Catholic-news

Проповед за тържеството на Светото Семейство

Обикновено хората не са много доволни от своите семейства. Ние често си мислим, че повече няма какво да очакваме от своя съпруг или съпруга; разочаровани сме от децата си, които не са оправдали надеждите ни; упрекваме родителите си за пропуските в собственото ни възпитание или образование. И тогава си мечтаем за друго семейство – за щастливото семейство от рекламния блок. Днес, както и всяка година, в първата неделя след Рождество Христово Литургията ни приканва да размишляваме за Светото Семейство. Често си създаваме една наивна представа за Светото Семейство, както са наивни и нашите представи за съвършеното семейство. Обичайно си мислим, че Светото Семейство не е имало никакви проблеми, не е преживявало кризи, че безметежно си е живяло в Назарет. На практика Светото Семейство не съвпада с нашия идеал за семейство. То е изпитвало същите проблеми, както и нашите съвременни семейства. Както и нашите семейства, и то е преживявало трудности, неразбиране, страдания. Най-напред Йосиф открил, че неговата годеница е бременна, и искал да Я напусне. Преди рождението на Детенцето, заради преброяването на населението, те трябвало да отидат във Витлеем, където им се наложило да положат Младенеца в ясли, защото не се намерило място за тях в странноприемницата. Накрая, след като узнали за намеренията на Ирод, те били принудени да бягат в Египет. Но трудностите ще продължат – когато Исус навърши дванадесет години, Той ще остане в Йерусалимския храм, без да предупреди Своите родители. Да, Светото Семейство твърде много прилича на нашите съвременни семейства. Празнувайки тържеството на Светото Семейство, Църквата ни предлага не толкова пример за подражание, колкото една тайна – тайната на семейната любов, която се крие именно в тези трудности. Всеки член на Светото Семейство въплъщава един аспект от тази тайна.
Първият аспект на семейната любов ни го открива Св. Йосиф. Той показва, че човека, с когото споделяме живота си, е дар Божи. Евангелието разказва как Йосиф, откривайки че неговата Годеница е бременна, „искаше тайно да Я напусне”. Можем да си представим каква драма било това за Йосиф, какви терзания, какви съмнения! Но ангелът му казва: „Не бой се да приемеш жена си Мария” (Мт 1, 20). Що се отнася до нашия живот, ние може би оставаме с впечатлението, че сами си избираме с кого да живеем. Това обаче не е съвсем така – Бог ни изпраща тези хора или пък изпраща нас при тях. Разбира се, ние сме свободни и можем да ги приемем или отхвърлим – така, както Йосиф и Мария можели да се откажат от съвета на ангела. Така или иначе, Бог ни изпраща тези, които обичаме, дори нашите родители и деца. Обикновено казваме: „Имам деца”. Библията го казва другояче: „Младенец ни се роди, Син ни се даде” (Ис 9, 6). Ако осъзнаем, че нашите близки са Божи дар, че съпругът, съпругата, децата, родителите са ни изпратени от Бог, ние няма да се отнасяме към тях като към своя собственост, а ще уважаваме тяхната свобода, тяхната тайна, ще ги приемем такива, каквито са, защото те преди всичко принадлежат на Бог. Ако в общуването с тях се появят трудности, ние ще гледаме на нашите близки не като на хора, случайно появили се в живота ни, а като на Божи дар, който трябва да опазим. Любовта е невъзможна без уважение към тайната на другия човек. Самият Йосиф трябвало да се отнесе с уважение към тайната на Мария, да победи своето неразбиране и дори своите подозрения. Ангелът му казва: „Внимавай, жена ти не е твоя собственост. Тя, преди всичко, има специални отношения с Бог”. Да, нашите близки са Божи дар. Ето първият аспект на любовта, който ни показва Светото Семейство – особено Йосиф.
Пресветата Дева Мария ни открива друг аспект на семейната любов: Тя ни показва, че любовта изисква време, че любовта е опит, който трябва постоянно да се задълбочава. От Евангелието разбираме, че Мария често не разбира случващото се в Нейното семейство – при Благовещението, в Кана Галилейска, в Йерусалимския храм или когато искала да говори със Сина Си по време на Неговата проповед (срв. Мт 12, 46-50). И в днешния евангелския откъс за бягството в Египет изглежда, че Тя се държи много пасивно. Въпреки това Евангелието често повтаря, че Мария „запазваше всички тези думи в сърцето Си”. Ние също не разбираме всичко у нашите близки. Или обратно, струва ни се, че нашите роднини, макар и да ни обичат, не разбират нас, че нашите родители не са в състояние да ни разберат. Или съпрузите, след като премине периода на влюбването и децата пораснат, може да си мислят, че вече знаят всичко един за друг, че нищо ново вече не може да се случи. Това не е истина. Богородица, Която могла да разбере смисъла на Своя семеен живот чак при подножието на Кръста, а може би дори чак след възкресението на Нейния Син, ни показва, че любовта изисква време, нуждае се от това всеки ден да бъде задълбочавана, всеки ден да се търсят нови поводи да обичаме онези, които Бог ни е пратил.
А какво ни открива Исус в Своите отношения със семейството? В тази връзка особено важен е евангелският разказ за това как родителите, след тридневно търсене, Го намерили в Йерусалимския храм. Когато те най-накрая Го открили, Христос строго ги упрекнал: „Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми?” (Лк 2, 49). За тях това бил, разбира се, труден момент, който те, по думите на евангелиста, не разбрали. Интересно е да се отбележи, че Евангелието описва намирането на младия Исус в храма като пасхално събитие – това става по време на празника Пасха, те Го търсят в продължение на три дни и Го откриват съвсем различен, подобно на това, когато светите жени-мироносици не познали възкръсналия след три дни Христос. По този начин евангелистът ни показва, че това изпитание за родителите на Христос било изпитание на смъртта и възкресението – пасхално изпитание. Може да се каже, че всички семейни отношения трябва да се преживяват като една Пасха. Всяка любов – между съпрузите, между родителите и децата, трябва да преживее такава една смърт и възкресение, такова пасхално изпитание. Нашите представи за жената, за мъжа, за нашите деца и родители се оказват неверни, или отчасти верни – тези представи трябва да умрат и възкръснат, за да открием различни своите близки.
И така, може да се каже, че Светото Семейство ни учи подобно на Йосиф да приемаме близките си като Божи дар, подобно на Пресветата Дева всеки ден да задълбочаваме тази любов, както и ни учи да преживяваме пасхалния опит в отношенията с нашите близки. Да, братя и сестри, „Младенец ни се роди”, просто този Младенец расте, скрива се от нас, и ние трябва постоянно да Го търсим, защото Той иска да ни заведе при Своя Отец.

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: Католически новини