Catholic-news

Тази сутрин, 12 декември, Папа Бенедикт ХVІ се отправи на апостолическо посещение в римската енория „Св. Максимилиян Колбе”, където отслужи тържествена Света Литургия за Трета Адвентна Неделя, наричана Gaudete, заради особения призив за радост, съдържащ се в литургичните четива. Римският Епископ бе посрещнат от въодушевено множество вярващи, което скандираше „Да живее Папата”, от кардинал-викария на Римския диоцез Агостино Валини и от енорийския свещеник отец Славомир Сквиержински. Енорията носи името на полския мъченик от Аушвиц Св. Максимилиян Колбе, основана е през 1984 г., а официалното освещаване на църквата прави кардинал Валини през 2009 г. Днешната визита на Бенедикт ХVІ е десето апостолическо посещение в енория от диоцеза на Рим от началото на понтификата.
В проповедта си Светият Отец се спря на евангелския разказ, в който Иван Кръстител изпраща учениците си да попитат Исус: „Ти ли си Този, който трябва да идва, или друг да чакаме?”. Въпросът на Кръстителя, озадачен от това, че не вижда никаква промяна в света, е същият този въпрос, който през вековете са си поставяли много хора: „Но наистина ли си ти? Светът не трябваше ли да се промени по по-радикален начин? Няма ли да го сториш?”. В този контекст Папата добави факта, че „мнозина пророци, идеолози и диктатори казваха: „Не е Той! Не Той промени света! Ние сме!”. И създадоха своите империи, своите диктатури, своя тоталитаризъм, който трябваше да промени света. И го промени, но по един разрушителен начин. И днес ние знаем, че от тези големи обещания остана само една голяма празнота и разруха. Не бяха те”.
На въпроса, който и днес отеква, Папата очерта какъв изглежда Христовият отговор: „Виждате какво направих Аз. Не направих кървава революция, не промених със сила света, но запалих толкова много светлини, които след време ще изградят един голям път на светлината във вековете”. Тази светлина са безбройните свидетели на вярата, които осветиха вековете на историята. Светият Отец изброи някои от тях, като започна с покровителя на енорията, на която бе гост – Св. Максимилиян Колбе, приел доброволно смъртта, за да спаси един баща, глава на семейство. Това е точно светлината, която „насърчи други също да се отдават, да бъдат близки до страдащите, до подтиснатите”. Бенедикт ХVІ продължи със Св. Дамиен дьо Вьосте, който живея и умря със и за прокажените; Майка Тереза от Калкута, която даде толкова много светлина на хората – от живот в тъмнината до смърт, но с усмивка на устните, защото бяха „докоснати от светлината на Божията любов”. Отговорът следователно не е в кървавите революции, „не големите обещания са тези, които променят света, а… тихата светлина на истината, на добротата на Бог” – заключи Светият Отец. Това е „знакът за Неговото присъствие”, „разбирането, че сме обичани до край и че не сме забравени, че не сме продукт на случайността, но на едно желание за любов”. И именно посредством това разбиране, според Бенедикт ХVІ, ние „можем да усетим близостта на Бог”. „Бог е близо, но често ние сме далеч. Да се приближим, да вървим в присъствието на Неговата светлина, да се моли на Господ и в контакта на молитвата ние самите да станем светлина за другите” – призова Папа Ратцингер.
Папата пожела на енориашите от „Св. Максимилиян Колбе” да носят светлината на света, като живеят Адвента в ежедневния живот, в обикновения живот в семействата. Той отправи към миряните „настоятелна покана… да оставят Бог все повече да влиза” в къщите и кварталите, „за да има светлина сред многото сенки и трудности на всекидневието”. Светият Отец призова семейните двойки да не забравят онова „да”, което са казали пред Бог в деня на своята венчавка, и призова семействата да реализират изцяло „своето призвание в любовта с щедрост и постоянство”, въпреки трудностите, които понякога възникват между съпрузи и между родители и деца.
В контекста на настъпващото Рождество Христово, Папа Бенедикт ХVІ пожела на събралото се множество в енорийската църква „да бъдат постоянни и търпеливи в очакването на Господ, Който идва”.

Източник: La vigna del Signore