Catholic-news

Проповед за Светата Пасхална Нощ
(Бдение за Възкресение Христово)

Един от централните моменти в Литургията на Велика Събота е обредът по подновяване на кръщелните обещания. Тайнството Кръщение е велик дар – то освобождава от властта на сатаната, води до единение с Бог, въвежда в общността на Църквата. В същото време Тайнството Кръщение е и вид задача. Това Тайнство ни налага определени задължения. Потвърждавайки днес приетото някога Кръщение, ние искаме същевременно отново да поемем върху себе си произтичащите от него задължения.

НА ВЕЛИКА СЪБОТА Е ВТОРИЯТ ДЕН ОТ ДЕВЕТНИЦАТА КЪМ БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ. ДНЕС ПОВЕРЯВАМЕ НА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ ВСИЧКИ ДУШИ НА СВЕЩЕНИЦИ И МОНАСИ: към текста на Деветницата >>>> >>> >>> >>>

Първото ни задължение може да се изрази с думите от Евангелието: „Пребъдете в Моята любов” (Ив 15, 9). Трудно е да си представим любовта без желание да се срещнем. Един от признаците за „пребъдване в любовта” към Бог е отношението към молитвата, и не само към молитвата, преживявана заедно с други (например родители с деца), но и към личната молитва. Нещо повече, благодарение на Кръщението ние ставаме Божии деца, а помежду си – братя в Христос. Ние образуваме едно семейство, основният закон в което е любовта. Това означава, че следвайки руския поет Баратински, можем да перифразираме прочутите думи на Декарт (Cogito ergo sum – Мисля, следователно съществувам) и да кажем Amo ergo sum – Обичам, следователно съществувам. Иначе ще бъдем само карикатура на християни.
Второто ни задължение можем да предадем с думите на Св. Петър: „Възвестявайте съвършенствата на Онзи, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петър 2, 9). Това е призив към свидетелство.
Вярата без дела е мъртва (срв. Як 2, 17). Най-важната задача на християнина днес е да свидетелства за Бог със своя живот. В своя дневник Анна Франк пише: „Когато виждам колко добри са хората, аз започвам да вярвам в Бог”. Йоан-Павел ІІ многократно ни призовава към смело свидетелстване на вярата в съвременния свят. Става дума не само за свидетелство в личния живот, но и за апостолат на словото, т.е. за ясно изповядване на вярата в Христос и принадлежността към Църквата пред другите хора (тук можем да споменем необходимостта да се прекръстим, преминавайки покрай някоя църква; да паднем на колене, срещайки свещеника, който носи причастие на болен; да поставим разпятие на стената в собствения си дом и т. н.). Още по-необходимо е свидетелството на живота в семейните общности (в т. ч. семейната молитва) и в енорийската общност ( в т. ч. участие в неделните Литургии и енорийския живот, грижа за материалните потребности на събратята по вяра и т. н.).
Третото ни задължение също е определено в Първото послание на Свети Апостол Петър: „Принасяйте духовни жертви”. Кръстеният човек, осъзнавайки величието на получения дар, желае да отговори на любовта на своя Бог с любов. Затова неговият живот не може да бъде живот „за себе си”. Той трябва да стане живот „за Бога”, т. е. живот, пожертван на Бог за изпълнение на Неговата воля сред обичайната монотонност на ежедневието.
Участвайки в Литургията на Велика Събота, която ни позволява да се присъединим към победата на Христа над греха, сатаната и смъртта, да се помолим за колкото се може по-пълно разбиране на нашето християнско призвание.

Отец Анджей Шлюсаж
Превод: Католически новини