Папа Бенедикт ХVІ: Истинската свобода не изключва послушанието, но изключва насилието

3 март 2011, 01:16

Папа Бенедикт ХVІ посвети генералната аудиенция, провела се на 2 март 2011 г. във Ватикана, на Св. Франциск Салски. „Бог е Бог на човешкото сърце” – в тези на пръв поглед прости думи на Св. Франциск Салски виждаме печата на духовността на този водещ епископ и църковен учител – отбеляза Светият Отец.
Най-напред Папата разказа основните моменти от живота на светеца. Св. Франциск се родил през 1567 г. в семейство, принадлежащо към старинната аристократична Савойска династия. Светецът съчетавал в себе си най-доброто от културното наследство на ХVІ в., намирайки общото между идеите на хуманизма и стремежа към Абсолюта, характерен за мистичните течения. Бъдещият светец получил прекрасно образование – в Париж изучавал теология, а в Падуа – юриспруденция, получавайки диплома по църковно и гражданско право. В юношеските години, разишлявайки над мислите на Св. Августин и Св. Тома от Аквино, Св. Франциск преживял сериозна криза: измъчвали го въпросите за личното спасение и предназначението. Главните богословски теми от своята епоха той преживявал дълбоко лично. Франсоа отправял непрестанни молитви, но съмненията му се завръщали все така настойчиво – до такава степен, че няколко седмици не можел нито да се храни, нито да спи. Накрая младежът се отправил към Париж, в доминиканската обител, и започнал да се моли: „Каквото и да се случи, Господи, Ти всичко държиш в Своята ръка, Твоят път е справедливост и истина, независимо какво мислиш Ти по отношение на мен… Ти си винаги справедлив съдия и милосърден Отец, и аз ще Те обичам винаги, Господи… Господи Исусе, Ти винаги ще бъдеш моя надежда и мое спасение в земята на живите”. Двадесетгодишният Франциск намерил покой в радикалната и освобождаваща сила на Божията любов. Тайната на живота си той определял така: „да обичаш Бог, без да искаш нищо в замяна, и да се уповаваш на Божествената любов”. Тази тайна той разкрива в най-важното си съчинение – „Трактат за Божествената любов”.
Преодолявайки съпротивата на баща си, Франсоа последвал Господния зов и през 1593 г. станал свещеник. Още на 35-годишна възраст той бил назначен за епископ на Женева – по това време крепост на калвинизма, поради което резиденцията на епископа тогава се намирала в Анеси. Така Св. Франциск станал пастир в една бедна планинска област, за която пише: „Срещнах Бог, изпълнен с ласки и нежност, в най-високите и сурови планини, където множество прости души Го обичаха и Му се покланяха с цялата истина и искреност”.
Влиянието на Св. Франциск от Сал върху Европа както през тази епоха, така и през следващите столетия, било неоценимо. Апостол и проповедник, писател, деец и човек на молитвата, той изиграл голяма роля в осъществяване идеалите на Тридентския Събор; участвал в диалога с протестантите, благодарение на което разбрал, че освен богословските дискусии, са необходими срещата и милосърдието; бил участник в дипломатически мисии, както и се включвал като посредник в обществени спорове. Но преди всичко Франциск Салски бил духовен наставник. Срещата с младата жена мадам дьо Шармоази станала отправна точка за написването на „Въведение в благочестивия живот”, превърнал се в истински бестселър. А дълбоките му духовни връзки с една изключителна жена – Св. Жана-Франсоаз дьо Шантал (Св. Ивана-Франциска дьо Шантал), ще доведат до създаването на нов монашески орден – този на визитантките, които, по неговите думи, са призвани „да вършат необичайно добре обичайните неща”, като „въздават слава на нашия Господ” в простота и смирение.
Папа Бенедикт ХVІ подчерта, че животът на светеца бил относително кратък (той починал през 1622 г.), но наситен. Това бил един „живот в пълнота”, изпълнен с интелектуални търсения и в същото време – с богатство от човешки отношения. „Въведение в благочестивия живот”, насочено към една мислена „Филотея”, в онези времена можело да се окаже революционно: в тази книга се съдържа призив към цялостно отдаване себе си на Бога, живеейки при това в света, в града, в двореца, в съпружеския съюз. Именно това разширяване на рамките на призванието към съвършенството и светостта подтикна Папа Лъв ХІІІ да провъзгласи Св. Франциск от Сал за църковен учител (доктор на Църквата).
Св. Франциск призовавал своите духовни чеда към свобода: „Оставям ви духа на свободата – не тази, която изключва послушението, т.е. светската свобода, а тази, която изключва насилието, объркването и колебанието”.
В заключение Папа Бенедикт ХVІ каза: „В нашата епоха, която търси свободата, в това число и чрез насилие и метеж, не трябва да забравяме за актуалността на този велик духовен наставник и учител на света, който учи своите последователи в „духа на свободата”, истинската свобода”.

Новини: Ватикана

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар