Felix culpa – щастливата вина

Вярата ни трябва да се развива в непрекъснат процес на обръщане. Христос е възкръснал, което означава, че в живота ни няма окончателно поражение, че никой живот не е напълно пропаднал, че не съществува зло, което да е окончателно. За това говори текстът на ofertorium от древната литургия: „Боже, който по чудотворен начин сътвори достойнството на човешката природа и по още по-чудотворен начин я поправи.” Бог не би допуснал злото, ако не беше в сътояние да извлича от него добро. Нашият грях може да стане „щастливата вина”, за която говори литургията на Велика Събота. Бог може да превърне всяка наша вина във felix culpa – щастлива вина, която ще ни напомня и показва в светлината на вярата колко много ни обича Този, който умря и възкръсна за нас: ще ни разкрива в светлината на вярата търпението, нежността и радостта на Господа, с които вината ни се прощава. Всичките ти грехове трябва да стават щастлива вина. Не ще отидеш на небето, докато всичките ти вини не станат щастливя вина.(вж. L.Evely, “Le chemin de Joie”, 113) Щастливата вина – това е роденото от вярата откриване на нежността, добротата, любовта и радостта на Исус, който разтваря обятията си, за да те приюти в тях. Това е да откриеш чрез вярата безумството на Бога, който така те е възлюбил и толкова много желае да ти прости.

Ако навсякъде виждаш преди всичко злото и греха, вярата ти е едностранчива. Тогава не забелязваш, че греховете са шанс да се излее Божието милосърдие – а нали това е най-важното. Помисли – ако всички хора пожелаеха да превърнат своите грехове в щастливи вини, какъв океан на милосърдието би се излял върху света. Колко много би се изменил тогава нашият свят! Но ти се отчайваш и затваряш, смяташ, че Исус вече не може да те обича, защото си лош. Това е изкривяване на Неговия образ и изкривяване на вярата ти, нараняване на Неговата любов.

Отец Хювлен, духовен настваник на Шарл дьо Фуко, прави признание, че Бог го е дарил с благодатта на пламенното желание да опрощава греховете. В това желание, което Бог е будел у свещеник Хювлен, е намерило израз постоянното и ненаситно желание на Бог да ни прощава. Затова трябва да се борим с мрачните мисли. Колкото и да си се отдалечил от Бога, винаги можеш да се върнеш. След всяко падение помни, че Той те чака: че когато се завръщаш и молиш за опрощение, ти Му доставяш огромна радост, защото Му даваш възможност да те обича чрез прошката.
Някой бе казал, че падението, което е прекъсване на връзката с Бога, е като че ли прекъсване на нишката, символизирааща тази връзка. Но когато молиш Исус да ти прости и се завръщаш при Него, нишката отново се завързва. След завързването се образува възел, но нишката става по-къса и ти се озоваваш по-близо до Господа. Твоята вина става щастлива вина.

из „Диалог за вярата”
автор:Тадеуш Дайчер
ИК”Стигмати”, София 1999 г.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар