Програмата за нашия път през Постното време

5 март 2017, 19:30

Проповед на св. Папа Йоан-Павел ІІ
за Първа Постна Неделя

1. „Помилвай ни, Господи, защото съгрешихме”. Този молитвен възглас от отпевния псалом, прозвучал преди малко на нашето молитвено събрание, изразява водещото за нас чувство в тази първа неделя от Постното време. Ние сме в началото на особен път на покаяние и обръщане, т.е. става дума за едно благоприятно време, подходящо за осъзнаване на греха, който помрачава нашите взаимоотношения с Бога и с братята. „Беззаконието си аз съзнавам – възкликва псалмопевецът, – и моят грях е винаги пред мен. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших, и зло пред Твоите очи извърших” (Пс 50, 5-6). Какво представлява грехът и до какви последици в живота на човека води той ясно е посочено и в чутия от нас откъс от Книгата Битие (срв. Бит 3, 1-7). Нашите прародители се поддадоха на измамата на изкусителя, като потъпкаха грубо диалога на доверието и любовта, в който бяха с Бога. По този начин злото, страданието и смъртта дойдоха в света и за да се възстанови първоначалния замисъл на Създателя се наложи чакането на обещания Спасител (срв. пак там 3, 8-24).

2. В днешния евангелски откъс Св. Матей разказва, че Месията няма да избегне коварното съпротивление на Сатаната: „Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола” (Мт 4, 1), където Той три пъти бе подложен на изкушенията на Сатаната, на които решително устоя. Исус твърдо настоява, че не трябва да изкушаваш Бога, не трябва да се покланяш на други богове, не трябва сам да решаваш съдбата си. За всеки вярващ най-висша истина трябва да стане Словото, казано от Господа. В тези няколко стиха е описана програмата на нашия път през Постното време. Ние сме призвани да преминем през пустинята на нашето ежедневно съществувание, както и да се борим по време на този път с изкушенията, отделящи ни от Бог. Ние сме призвани да подражаваме на поведението на Господ, Който твърдо запази послушание в Словото на Небесния Отец и по този начин ни показа скалата на ценностите, отговаряща на изначалния Божествен замисъл.

„Какво значение има дали Бог ни води към Рая през пустиня или през поле с цветя? Важното е само да пристигнем там!“ Св. отец Пио

3. Възлюбени братя и сестри от енория „Сан Енрико”! Това е триста и първата енория, която с радост посещавам в рамките на пастирското поклонничество в нашия диоцез. Както вече подчертах, тези желани неделни срещи ми дават особената възможност „по един конкретен начин да изпълнявам мисията си на Римски Епископ, последовател на апостол Петър” (писмо до кардинал Камило Руини, в. L’Osservatore Romano, 16 декември 2001 г., стр. 4). Приветствам кардинал-викария, аусилиарния епископ за този сектор, вашия енорийски свещеник дон Романо Еспозито и енорийските викарии. Благодаря на всички, които се обърнаха с приветствия в началото на нашата среща. Приветствам и членовете на енорийския съвет по икономическите въпроси и различните енорийски групи. Сърдечно поздравявам всички тук присъстващи и мислено прегръщам всички членове на тази млада и многообещаваща енория, както и всички жители от тази част на Рим.

4. Вашата общност е млада. Образувала се е през 1998 г., след отделянето от енория „Св. Александър”. По-голямата й част е съставена от млади семейства, заселили се в квартала през последното десетилетие. Енорийският храм бе построен едва през юни 1999 г. Многото деца, които се намират тук, го изпълват с радост и живот. Мисля за участниците в младежките богородични групи Gioventu Ardente Mariana, за подготвящите се за Кръщение, за групата Caritas и за Центъра за прием на възрастни и непринадлежащи към общността хора, за „Общност на любовта”, която желае да помага на новобрачните и сгодените да приемат Тайнството Брак. Споменът ми е и за всички четци, министранти, хористи, които допринасят евхаристичните Литургии да преминават ярко и тържествено. Освен това аз знам, че вие работите в подкрепа на семействата и се грижите за възпитанието на малките, на първо място – на онези, които се готвят да приемат Тайнствата на християнското посвещение, както и онези, които посещават ораторията-параклис. Присъствието на родителите на занятията, където се преподава катехизис на техните деца, помага на семействата заедно да преживяват срещата с Тайнствата. Знам, че също така активно се подготвяте да участвате в различни инициативи на Римския диоцез, каквито са църковните срещи, посветени на званията, които ще се проведат през юни, както и други планирани срещи, като се започне със срещата с младежите на площад „Св. Петър”, провела се на 21 март миналата година. Следвайте и занапред този път и Бог ще направи плодотворни вашите усилия за всеобщото благо.

5. „Както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни” (Рим 5, 19). Тези утешителни думи на апостол Павел до римляни ни укрепва в нашия духовен път. Над света, който често е управляван от злото и греха, победно сияе светлината на Христос. Той, със своите страдания и възкресение, победи греха и смъртта, отваряйки за вярващите вратите към вечното спасение. Това ободряващо послание получихме от днешната Литургия. За да участваме напълно в победата на Христос трябва да се стремим да променим начина си на мислене и действия, съобразно светлината, произтичаща от Божието Слово.
„Сърце чисто създай в мене, Боже, и истинния дух обнови вътре в мен” (Пс 50, 12). Нека направим този възглас на псалмопевеца наш собствен възглас. Тази молитва е подходяща именно за Постното време. Създай в нас, Господи, чисто сърце! Обнови ни в Твоята любов! Дево Марио, изпроси за нас чисто сърце и истинен дух, за да достигнем Пасхата, обновлението и помирението с Бога и с братята.

Рим, енория „Св. Енрико”
17 февруари 2002 г., Първа Постна Неделя

Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар