Catholic-news

Проповед за празника Кръщение Господне

Всяка година в началото на януари Литургията ни предлага за размишление три евангелски текста, които можем да обединим под понятието „явяване“. Най-напред Богоявление, явяването на Христос на езическите народи в лицето на мъдреците; после, явяването на Исус в деня на Неговото Кръщение – което честваме днес; и накрая, явяването на Исус в Кана Галилейска, където Той превръща водата във вино – по повод на което евангелист Йоан казва: „Той прояви Своята слава и учениците Му повярваха в Него“.
От тези три явявания най-средищно е станалото при Кръщението. Докато само Матей предава посещението на мъдреците и само Йоан разказва за чудото в Кана, и четирите евангелия ни представят Кръщението като началното събитие на цялото пратеничество на Христос като Спасител. То е толкова значимо, че при необходимостта да се избере апостол, приемник на обесилия се Юда, Петър твърди, че главно условие за апостолската длъжност е човекът да е бил свидетел на делата и словата на Христос „от деня на Неговото кръщение от Йоан“. Същият Петър, когато представя Христос на първия покръстил се езичник – стотника Корнилий в Кесария, започва разказа си със споменаване на Исусовото Кръщение. Защо първите свидетели отдават такова значение на това събитие? Защото става дума за кръщение и миропомазване.
Един напълно непознат човек пристига от Назарет и се смесва с народа, стекъл се към Йордан, за да чуе проповедта на Йоан и да се кръсти. Исус е на тридесет години и никога не е давал повод да говорят за Него. За онези, които Го познават, Той е прост дърводелец, ръчен работник. И точка. За всички Негови съвременници Той е съвсем банален случай. Освен за Йоан Кръстител, който възкликва, когато го вижда: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“. Исус казва в отговор едно малко неясно изречение: „На нас подобава да изпълним всяка правда“. Което несъмнено означава, че трябва да останат докрай верни на Неговото пратеничество. И Той се потапя във водата. Понеже оригиналната гръцка дума за кръщение означава именно „потапяне“. И тъкмо такова е действието, извършвано от хората около него.
Но ако Исус извършва същото действие, Той държи да покаже нещо съществено. Той, Който е без грях, става съпричастен на греховното човечество: Той се потапя в сърцето на това човечество. „Той стана грях заради нас“ – ще каже апостол Павел. Тази проявена съпричастност е явяване на Божията любов към човека. Още в първия ден на Своя обществен живот Исус държи да яви, че Неговото пратеничество се състои в спасението на хората и че за тази цел Той трябва да навлезе възможно по-дълбоко в това човечество. За да бъда по-ясен, ще припомня ужасното бедствие, което сполетя Азия прети три години, на 26 декември 2006 г. За няколко минути умряха повече от сто и петдесет хиляди души, залети от цунами. Никой не остана равнодушен пред това нещастие. Освен изпратените спасители имаше хора отвсякъде, социални работници, лекари, пожарникари, санитари и обикновени доброволци. Те спасиха множество живота. Защото станаха близки на посттрадалите. Понякога рискувайки живота си.
Те ми напомнят Исус и Неговото начално обществено действие, когато Той се потопи в Йордан и яви, че Бог в Лицето на Своя Син се потапя в най-дълбоките недра на човечеството, за да го спаси. Наричам кръщението начално действие. Защото всички останали действия на Христос ще бъдат действия по спасяване от нещастия: Той върши изцеления, помирения, утешения. Той не „спасява душите“, Той спасява целия човек. Човешката личност с нейните ограничености – болестта, греха и смъртта; но и с нейните възможни състояния: човека като същество, живеещо в отношение с останалите. С изцелението на човека Исус иска Той да може да се върне в човешката общност.
Казах, че днешният ден включва не само кръщение, но и миропомазване. Последното е изразено с думите от днешното четиво: „Отвориха се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. И ето, чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение“. С печата на Духа гласът на Отец потвърждава пред първите свидетели и няколкото бъдещи ученици, че този незнаен човек от Назарет е Божият Син, Който започва да изпълнява Своето пратеничество, заради което е дошъл.
В деня на нашето кръщение на всеки от нас Бог казва: „Ти си мое възлюбено чедо!“. Вярваме ли в това? Живеем ли според него? Това е целият въпрос на онова, което наричам „християнско достойнство“. Разбира се, не става дума за гордост или за суета. Става дума за това, да не се срамуваме от името „Божи син“, независимо от многобройните и многообразни нападки, на които сме обект в днешно време. Като синове Божии ние трябва да следваме примера на Исус, т.е. най-напред да живеем заради другия, следвайки волята на Отца.

Отец Леон Пайо