Catholic-news

Проповед за Трета Предколедна Неделя
Gaudete

„Ти ли си Тоя, Който има да идва, или другиго да чакаме?” (Мт 11, 3). Иван Кръстител седи в тъмницата в очакване на идването на Божието Царство. Как си представя той това Царство? Миналата неделя слушахме, че Иван очаква от идващия Месия очистване на света и отмъщение. „И секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” – предупреждава той. Месията скоро „ще очисти нивата Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън” (Мт 3, 10. 12). За нас Иван Кръстител е последният изразител на очакването на Израил. Символ на това очакване е пророчеството на Исайя. Текстът, който чухме днес в първото четиво, описва Божието Царство в радостни тонове, поради което тази трета неделя на Адвента се нарича Gaudete. В този текст обаче има не само утешителни, но и сурови думи: „Ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси” (Ис 35, 4). За Исайя спасението означава отмъщение: Бог ще спаси, като накаже злите, като унищожи притеснителите.
„Между родените от жени не се е явил по-голям от Иван Кръстител” – казва Христос (Мт 11, 11). Иван посочил Христос като Агнеца Божий. Въпреки това днес чухме, че Иван не разбира Неговото Царство. Исус не се обявява пред народа за Месия – за разлика от Иван, той не се държи като суров аскет, а яде и пие с митари и грешници; и най-накрая – явяването на Неговото Царство е твърде скромно: изцеряването на няколко болни не може да бъде сравнявано с новия век, за който пророчествал Исайя.
„Ти ли си Този, Който има да идва, или другиго да чакаме?”. Въпросът на Иван изразява разликата между Стария и Новия завет. Иван е най-великият пророк на Стария завет. Въпреки това обаче, както казва Христос, „по-малкият в царството небесно е по-голям от него” (Мт 11, 11). И наистина – това, което Господ дарява на хората в Исус Христос не може да бъде сравнявано с очакванията на Иван и юдеите. Христос превишава това, което хората очаквали от Месията, за което те можели само да мечтаят; превишава това, което те били в състояние да проумеят. Вероятно в този момент Иван Кръстител не разбрал Христовото Царство, което се отличавало от неговите очаквания по три причини.
Първо, Христос превишава цялата онази справедливост, която юдеите очаквали от Месията. Справедливостта на Христос е парадоксална – Той награждава работниците, дошли в последния час; оставя деветдесет и деветте овце, тръгвайки да търси едната изгубена. Христос не дошъл, за да наказва лошите и да спасява добрите. Той „не дошъл да призовава праведници, а грешници към покаяние” (Мт 9, 13), защото „Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, а светът чрез Него да бъде спасен” (Ив 3, 12). Христос желае Неговите ученици да се радват не за своето спасение, а за обръщането на грешниците. Христос желае и ние да постъпваме така, както Той. Заповедта, която обобщава Неговото учение е „Обичайте враговете си”. Въпреки това в сърцата си ние оставаме хора от Стария завет и тайно очакваме Божието отмъщение и въздаяние – награда за нас и наказание за нашите врагове.
Втората разлика между очакванията на юдеите и Христовото учение се състои в това, че за Спасителя не съществува такова деление между хората – от едната страна добрите, а от другата – лошите, от едната страна – християните, а от другата – грешниците. Границата между доброто и злото преминава не между хората, а в сърцата на всеки от нас. Христос ни показва, че ние не трябва да се смятаме за праведници, които преследват грешниците. Така и ние сме грешници. Ние самите, без да го осъзнаваме, участваме в греха на света. Както казва Христос на фарисеите, които се имали за праведници: „да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава” (Ив 9, 41).
На трето място, идващото Божие Царство не съвпада с очакванията на Иван, защото, за разлика от пророчеството на Исайя, Христовото Царство е много скромно. „Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци – в степите” – пророкувал Исайя (Ис 35, 5-6). Наистина Христос излекувал няколко болни, но Той не излекувал всички болни, всички слепи, всички глухи, както очаквали юдеите. Днес ние също можем да си зададем въпроса: какво се промени в нашия свят с идването на Христос? Защо Църквата не може да промени съвременното общество? Само колко страдания, колко войни, колко жестокости има в този свят! На практика Христос само постави началото на Своето Царство и ни заръча с търпение да продължим делото Му. Както казва апостол Яков във второто четиво: „Братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне” (Як 5, 7).
И така, разбираемо е удивлението и неразбирането на Иван Кръстител. Христос не отговаря на неговите очаквания по три причини – защото Царството на Христос е не само Царство на справедливостта, но и Царство на милосърдието; защото в Неговото Царство не съществувя ясно разграничение между праведници и грешници; и накрая – защото знаците за идването на Неговото Царство били твърде скромни спрямо онова, което очаквал Иван. Иван Кръстител бил гласът на Божието Слово, Което той така и не успял да разбере – той благовествал нещо, което превишавало неговото разбиране. Може да се каже, че това е опитът на всеки проповедник, на всеки свидетел на Христос.
Днес Иван ни дава урок по смирение. Бидейки, по думите на Христос, най-великият човек на земята, той, въпреки това, не съвсем разбирал Христовото Царство. Все пак той не се притеснявал да зададе въпрос на Самия Христос. Когато у нас възникнат съмнения във вярата, не трябва да се правим, че те не съществуват. Напротив, те могат да станат за нас повод да задълбочим вярата си. Подобно на Иван тези съмнения и въпроси трябва да ги насочим към Самия Господ, като Го попитаме: „Ти си Този, Който има да идва, или другиго да чакаме?”. Тогава Господ ще ни отговори: гледайте внимателно и ще видите. Първият знак за Царството Божие – това е съществуването на светците, които продължават делото на Христос; съществуването на хора, които постепенно градят това Царство. Да, ние очакваме пришествието на Христос, но често забравяме, че този Христос, Когото очакваме – това сме ние самите: добри и лоши – защото ние образуваме Тялото Христово, започвайки още тук Неговото Царство.

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: Католически новини