Оправдани по благодатта Христова
Проповед за Девета Обикновена Неделя
„Самотен съм, угнетен съм, изтощен съм. Аз много страдам”. Тези думи от входния антифон на днешната Литургия по най-добрия начин описват човека, който няма конкретно местоживеене. Не искам да произнасям думата „скитник”, доколкото тази дума е презрителна. В действителност хората, обозначавани с нея, също са хора, които като нас са деца на Небесния Отец, наши братя и сестри. Ненавиждам думата „скитник”. Миналата неделя бях вечерта в църквата и в храма просто дойде такъв един човек. Наричаха го Александър. Той каза, че би искал да поговори със сестра Агата, за да получи топла дреха по линия на „Каритас”. Срамуваше се да помоли да го нахранят. Аз все пак го поканих в долното помещение и го нахраних. Започнахме да говорим и изслушах неговата история. Той е на четиридесет години, регистриран в едно село, далеч от К. на 100 км, но постоянно пребивава в К. Живее в едно мазе. Занимава се с това да събира бутилки, след това ги продава и купува алкохол. Затова е почти винаги пиян. Но в църквата се появи абсолютно трезвен. Разказа, че неотдавна успял да посети селото си. Там оставил жена и две деца – десетгодишно момченце и седемгодишно момиченце. Децата го приели с радост. Прекарал в своята селска къща цяла седмица, след което жена му го изгонила и той се върнал в К. След като се нахрани, той отиде до тоалетната. Прекара там доста дълго време, като през цялото това време чувах да тече водата. Когато не издържах и отворих вратата, го видях пред огледалото – бръснеше се. Това обстоятелство ме удиви и ме зарадва. Предложих му да се помоли в църквата, и той, като седна пред олтара, се помоли със свои думи.
Тази среща с Александър ми помогна по-добре да разбера днешната Литургия на Словото. Без помощ от Бог ние всички малко приличаме на Александър – същите самотни, угнетени и изтощени. Ние се нуждаем от това да се уповаваме на безпогрешно водещия ни Божи Промисъл и смирено да се молим Господ да ни избавя от всяко зло и да ни дарява онова, което служи за нашето истинско добро. Ние трябва да вложим Божието слово в сърцата и душите си. Уповаваме на Господа, защото Той е наша каменна твърдина и наша ограда. Той е милосърден Бог, Който ни ръководи и управлява. Надяващият се на Господ не се бои от нищо.
Всички ние сме равни помежду си, защото всички съгрешихме и сме лишени от Божията слава. Ние получаваме оправдание даром, по благодатта на Христа. И признаваме, че човек се оправдава по вяра, независимо от делата на закона. Благодатта Христова ни оправдава. Но в същото време Исус ни каза: „Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!”, ще влезе в Царството Небесно, а онзи, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен”. Ние ще получим благословение, ако изпълняваме Неговите заповеди, и ще получим проклятие, ако не ги изпълняваме.
Изпълняващите волята на Бога са в единение с Този, Който каза: „Аз съм лозата, а вие – пръчките. Който пребивава в Мен, и Аз в него, той ще принесе много плод”. Ние пребиваваме в Него, когато слушаме Словото Му и го изпълняваме. Той е нашият крайъгълен камък и прибежище. Уповавайки се на милостта на Господа, нека благоговейно поднесем даровете си на олтара и просим Той да ни очисти със Своята благодат. А какви са тези дарове? Осъзнаване на собствените грехове, искрено разкаяние и решимост да не грешим повече. Но преди всичко – твърдо упование в безграничното милосърдие на Този, Който ни приема „просто така”, „без нищо”, прощава греховете ни, помирява ни със Себе Си чрез Своята благодат и ни дава сила – действената благодат да не грешим повече. Господи, Ти ни насити с Тялото и Кръвта на Твоя Син; молим Те води ни с Твоя Дух, та като Те изповядваме не само с думи, но и с дела, да бъдем удостоени да влезем в Царството Небесно.
„Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата” (Ис 55, 1).
Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод: Католически новини
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар