до защитата живота на ембриона при ОИВЕТ съществуват големи трудности, поне в методиките прилагани понастоящем. Фактически тук се прилага многократно оплождане с получаване на повече ембриони, тъй като процента на имплантация (вгнездяване) и продължаване на бременността е много нисък (1 или 2 от 10) и за да се гарантира успех, се изисква наличие на ембриони на разположение, за да бъде повторен опитът в случай на неуспех. Този т. нар. излишък, представлява етичен и юридически проблем, който може да бъде или елиминиран, или употребен за експерименти или за козметични продукти, или за трансфер в друга жена ( в този случай не говорим за хомоложно оплождане) .
Програмираното елиминиране или унищожаване на ембриони представлява от гледна точка на морала – и не само за католическия морал – предизвикана загуба на човешки същества както при прекъсването на бременността по желание. В някои лаборатории се извършва замразяване на ембриона с цел да се предотврати честата асинхронност между овулаторния и менструалния цикъл при жени, които са хиперстимулирани. В този случай също е предвидено наличието на резерви и на “излишък”. Някои имат като извинение, за морално оправдание на това унищожаване на оцелелите ембриони, факта, че и при естественото оплождане се случват много мини аборти, веднага след оплождането, преди или веднага след имплантацията (вгнездяването), по причина на аномалии или несъвместимост .
Казва се, че природата извършва една селекция и измежду различните ембриони се имплантират и развиват тези, които са по-жизнеспособни, така че е приемливо и допустимо да се извършват повече опити в лабораторни условия, за да се постигнат оптимални резултати. Медикът не прави нищо друго освен да подражава това, което се извършва в природата. Не е трудно да се види противоречието и лукавството на този аргумент. Противоречието се съдържа във факта, че бива намесвана природата, за да се оправдаят загубите на ембриони, но се твърди, че не трябва да имаме от природата едно биологично зачеване, когато се касае да бъде оправдано изкуственото.
Преди всичко трябва да се направи разграничаване между естествена смърт и смърт причинена от човека. Ако гореказаното основание беше убедително, то би могло да се прилага и при други случаи; например: тъй като много загиват при пътни инциденти, то предизвикването на смърт посредством програмирани пътни инциденти не би било престъпление? Или пък: Тъй като доста възрастни умират от естествена смърт, не би било морален грях умишленото предизвикване на тяхната смърт?
Друго основание, което се изтъква е, че тази загуба на ембриони е нещо временно; когато бъдат усъвършенствани техниките и методиките, то този риск ще се намали до нормалните граници за риск, който съществува за всеки друг вид терапевтична намеса. Според това основание междувременно се прилага методика, отговорна за предизвикването на смърт, като транзиторен експеримент с цел постигане една оптимална техника.
Кой би приел този критерий в областта на фармакологичното експериментиране? Не би могло със сигурност да се каже, че за уточняването на дадена лекарствена дозировка, понастоящем се провеждат експерименти върху хора, ако тези експерименти носят 80% смъртен риск. Във всеки случай трябва да се добави, че засега ОИВЕТ е съпроводено с неоправдана загуба на човешки ембриони, в които разумът – а не само Католическата вяра – вижда и признава структура и стойност на човешки същества.

………….

Има и едно друго основание от етичен характер за което загатнахме във връзка с изкуствената инсеминация. Оплождането ин витро, дори, когато е хомоложно, дисоциира измерението на емоционално единение на съпружеският акт от физическото и възпроизводителното измерение на същия. В устройството на съпружеството, в структурата и феноменологията или езика, както се казва, на човешката сексуалност се реализира този факт: сексуалният акт, обединява едновременно съпрузите (физически и емоционално) и отваря възможността за прокреация. Разединяването на съвокупителния момент от размножителния е равносилно на разрушаването на единството на любовта и живота в съпружеският акт.
По този повод Инструкцията “Donum Vitae” се произнася така: “Съпружеският акт посредством, който съпрузите манифестират себеотдаването си един на друг изразява в същото време, увертюрата на даряването на живот: един неразривен, телесен и духовен акт. В телата и посредством телата си с които съпрузите консумират брака и могат да станат родители. За да се уважава езика на телата и на тяхната естествена даденост, брачният съюз трябва да пребъдва в светлината на уважението, на началото за възпроизводство, и възпроизводството на една личност трябва да бъде плод и израз на брачната любов.
Така човешкото същество произхожда от прокреацията, изградено не само от биологичния, но и духовен съюз на родителите, свързани чрез брака. Затова едно оплождане получено извън телата на съпрузите остава извън ценностите, значението и смисъла, които се изразяват в езика на тялото и в съюза на човешките същества” .
Един размножителен акт без телесно изразяване остава този акт не без онологичен елемент (който е заместим технологично, посредством трансфер на гамети), а от междуличностното общуване. Характеристика на съпружеската любов е нейната цялост и пълнотата на себеотдаването на двете личности. Заместването на телесното изразяване определя една редукция на съпружеският акт, принизявайки го по този начин до нивото на технологичен процес.
При един чисто технологичен процес, създаденият обект остава несвързан онтологично по отношение на субекта, и поради това субектът конструктор има правото на собственост и господство. В процеса на общуване, както при съпружеският акт, субектът изразява самия себе си в един друг субект, който е съответно равнопоставен и с който е прието и допустимо свободно изразяване. Измежду актовете на изразяване, съпружеският акт има характеристиката на пълнота и цялост: ограничаването на размножителния акт до технически акт, означава установяването на едно доминативно отношение “субект производител – обект продукт” и деградирането на този размножителен акт както в теологичен така и в антропологичен смисъл.
Трябва да добавим и уточним: в случаите на “оплождане” ин витро, се въвежда една родителска причинност, която е плурална и външна по отношение на съпружеската двойка. Докато при изкуствена хомоложна инсеминация “неточно дефинирана” медикът гинеколог извършва една подпомагаща дейност предшествуваща оплождането и това става със съгласието и волята на съпрузите, то при оплождане ин витро, момента на оплождането, т.е. кулминацията на този процес съставен от различни свързани помежду си моменти и изграждащ новото човешко същество – се извършва от един оператор, който се явява външен за съпрузите.
Това е толкова вярно, че ако например се случи да бъде разменена семенна течност или някаква грешка или риск, то тогава не би трябвало да се обвинява природата, а това би трябвало да бъде отнесено за сметка на биолозите . Екстракорпоралното оплождане става (дори и отчасти, от гледна точка на близка кауза и бъдеща отговорност) едно дефакто извън съпружеско оплождане: като брачен елемент остава само, генетичното бащинство, желанието за извършването и бременността. Терминът “поколение” и “оплождане” в случая на ин витро, стават несвойствени за истинския смисъл на думата: в действителност този който извършва решаващата фаза от този възпроизводствен процес се явява външен или екип от външни хора за съпружеската двойка. Поради този мотив, който прибавен към предходния, но и сам по себе си достатъчен, се разбира защо актът на съпружеската любов се оценява от Католическата църква като единствено достоен и основателен за възпроизводството на човека. Трябва да се отбележи, че въпреки позицията на Инструкцията “Donum Vitae” някои католически моралисти остават още на позиция да приемат т. нар. обикновен казус т.е. процедура на хомоложно ОИВЕТ – изчистена от всякакъв компромис с абортивна практика на деструкция на ембриони .
На базата на тази уговорка – която обаче все още не е преодоляна – те поддържат становището, че единството между измерението на единение и възпроизводственото измерение на хомоложно ОИВ би било гарантирано по същия начин както при “неточно дефинираната” ИХИ: единството се открива в т. нар. “контекст на съпружеската любов” от който произтича желанието и в който намира място, новораждащото се.
Казахме обаче, както подчертава и Инструкцията, че глобалността на брачния живот не е достатъчна да осигури достойнството отговарящо на човешкото възпроизводство, за което даже и при случай на т. нар. “обикновен казус”, техниката остава морално неприемлива, защото лишава човешката прокреация от достойнство, което естествено му се полага. Разбира се, т. нар. “обикновен казус” не е утежнен с цялата тази негативна етична – оценка както извънсъпружеското възпроизводство, се подчертава в Инструкцията , но даже когато е направено всичко за да се предотврати смъртта на човешкия ембрион – остава моралната недопустимост на хомоложното оплождане ин витро: “независимо от факта, че те (техниките за изкуствено оплождане) – четем във вече цитираната Енциклика “Evangelium Vitae” – са морално неприемливи от момента в който дисоциират, възпроизводството, от обединителния човешки контекст на съпружеският акт, тези техники отбелязват висок процент на неуспех: не само по отношение на оплождането, а и по отношение развитието на ембриона, при който съществува риск от смъртен изход в кратки срокове” . Трябва да се отбележи, че извън католическите моралисти, сред тези, които гледат не на етичните аспекти, а на ефикасността от резултатите, не само няма притеснения и пречки от етичен характер, но и няма задръжки за хомоложно ОИВЕТ.

——————-

От юридическа гледна точка хомоложна ОИВЕТ е разрешена дори и в строги законодателства, но се знае, че юридическата гледна точка не съвпада с моралната и много често един човешки позитивен закон и моралът са в контраст . Очаквайки все още на юридическа тема трябва да добавим, че не можем да се позовем на едно “право на генериране”, което е присъщо на съпружеската двойка. В действителност между съпрузите съществува само правото да имат съпружески отношения отварящи път за поколение; ако това не е така то би бил невалиден всеки един безплоден брак. От друга страна както припомнихме по темата за възпроизводството, не може да се говори за “право на поколение”.
Трябва да се добави още както е било отбелязано много пъти, че в тази тема се открива едно от най-очевидните противоречия на съвременната култура: от една страна се пропагандира към контрацепция и аборт, anti-life mentality, а от друга се отстоява на всяка цена и с всички средства едно дете посредством ОИВЕТ: остава съмнението, че детето се третира като “обект” по отношение на съпрузите, а не като “субект”, който има своята стойност и който е желан и постижим по пътя очертан от живота и любовта в семейството.
Пътят на осиновяването, който се практикува рядко би бил много по-приемлив при положение, че децата биха били приемани отговорно, а същото се отнася и за възможността за предварително осиновяване в случаи когато майката желае да прекъсне бременността или не желае детето, което е вече родено.

Из: Наръчник по биоетика