Литургичен пътеводител през Светата седмица (2)

ВРЕМЕТО МЕЖДУ ВРЪБНИЦА И ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

За разлика от Връбница и Светото Пасхално Тридневие, когато се възпоменават Тайната вечеря, молитвата в Гетсиманската градина, арестуването на Исус, изправянето му пред съда, кръстния Му път, разпъването, смъртта и погребението, както и слизането Му в ада – все събития, които могат да бъдат датирани с точност по дни, дори по часове до пасхалната неделя, първите три дни от Великата (Светата) седмица не дават точна отпратка към евангелските събития, случили се между влизането на Исус в Йерусалим (Връбница) и Тайната вечеря (Велики Четвъртък). Въпреки това, в някои източни литургични традиции всеки от тези дни е фокусиран върху спомена за някакъв конкретен епизод, описан в съответния евангелски откъс.
В римската традиция, за разлика от византийската, не е характерен стремежът към скрупульозно и последователно следване на случилото се в дните преди Тайната вечеря, а е важно друго – присъствието в богослуженията на самата тема за Христовите страдания. След литургичната реформа в този отрязък от време (между Връбница и Велики четвъртък) се акцентира на подготовката за възпоменаването на Христовите страдания и смърт. Ето защо на Велики Понеделник четем фрагмента за помазването на Исусовите нозе като предзнаменование за Неговото погребение (Ив 12, 1-11). На Велики Вторник откъсът от Евангелието акцентира върху предателството на Юда и началото на „прославянето” на Сина Човечески (Ив 13, 21-33. 36-38). На Велика Сряда фокусът е върху подготовката на Исус да празнува Пасхата и отново върху предателството от страна на Юда (Мт 26, 14-25). В същото време и в трите дни първото четиво са откъси от Книгата на пророк Исайя, в които се четат пророчества за Страдащия Божи Син.

Евангелски откъс за ВЕЛИКИ ВТОРНИК
Евангелие от св. Иван 13, 21-33. 36-38

В онова време, Исус се смути духом, засвидетелства и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори. А един от учениците, когото Исус обичаше, беше се облегнал на гърдите Исусови. Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори. Той, като припадна върху гърдите на Исуса, рече Му: Господи, кой е? Исус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Юда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Исус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. А понеже Юда държеше ковчежето, някои мислеха, че Исус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси. Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ. Когато той излезе, Исус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на юдеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Исус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш. Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. Исус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите, публикувани в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар