Мария и Светата Евхаристия

Каква е връзката на Мария със Светата Евхаристия? Какво общо имат те помежду си?
Със своето съгласие и смирената си готовност да приеме девственото майчинство на Божия Майка Блажена Дева Мария направи възможно чудото Синът Божи да стане човек и вследствие на това да присъства истински и реално в Тайнството на олтара като Бог и човек, в плът и кръв, с тяло и душа. Не по принуда, а на основание на пълното съгласие на Мария, изразено с думите: „Ето я слугинята Господня, нека ми бъде според думата Ти!” в девствената и утроба, от нейната плът и кръв са създадени тялото и кръвта на Богочовека Исус Христос, които присъстват в Светата Евхаристия.
Caro Christi caro est Mariae!“ Това са думи на един средновековен теолог. Тялото на Христос е тялото на Мария! Плътта и кръвта на всеки човек водят началото си не само от тези на неговата майка, но и на баща му, който също е участвал в създаването на неговото живо тяло. Тялото на Исус Христос обаче, чието девствено зачатие е станало без участието на мъж, погледнато чисто биологически, е започнало да се образува само от това на Света Дева Мария.
„Който се заченал от Светия Дух и се родил от Дева Мария” изповядва Църквата в своето Верую от времето, в което са живели апостолите и тези думи се отнасят не само за човешката природа на Исус, но и за тялото и кръвта на преобразения, присъстващия в Светата Евхаристия Исус.
Свети Франц Салски го формулира по следния начин? „Ако и ти искаш да се доближиш до блажената Дева Мария, то тогава се причастявай. Защото когато приемаш Святото Тайнство, ти приемаш плът от нейната плът и кръв от нейната кръв; защото безценното тяло на Спасителя, присъстващо в най-святото тайнство, е образувано в утробата на Девата от нейната пречиста кръв.”
Въз основа на идентичността на плътта и кръвта на Христос с тези на неговата девствена майка Мария може да се твърди, че Божията Майка „causa radicalis“, е основната причина за Светата Евхаристия в смисъл, че от Мария водят началото си онова тяло и онази кръв, които истински и реално присъстват в Светата Евхаристия, биват принасяни в жертва и се приемат като храна.
Ние знаем, че при всяко евхаристично тържество се извършва кръстната жертва на вечния първосвещеник Исус Христос. С майчина любов и грижа Мария е отгледала тази безкрайно скъпоценна жертва, която се е принесла на кръста и се принася в евхаристичния празник на Светата литургия в дар на небесния Отец. На Голгота, стояща под олтара на кръста на своя божествен син, Мария ни е показала, сливайки се със страданието и с жертвата на вечния първосвещеник, как и ние да съединим нашата жертва с тази на Христос.
Евхаристичното тържество обаче не е само жертва, но и храна. От тази гледна точка може да се посочи още нещо важно в отношението между Мария и Светата Евхаристия. От първия миг, в който тя е започнала да носи в утробата си с майчина любов и загриженост своя божествен син, Мария е започнала да нарежда трапезата за Господнята вечеря на Светото Причастие.
Мария е помогнала да бъде приготвен за нас небесния хляб на Светата Евхаристия и в любовта си на майка на цялата Църква тя копнее този хляб да бъде раздаван на всички братя и сестри на нейния първороден син, както и за това те да го приемат достойно. Тя, която на сватбата в Кана Галилейска веднага забелязала смущението на сватбарите, чието вино се привършило, и им помогнала да се справят с неудобното положение чрез чудото, което измолила от своя божествен син, е без съмнение онази, която с майчински загрижено сърце вижда къде са гладуващите души, на които липсва небесният хляб на Светата Евхаристия.
Как само желае тази добра майка, от цялото си сърце, всичките и деца да вкусят от небесния хляб на Светата Евхаристия! Без съмнение тя се радва много, когато вижда как нейните деца, братята и сестрите на нейния божествен син, застават пред трапезата на Господа, наредена с нейната помощ, не само веднъж в живота си, на Първото Причастие, и не само веднъж в годината, на Великден, а често, поне веднъж в месеца, или още по-добре всяка неделя, а най-добре – всеки ден.
При това Мария сигурно си спомня за онзи блажен час, в който на Благовещение Архангел Гавраил и е съобщил за деветте месеца на непрекъснато Причастие, които и предстоят, за деветте месеца на постоянно единение с Божия син, станал под девственото и сърце човек! Как ли е се е заслушвала тя през тези девет месеца в сърцето си и в диалога, който е водила там със своето божествено дете!
Големият английски конвертит и кардинал Джон Хенри Нюмън каза: „Cor ad cor loquitur“ (Сърцето говори на сърцето.) Тогава, когато Мария е носила в непорочното си сърце Божия син, станал човек, това е била буквалната истина: Cor ad cor, сърце до сърце, Исусовото Сърце и майчиното Мариино Сърце, двете най-благородни, най-чисти, най-свети сърца в чудесно съзвучие на мисли, желания, чувства и усещания.
Което е преживяла Мария тогава, всъщност се повтаря във всяко Свято Причастие. Исус подчертава в думите си, завещавайки ни Евхаристията: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Йоан 6, 56). Той в мен, аз в Него, cor ad cor, сърце до сърце! Сърцето ни ще оздравее, когато застава до сърцето на Исус, при срещите с Христос в честото и достойно приемане на благодатното Свето Причастие. Затова трябва да се причастяваме винаги с нагласата на Мария и да се оставяме да бъдем водени от нея към трапезата на Господа.
За Йоана (Жана) Валоа, обявената от Папа Пий ХІІ за светица дъщеря на крал Луи ХІ, се разказва, че тя се помолила на Светата Дева да и съобщи какво най-много ще и се харесва у нея. Мария и казала следното:
„Дъще, три неща ми харесват преди всичко: На земята най-голямата ми радост беше тази да слушам думите на Исус. Затова го следвах навсякъде, където можех, за да не пропусна нито една от неговите думи. Друга радост за мен беше тази да си спомням за страданията му, за кръста му и за раните му. Затова след смъртта му посещавах местата, на които той беше страдал. Третата ми радост беше Светата Евхаристия и жертвоприношението. Всеки ден присъствах на святото принасяне на жертвата и никога не пропусках Светото Причастие. И ти, дъще, се упражнявай в тези три неща и така винаги ще харесваш както на мен, така и на моя божествен Син!”

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар