Catholic-news

По стара традиция и тази година на 25 януари – празника на Обръщането на Св. Павел, Папа Бенедикт ХVІ закри Молитвената седмица за християнско единство с понтификална вечерна молитва в римската базилика „Св. Павел извън стените”. В богослужението взеха участие представители на различни християнски изповедания, в това число и членовете на Смесената комисия за богословски диалог между Католическата Църква и древните Източни (нехалкидонски) Църкви, която тези дни заседава в Рим. Във вечерната молитва се включиха и намиращите се на посещение във Ватикана представители на немската Лутеранска Църква.
В проповедта си Светият Отец се спря на темата на тазгодишната молитвена седмица: „Те пребиваваха в учението на Апостолите, в общението и преломяването на хляба, и в молитвите” (Деян 2, 42). Апостол Павел, с празника на чието обръщане приключва седмицата за молитва за християнско единство, навремето бил гонител на йерусалимските християни, а впоследствие, вече станал апостол, запазил връзката с Йерусалимската общност и я подкрепял материално, виждайки в това гаранция за единството на Църквата. Днес ние трябва да сме благодарни на Бог за плодовете на икуменичното движение. През последните десетилетия християните от различните конфесии успяха да стигнат до съгласие по редица точки от вероучението, а и развиха отношения на взаимно уважение и си сътрудничеха активно, отговаряйки на предизвикателствата на нашата епоха. „Въпреки това, ние прекрасно знаем, че единството, за което се молеше Христос и което отличаваше първата Йерусалимска общност, е още далеч – добави Папа Бенедикт ХVІ. – Единството, към което Христос чрез Своя Дух призовава Църквата, няма да се осъществи просто в една организационна сфера, на ниво църковни структури. В по-дълбок смисъла става дума за „общение в единството: в изповядването на единна вяра, в съвместно отслужване на богослужението, в братско съгласие на Божието семейство (Декрет на Втори Ватикански Събор Unitatis Redintegratio, 2). Затова и стремежът да се възстанови християнското единство не може да се свежда до признаване на различията и до мирното съжителство на различните конфесии. Ние се стремим към единството, за което се моли Сам Христос и което само по себе си се проявява в общението във вярата, Тайнствата и служението. Задължението за стремеж към такова единство е нравствена заповед, това е нашият отговор на Господния призив. Следователно ние трябва да преодолеем изкушението на разочарованието и песимизма, което е обусловено от недостатъчна вяра в силата на Светия Дух. Необходимо е с всички сили да напредваме към поставената цел, като встъпваме в по-сериозен диалог, като вникнем в нашето общо богословско, литургично и духовно наследство, като се запознаем по-отблизо един с друг, като възпитаваме в икуменически дух новите поколения, но най-вече – като прибягваме към обръщане на сърцето и към молитвата” – заключи Светият Отец.