Catholic-news

Проповед за Пета Постна неделя

Братя и сестри,
Как ви се струва, дали съществува по-голяма самота от онова, което се случва с човека в минутата на неговата смърт? Съществува ли по-трагична мисъл от тази – „ето, дойде и моят ред”? Какво прави цивилизацията, за да помогне на човека в момента на смъртта? В древни времена в дома на умиращия пристигали всички – роднини, познати, съседи… Идвали, за да подкрепят умиращия с молитва; идвали, за да се простят навреме. Това не променяло нищо. Човек и така влиза сам в последната си битка, но все пак има духовна опора в близките си…
Днес хората умират по съвременен, по научен начин. Зад параван, на музика от звуково оборудване… В палата бързо сноват лекари, правещи напразни опити да установят тази ПОСЛЕДНА болест, за която хората нямат лекарства. Цялата тази суета не е с цел наистина да се помогне на умиращия да пресече последната граница. Това е по-скоро опит да се спаси престижа на науката. Електрошок, един, втори – тялото подскача в реанимацията. И край. Екраните на апаратите показват права, хоризонтална линия, вместо веселата амплитуда на сърдечния ритъм. Чуждите, непознати хора излизат от стаята, параванът се затваря плътно, за да покрие никому ненужното тяло. Сякаш всички се срамуват, сякаш трупът е доказателство за нашата немощ пред лицето на смъртта.
Колко празно става изведнъж, когато замлъкне любимият глас, а разпръснатите из цялата къща осиротели предмети копнеят по своя притежател. Минава време и трябва да се реши, какво да се прави с дрехите, хартиите, дрънкулките, разположени по рафтове и скрити в чекмеджета. Но не още днес, защото днес всичко се е случило така внезапно и всички тези предмети са необходими, за да бъде изградена една илюзия. Не, това още не е краят. Това е само едно неочаквано пътуване, много далечно. Но идва деня, в който решават, че животът продължава, защото часовникът не спира с нечия смърт, времето неумолимо тече… Именно тогава ти се иска в дома да има някой близък. И като правило – точно тогава него го няма.
Четивата, които Църквата ни предлага днес за размишление, ни дават надежда и подкрепа в такова едно състояние – състояние на духовен вакуум. Библията казва, че пустотата на смъртта – всичко това е илюзия, че всичко това е само пътуване, макар и много далечно.

1. Ще ви изведа от гробовете ви…
Моля да извините настроението ми, но библейските четива днес ме навеждат към онова, което е мрачно, което е свързано със смъртта. И ето пред очите ми изникнаха стари, пожълтели снимки. Снимките представляват разкопани гробове след масови разстрели. Навсякъде лежат трупове, в глиненоцветни шинели. Почти всички лежат ничком, с лица, потънали в пролетната кал, с ръце, свързани с желязо на гърба. Те нямат имена. Лежат като счупени манекени. Трудно е да се разбере кой кой е, защото тази ужасна маса от тела почти се е смесила с пролетната почва. Специалистите от съдебна медицина, облечени в бели дрехи и маски, сноват около страшните ями. Всички мълчат, защото гледката отнема дъха. Дори онзи лекар, който се мръщи, захапал цигара над направената от дъски маса, ще се окаже съвършено на място… Повдига поредния череп, а миризмата сами разбирате каква е…, затова тютюневият дим се харесва на всички присъстващи като райски аромат.
И между другото, от тези страшни ями, чувам гласа на пророка, който повтаря думите на Всевишния: „Ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, от гробовете ви, и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе мой, от гробовете ви; и ще вложа във вас Моя дух и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя – и ще познаете, че Аз, Господ, казах това и извърших”.
Господи Боже! Колко надежди, че дори иззетите от труповете предмети – смачкани снимки, оцветени в цигарено, плесенясалите портфейли, изтръгнати гривни и кръстчета, войнишки бутони…, всички те отново ще намерят своите собственици и повече няма да бъдат безименни! И не само с тях ще е така. С мен ще бъде същото, дори и смъртта ми да е най-ужасната, защото Ти ще ме повдигнеш от тъмния гроб, Боже мой! И след тази страшна самота аз отново ще виждам Твоето любящи очи, а в тях ще виждам всички други – живи. „Който се е родил – умира” – казват мъдрите хора. Но християнинът с увереност може да добави: „Да, но който се е родил, той и ще възкръсне”.

2. Да живеем по Дух
Именно споменът за неизбежността на смъртта е карал много философи да отхвърлят плътта като нещо недостойно, като груба материя, пленяваща свободата на духа. Вниманието им било погълнато от свободния и безсмъртен дух. Плътта тлее, а духът е съвършен, духът е чист източник на мисълта. Но въпреки това нашият дух не може да се изрази без плът… Както нашият компютър без памет, както устните без говор, както ушите без рецептори за слух и очите – без рецептори за светлина и тъмнина. Нашите чувства ни дават първите познания за света, но те в процеса на абстракцията стават разбираеми и на свой ред ни дават възможността да се роди мирогледът. Как духът може да се изрази без плътта?
Всичко, което знаем, води началото си в плътта и от нея черпи своите понятия и определения. Ако сме честни, никой от нас не знае какво е това да живееш извън плътта. И как всъщност ще можем да живеем без нея? Ако плътта тлее, а духът без плът не може да се изрази, то възкресението на плътта е единственият начин отново да станем пълноценни хора.
Във второто четиво Св. Павел казва, че живеем по Дух, ако Духът Божий живее в нас. Но Павел далеч не е отхвърлил плътта. Той ни казва: „Но ако Духът на Оня, който възкреси от мъртвите Исуса, живее във вас, то който възкреси Исуса Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух”. Т.е. да живееш по Дух е необходимо, за да се удостоиш с възкресението.

3. Лазар
За нас велико чудо и източник на надежда е сцената с възкресяването на Лазар. Исус повикал Лазар и той излязъл от пещерата, в която бил погребан. Излязъл така, както бил погребан – с увити ръце и крака, с платно, омотано около главата, съгласно еврейската погребална традиция. Цялата сцена има две измерения – човешко и пророческо.
Особено сърдечен е онзи момент, в който Исус плаче над тялото на Своя приятел. Колко много този момент напомня познати сцени от нашите семейни трагедии. Но защо плаче Този, Който след минутка ще извърши чудо и ще покаже Своето могъщество, всесилната Божия воля? Исус знае, че Отец винаги чува Неговите просби. Защо тогава Той плаче?
Струва ми се, че Исус плакал, защото знаел колко крехък е нашият живот и неизбежността на нашата смърт, Той плакал над тъмния гроб, в който, рано или късно, попада всеки човек. Той плакал, защото знаел колко уплашен е човек и колко е неуверен е този, чиято душа оставя тялото и не знае какво ще стане оттук-нататък. Исус не плакал само за Лазар. В него той виждал моите родители, моите деди, всички мои близки и далечни роднини, моите приятели и врагове, виждал всички, които познавам, и които не познавам. Виждал и мен самия в последната минута от живота ми, и дори тогава плакал заедно с мен, когато викам в последната битка от моя живот. Такова е човешкото измерение на евангелската сцена с възкресението на Лазар.
Да се вгледаме сега в нейния пророчески характер. Цялата сцена ни казва, че идва ден, когато във всеки гроб ще се чуе гръмкия глас на Христос: „Лазаре, излез вън”. Бъди сигурен, че ще чуеш този глас и в сиротата земя, и в морските дълбини, дори и да си само прах, който са разпръснали из света. Ще Го чуеш и ще излезеш от древната тъма към светлината, и Божият Дух отново ще започне да говори в теб.
Наближава Христовата Пасха. Празникът на Възкресението на нашия Господ Исус Христос – това е и моят празник. Христос премина през тясното гърло на смъртта, за да намери и за нас изхода от нейната бездна. Не се страхувайте! Всеки ще намери обратния път оттам! Нима не чухте днешните думи на Исус: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, дори и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мен, няма да умре навеки”.
Днешните четива ме наведоха на много тъжни и болезнени образи, то самите четива ми дават огромна надежда! Покайте се и вярвайте в Евангелието, защото праведникът чрез вярата ще живее. Амин.

ММК
Източник: www.katolik.ru
Превод: www.catholic-news.bg
Изображение: Рембранд – „Възкресяването на Лазар“