Catholic-news

Проповед за Трета Постна неделя

Трябва да сме признателни на самарянката, защото благодарение на нея научихме чудната тайна на Бога. Лично аз винаги изпитвам благоговение при мисълта, че в Лицето на Своя Син Бог откри истинската Си същност на една жена-чужденка, друговерка, при това с лоша репутация, и че тя ни предаде това откровение.
Самият разказ не е много лесен за разбиране: наситен е с тъй богат, разнопосочен и многосъставен смисъл, подобно на ярка светлина, която пръска лъчи навред. Става дума за жива вода, за бликащ извор, за вечен живот, за храна, за послушание към волята на Отца, за поклонение по дух и по истина. Как да проумеем сърцевината на цялото това откровение?
В средата на разговора със самарянката Исус й казва: „Аз, Който говоря с Тебе, съм Този“, и това е Неговият отговор на нейния въпрос дали Месията, наречен Христос, когато дойде, ще ни даде познание за всичко. Всъщност Исус казва буквално: „Аз съм“, на еврейски: „Яхве“. Божието име – с него Бог явява Себе Си на Мойсей в пустинята, в горящия храст. Този, Който иска да съобщи Своята тайна на една бедна жена, е лично Бог. Защо именно на нея? Без съмнение защото тя Му представя всички свои желания, цялата си неудовлетвореност. Нейният живот не е за завиждане, носенето на вода е истинска ангария, а и вече е имала петима мъже, за шестия не е омъжена – това не е щастие! От друга страна, тя не се примирява, в нея расте копнежът, способна е да приеме Този, Който е способен да осъществи нейния копнеж. Богочовекът „Аз съм“.

„Бог не ни оставя в тъмнина. Само ако ние го напуснем, загиваме.” Света Тереза Авилска

Любопитно е, че самарянката не дава на Исус да пие. Тя оставя стомната и отива да извести за Него. Не отива да вземе мъжа си (нали не е омъжена), а да извести на своите сънародници. Защото преди всичко останало е нужно да предаде нещо: „Той ми каза всичко, което съм извършила“. Тя със сигурност не е разбрала какво Исус иска да й каже с думите за „живата вода“. Но въпреки това тя иска да свидетелства за новината, че един мъж й е говорил тайнствено за „Божи дар“ и че Той несъмнено е пророк, може би дори Месията. Във всеки случай тя не запазва за себе си тайнственото послание и благодарение на нея то достига до нас. Трябва да сме й признателни за това, независимо че не го е разбрала.
За мен тези няколко думи са сърцевината на днешното откровение. Човекът, представил се като „Аз съм“, иска да ми каже, че Бог е тук, в сърцето на нашето човешко съществуване, като могъщ извор на вечен живот. Не е нужно да Го търсим някъде другаде – Той е там, където всеки човек върви, готов да събуди живота в него. Той се присъединява към нашия вървеж, защото никога няма да се остави да бъде вместван в ограниченията на народност, раса или религия. „Божият дар“ е за всеки, който е жаден за истина, правда, любов.
След няколко седмици, когато се намира в Йерусалимския храм, Исус възкликва: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. От него ще потекат потоци от жива вода“. А евангелистът добавя: „Той говореше за Духа, Който ще получат онези, които вярват в Него“.
Ето го обяснението за тайнствената вест, казана на самарянката: живата вода е Светият Дух, Животът на Бога. Ето го Божият дар, само него трябва да желаем. „Който Ме обича и Моят Отец ще го обикне, и ще дойдем при него, и ще заживеем у него“.
Следователно, ако вярваме в Него, тогава Духът, диханието, самият живот на Бога ще пребивава в нас. И не бива да го пазим само за себе си, но по примера на самарянката, оставила своята стомна, трябва да свидетелстваме пред нашите съвременници за чудесата на Божията любов.