Деветница за Рождество Христово

Първи ден (16 декември)

Господи Исусе, започвайки днес нашата подготовка за честването на Твоето Рождество, ние просим от Теб Светия Дух – същия този Свети Дух, Който благовести за Твоето идване на Пресветата Дева. Защото само Той може да възбуди в нас жажда за Теб. Същата тази жажда, с която бяха изпълнени сърцата на старозаветните пророци и която преизпълни сърцето на Мария, дъщерята на Израил. Тя сигурно всеки ден се е молила в своята молитва на Бог да бъде намерена утробата на предсказаната в Стария завет жена и да се роди Спасителят. И така, Господи, както в Нея Ти осъществи Твоя предвечен замисъл, така слез и в нашите сърца. Ние също всекидневно с думите от адвентните литургии ще Те призоваваме и ще просим за Твоето пришествие в нашия свят и в нашите сърца, които без Теб за вечно изпълнени с безпокойство и страх. Само Ти можеш да утолиш нашите копнежи, да промениш тъгата в радост и да покажеш смисъла на всеки момент и на всяко събитие в нашия живот. И нека Твоят Дух ни дойде на помощ в нашата слабост. „Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем за какво да се помолим както трябва, но сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки” (Рим 8, 26).
Ела, Господи Исусе! Молим Те от името на цялото човечество, което невинаги знае как да Те призовава, но винаги Те е жадувало, както Те жадуваме и ние.

Втори ден (17 декември)

„О, Премъдрост, излязла от устата на Всевишния, простираща се от край до край и управляваща всичко с могъщество, ела да ни научиш на пътя на разбирането”.
Тази Премъдрост си Ти, Господи, Който пожела да се родиш сред нас, да се облечеш в нашата плът и да живееш заедно с нас. Ти, Който тук и сега пред нас в Пресветите Дарове си същата тази Предвечна Премъдрост. От Теб са сътворени небесата (Пс 32, 6), всичко чрез Тебе стана (Ив 1, 3), Ти стана плът и живя между нас (Ив 1, 14) и от този момент ние разбрахме, че Ти, Премъдрост на Отца, си преди всичко Любов. Оказа се, че в Бог мъдростта не е повече от любовта; любовта е безгранична, жертвена, безвъзмездна, силна и едновременно с това – нежна и сладка. И сега с цялата Църква, която Те призовава, Мъдрост, ние искаме да Те помолим за дара на любовта, който да ни научи на истинско християнско разбиране.

Трети ден (18 декември)

„О, Господарю и Вожд на дома Израилев, Който се яви на Мойсей в пламъка на горящата къпина и му даде закона на Синай, ела да ни изкупиш с протегната ръка”.
Ти, Господи, обяви на Мойсей, че си Вечно Съществуващият, че си Бог, Който живее с нас навеки, живот на нашия живот. Ние вярваме, че по същия този начин Ти си сега с нас, на олтара – реално, конкретно и истинно. Твоето присъствие винаги е изпълнено със сила. Ти си протегнатата ръка, освободила своя народ от египетското робство. Ти си разпътаният на кръста, изкупил ни от греха и смъртта.
Молим Те от този олтар да прегърнеш нас и целия копнеещ по Тебе свят, да ни привлечеш към Себе Си, да ни излекуваш от нашите болести и робии, да ни освободиш от греха и да ни направиш свети.
Ела, Господи Исусе, изкупи ни с Твоята протегната ръка на любовта.

Четвърти ден (19 декември)

„О, Йесеев корен, стоящ като знаме на народите, пред Който царете затварят усти, и ще Го умоляват народите, ела да ни освободиш, не се бави повече”.
Бог обеща на потопения в робството израилски народ, че от Йесеевото коляно ще дойде Спасителят, че върху Него ще почива Дух Господен и че Той ще бъде знак за спасението на всички народи.
В Теб, Господи Исусе, по чуден начин това обещание се изпълни. Теб Бог Те въздигна и Ти даде име по-високо от всяко име, та в името на Исус да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ (Фил 2, 9-11).
Но още не всичко Ти се подчинява на този свят, затова горещо Те призоваваме: Ела, не се бави повече! Нека нищо не Те препятства да ни освободиш. Нека не те препятства нашия грях и злото, извършвано от всички хора. Нека не Те препятстват силните на този свят. Нека не Те препятства нашият егоизъм. Ние се нуждаем от Твоето освобождение в този свят, изпълнен с войни, нищета и несправедливост. Ела да ни освободиш от нашите слабости и грехове, от които сме засрамени.
Ела, Господи Исусе! Покажи ни Твоята слава, за да можем да Те славим във вечни векове!

Пети ден (20 декември)

„О, ключ Давидов и жезъл на дома Израилев, Който отваря и никой не може да затвори, затваря и никой не може да отвори, ела и изведи от тъмницата затворниците, седящи в тъмнина и в смъртна сянка”.
Без Теб, Господи, ние непрекъснато сме потопени в мрака на нашите грехове, затворени в затвора на нашия егоизъм, тъга и безнадеждност, в ограничените условности, които правим сами на себе си или което другите изграждат около нас. Само в Теб е нашата истинска свобода, само Ти можеш да ни освободиш от всичко, „да отвориш” пред нас нови перспективи и „да затвориш” заплашващата ни пропаст на злото.
Ти си „Ключът” на нашия живот, отварящ пред нас жилището на щастието и свободата. Ела, Господи Исусе!

Шести ден (21 декември)

„О, Изход, сияние на вечната светлина и слънце на правдата, ела и освети намиращите се в тъмнина и в смъртна сянка”.
„Вдигни се, светлей, Йерусалиме; защото дойде твоята светлина и слава Господня изгря над тебе. Защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак – народите, а над тебе ще възсияе Господ и славата Му ще се яви пред тебе. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе” (Ис 60, 1-3). Исус е нашата светлина, дошла на света. Той е сиянието на вечната светлина сред нас. Той ни носи изцеряващата топлина на Божията любов и прошка. „Поради великото милосърдие на нашия Бог, Който ни посети като слънце, изгряващо от висините, за да просвети намиращите се в тъмнина и смъртна сянка, и да направлява нозете ни по пътя на мира” (Лк 1, 78-79).
Който Те следва, Господи, няма да ходи в тъмнината. Затова ние искаме да вървим след Теб, за да осветяваш всичко, което в нас все още е изпълнено с мрак, което е безнадеждно, което е слабо. Ти, Който си вечният Ден, направи така, че и в нас всичко да бъде светло, прозрачно, сияещо от Теб, от Твоята любов. Направи така, че и ние да бъдем за останалите лъчи светлина по техните трудни и болезнени пътища, за да им помагаме със смирение и радост да намерят знак на надежда и смисъл в живота.

Седми ден (22 декември)

«О, Царю, желан от народите, крайъгълен камък, правещ всичко едно, ела и спаси човека, когото Ти сътвори от прахта».
Господи Исусе, Ти, Който царуваш сега на олтара, ние отново желаем да Те убедим, че Ти си единственият наш Цар. Макар понякога да позволяваме на идолите на егоизма да ни управляват, все пак непрестанно откриваме, че само в Теб намираме радост и мир. Ние сме Твое, сътворени от Теб, и както казва днешния антифон – наистина толкова много Те желаем, по Теб тъгуваме и освен Теб нищо друго в света не може да ни насити.
Горещо жадуваме всеки човек на земята да разбере, че само Ти си Пътят, Истината и Животът, крайъгълният камък на всички наши старания.
Затова Те призоваваме – ела и спаси човека, когото си сътворил от прахта, който търси смисъла на живота и се опитва да утоли жаждата си по различни начини. Направи така, че и ние, подобно на Св. Павел, да се чувстваме бедни в сравнение с възможността да Те познаваме. Ела с цялата Си сила и царувай в сърцата ни, които Ти сътвори от земната прах. Ти ни позваш по-добре отколкото ние самите и ни обичаш истински. Затова ела като наш Господ и Цар!

Осми ден (23 декември)

„О, Емануил, наш Цар и Законодател, очакван от народите, наш Спасител: ела и ни спаси, Господи, Боже наш”.
Днес, Господи, може би ще Те призоваваме с най-красивото от Твоите имена: ще Те наричаме Емануил – Бог е с нас, защото празникът Рождество Христово е празник именно на Бог-Емануил. Молим Те във всеки от нас, реално и конкретно, да се изпълни пророчеството на Исайя за раждането на Бог за нас, на милосърдния и близък Бог, на Бог, Който пожела да приеме човешката природа, та вече нищо да не ни разделя. Нещо повече – Той направи всичко, за да разруши всички разделящи ни прегради. Показа ни пътя на истината, умря за нас на кръста, изкупи греховете ни, съедини ни със Своя Отец и ни изпрати Своя Дух, Който постоянно да ни води, учи, утешава, насърчава към свети дела и най-вече – да излиза в нас Своята любов.
И Ти, Господи, Който присъстваш сред нас на олтара, си именно Бог – Емануил – така близък, така смирен, така верен на човека. Прославяме Те в Твоята близост и просим тя да ни промени и да ни направи подобни на Теб, за да съумеем и ние да бъдем така близки с всеки човек.

Девети ден (24 декември)

В очакване на честването на великото събитие, случило се през светата нощ на Твоето Рождество, просим от Теб, Господи, един дар: отвори сърцата ни и ги направи гостоприемни за Теб – окаяни и прости като витлеемската ясла, но топли от любов и жажда за срещата с Теб.
Ти си казал на Мария Челесте, че си Слънцето, което има силата да стопли, освети и пресуши всички „лоши сокове” на нашия егоизъм. Сега се оставяме на действието на тези лечебни и съживяващи лъчи, с вярата и упованието, че Ти можеш да ни очистиш и промениш и да ни направиш нови твари.
Ела, Господи Исусе, чуй нашия глас и мъката ни по Теб!

Мария Челесте Кростароза
от Ордена на сестрите-редемптористки

Превод: www.catholic-news.bg

Превод: www.catholic-news.bg


Коментари

Няма коментари

Оставете коментар