(5) Първи ангел и първи диалог. Жената и змията

(Продължение от „Керигмата“)

Първият ангел води диалог с жената, жената слуша и чрез този диалог грехът влиза в света. Интересно е да се знае какво казва този първи ангел, който се казва Луцифер, който е чудна светлина, най-красивият ангел на небето, който обаче въстава срещу Бог, защото не приема, че е сътворен и иска да заеме мястото на Бог. Този ангел се представя на първата жена, Ева, във вид на животно, като змия, за да подхване с нея разговор, който той започва с лъжа: „Вие не трябва да ядете от никое дърво.“ А жената казва на ангела: „Това не е истина. Ние можем да ядем от всички дървета. Само от това дърво не можем да ядем“, – те били близо до едно специално дърво: дървото на познанието за добро и лошо -, „защото Бог ни каза да не ядем от него, иначе ще умрем.“ А ангелът – змията – продължава да говори на Ева: „А, не! Не е истина, че ще умрете!“ Втора лъжа! Вижте какво казва Христос на фарисеите: „Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Ив 8, 43-44). Това казва Христос, когато говори за дявола в осма глава на Евангелието от Иван.
Ангелът казва на Ева: „Не. Ти няма да умреш. Бог знае много добре, че в деня, в който ядеш от плода на това дърво , ще станеш като Него, Бог, защото ще познаваш и злото. Сега познаваш доброто, любовта на Бога. Но когато опиташ и злото, като ядеш – не като слушаш от приказки, а като сама го преживееш -, ще познаваш като Бог доброто и злото. И после няма да имаш нужда повече от никой, който да ти обяснява нещо. Ти ще решаваш за доброто и злото. Ти ще бъдеш като Бог.“
И „Битие“ казва, че Ева яла, като видяла колко хубаво щяло да бъде да стане като Бог. Т.е., тя чула този катехизис на ангела и трябвало да отговори на диалога. Тя казала „Амин“на тази лъжа на дявола. Св. Павел казва, че дяволът взел повод от закона, Тората, прелъстил ни и ни умъртвил (срвн. Рим 7, 11). Това дърво е фактически образ на Тората, на божествения закон, на Десетте заповеди, тъй като Бог е този, който казва кое е добро и кое лошо. Бог произнесе Десетте думи „Не прелюбодействай; който разрушава брака, ще умре. Не лъжи. Не кради. Не пожелавай жената на ближния си…“ Но дяволът каза, че всички тези заповеди, които Бог е създал, са за това, за да те „кастрират“. „Понеже Бог е ревнив към теб и не иска да реализираш себе си като Бог, какъвто е той.“
С изяждането на плода грехът влиза в Ева и Адам. И този грях живее сега в плътта на човека. Но сега, внимание, защото това е извънредно важно! Какъв е ефектът от този грях? Ефектът е смъртта. Но не само физическата смърт, естествената смърт. Ние настояваме на нещо друго, което е казал и философът Киркегор: Най-тежкият ефект от греха е „онтическата смърт“, смъртта в най-голямата дълбочина на нашата същност, смъртта на това, което ни прави личности.
Думата „лице“, както и думата „личност“, идват от гръцкия термин „prosopon“. Той означавал маската, която си поставял актьорът в театъра, за да изиграе ролята си. Режисьорът на пиесата възлага на всеки актьор някаква роля, някакво лице: „Ти ще играеш принца, ти войника.“ Което значи, че на всеки от нас е била дадена мисия в този живот, така да се каже роля в пиесата. Това означава: Ние сме лице, същност, ако съществуваме за някой, ако някой ни възложи роля, съществувание. Но ако дяволът ти казва, че няма режисьор, че няма Бог, понеже Бог е ревнив, понеже е чудовище, тогава няма Бог, ти сам си си Бог! В този момент са умрели най-дълбоките корени на това да бъдеш личност. Кой те е създал? Кой знае! Защо живееш? Не знам! Каква е твоята роля в света, в тази „пиеса“? Не знам!
Заради греха ти си загубил най-дълбокото измерение на самия себе си, което те прави личност. В действителност, като се отделя от Бог, който е единственият, който е –„Аз съм този, който съм“ – „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх 3, 14), човек се рзпознава като този, който не е, който не съществува.
Но човекът иска да съществува, да бъде и в другите: да бъде в любовта на жената, в любовта на родителите, на момичето, да съществува за някой. Знаете ли колко много младежи се самоубиват? Една от главните причини за това, че много млади хора по цял свят се самоубиват – в Европа те са хиляди – е в несъществуванието, откритието, че не съществувам за никого. Един младеж в Швеция, например, преживял раздялата на родителите си: майка му живее с друг мъж, баща му – с друга жена, от време на време те се срещат с него, за да му дадат пари. Той следва в университета. За известно време имал връзка с едно момиче, после с друго. Мислел, че с последното нещата ще тръгнат добре, когато узнал, че тя спи с най-добрия му приятел. В този момент той помисля за самоубийство. Защо? Защото вижда, че не съществува за никого, че не съществува, че никой не го обича.
Друг случай: На ферибот от Финландия за Швеция пътуват двама младежи-спортисти. Близо до тях седи много красиво 16-годишно момиче, което гледа към морето. Изведнъж двамата виждат, че момичето става и се хвърля в тъмното море. Те са като вкаменени. Тичат при капитана и крещят: „Спрете кораба! Едно момиче падна във водата!“ Капитанът отговаря: „Да спра кораба? Не си го и помислям! Постоянно се хвърлят млади хора в морето!Ако всеки път трябваше да спираме кораба… Спокойно, тя сигурно вече е мъртва. В това море се оживява само пет минути.“ Младежите били смаяни. Това е истина!
Хората се самоубиват, защото не съществуват за никого. Да бъдеш! Спомнете си за онова италианско семейство: Добро семейство, много образовано. Съпругът убил двете дъщери, и двете чудно красиви, руси, и след това се самоубил. Все още се издирват телата на момичетата. Съпругата казва: „Не мога да повярвам. Не го разбирам. Това не е мъжът, за когото се омъжих и с когото съм живяла през всички тези години. Омъжих се за един много мил, красив, високо интелигентен, много добре възпитан млад мъж и живях с него. Не разбирам.“ Ние знаем защо. Защото продължават да бъдат убивани жени и деца. Защо наскоро един мъж в Испания уби и изгори децата си? Може би е получил Първото Причастие, ходил е на литургия, но преди университета е престанал да практикува. Йоан Павел ІІ каза веднъж, че щом някой кръстен престане да практикува и реши сам да определя живота си, неговото кръщение става като мъртво.
Когато някой влага собственото си съществувание в любовта към една жена, от която се чувства обичан, а тази жена се влюби в друг и го напусне, този мъж преживява в себе си нещо, което не е познавал: ада. Той изпитва в себе си веднага един ужас, пред него се открива пропаст: той преминава от това да го има към небитието; той не съществува; той преживява пълен мрак, бездна от тъмнина. Това е толкова голямо страдание, че той се пита: „Как да да дам на жена ми да разбере какво ужасно страдание ми е причинила?“ И замисля: „Като убия децата!“

Превод: catholic-news.bg

(Следва)

Знаци на вярата: любовта към врага и пълното единство (1)
Да отворим уши (2)
Възвестяване на спасението (3)
Възвестяване на спасението (4)
Първи ангел и първи диалог. Жената и змията (5)
Да жертваш всичко за себе си (6)
Втори ангел и втори диалог. Благовещението на Света Дева Мария (7)
Вечният живот в нас (8)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар