Св. Йоан Златоуст

Йоан, наричан Златоуст, е роден в Антиохия (Сирия) около 350 година. Следвал право и реторика. През 369 г. бил кръстен, а през 374 г. се присъединил за няколко години към една група отшелници, които живеели в планината, близо до Антиохия. През 386 г. станал свещеник и много скоро се прочул заради проповедите си. През 397 г. бил поставен за патриарх на Константинопол.
Но продължил да живее като монах, проповядвал, разяснявал Светото Писание, грижел се за бедните и болните. Призовавал за честото приемане на Светото Причастие, но и за страхопочитание пред божествените тайни. Великодушието му проличало в страданията.
Докато бедните благоговеели пред него, богатите и управляващите започнали да го ненавиждат, задето ги порицавал за разкоша, в който живеели, заобиколени от голямата бедност на народа. Бил обвинен от враговете си в разхищение на парите, които давал на бедните, дори в кражба. Осъден, бил изпратен в изгнание във Витиния. Преди да бъде отведен, успокоил верните: „Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Исусовия кораб. Кажете от какво да се боя? От смъртта ли? За мен животът е Христос, а смъртта – придобивка. От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем. Не се боя от бедност, не желая богатства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех“ („Духовни упражнения със свети Йоан Златоуст“, т.1, стр. 41).
След време изгнанието било отменено, но свободата му не продължила дълго. Отново бил изпратен в изгнание в Армения, където въпреки несгодите се отдал на евангелска мисия сред финикийските езичници. Това обаче не се харесало на непрятелите му и той бил преместен първо в крепостта Арабисос, а после на северния бряг на Черно море. Крайно изтощен, починал на 14 септември 407 година.

Вж. от св. Йоан Златоуст в pravoslavieto.com:
Слово за кръста
За поведението в храма
Как да приемем св. Причастие?
За достойнството на свещенството

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар