Catholic-news

На 22 октомври 1978 г., по време на тържествена церемония по случай началото на мисията му като Върховен Пастир на Църквата, Светият Отец Папа Йоан-Павел ІІ произнася следната реч:

1. „Ти си Христос, Син на живия Бог”.
Тези думи били произнесени от Симон, сина Йонин, в Кесария Филипова. Да, той ги произнесъл на своя език с дълбоко, прочувствено убеждение, но първоизточникът на тези думи не бил в него: „…защото не плът и кръв ти откриха това, а Моят Отец, Който е на небесата”. Това били думи на Вяра. (…)

2. Необходимо е днес, именно тук, тези думи да прозвучат отново и да бъдат чути отново: „Ти си Христос, Син на живия Бог”.
Точно така, братя и деца мои, най-вече тези думи.
Тяхното съдържание открива пред погледа ни тайната на живия Бог, тайна, към която ни приближава Синът, Който Го познава. Никой не е доближил хората до живия Бог и никой не им Го е откривал така, както направи Той самият. В нашето познание за Бог, на нашия път към Бог ни покорява мощта на тези думи: „Този, който Мен вижда, вижда и Отца”. Този, Който е безкраен, непознаваем, неизразим, стана близък с нас в образа на Исус Христос, Единородния Син, роден от Дева Мария във витлеемския обор.
Всички вие, които притежавате безценното щастие да вярвате,
всички вие, които още търсите Бога,
и дори вие, които сте измъчвани от съмнение,
вникнете още веднъж – днес и на това свещено място – в произнесените от Симон Петър думи. В тези думи се състои цялата Вяра на Църквата. В същите тези думи е заключена и една нова, нещо повече – последната и окончателна истина за човека като син на живия Бог. „Ти си Христос, Син на живия Бог”.

3. Днес новият Епископ на Рим тържествено започва своето служение в продължение на мисията на Петър. Именно в този Град Петър изпълни и приключи завещаната му от Господ мисия. Господ се обърна към него с думите: „…когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш”.
Петър дошъл в Рим! Кое го довело в този Град, сърцето на Римската империя, ако не покорността, внушена му от напътствието на Господа? Може би този галилейски рибар не е и искал да идва тук. Може би е предпочитал да си остане със своята лодка и мрежите там, на бреговете на Генисаретското езеро. Но воден от Господ, послушен на Неговата повеля, той дошъл тук!
Съгласно една древна легенда (получила прекрасно литературно оформление в един от романите на Хенрих Сенкевич), по време на нероновите преследвания Петър тръгнал да бяга от Рим. Но Господ се намесил, пресрещнал го. И на въпроса на Петър: „Къде отиваш, Господи” Господ отговорил: „Отивам в Рим, да ме разпънат отново”. И тогава Петър се върнал в Рим и останал тук до своето разпятие.
Да, братя и деца мои, Рим – това е престолът на Петър. От векове той е заеман от все нови и нови Епископи. Днес още един Епископ се възкачва на римската катедра на Петър, възказва се с трепет, ясно осъзнавайки своята незначителност. И как да не трепериш пред величието на това призвание и пред грандиозността на всемирната мисия на този Римски Престол?!
Днес на Петровия Престол в Рим се качва Епископ, който не е римлянин по произход. Този Епископ е син на Полша. Но от този момент и той става римлянин. Да, римлянин!

4. Новият Приемник на Петър на Римския Престол днес произнася гореща, покорна, изпълнена с надежда молитва: „О, Христе, направи така, че да съумея да стана и да бъда служител на Твоята единствена власт! Служител на Твоята нежна мощ! Служител на Твоята власт, непознаваща заник! Направи така, че да съумея да бъда слуга! Нещо повече – слуга на Твоите слуги”.

5. Братя и сестри! Не се страхувайте да приемете Исус и да признаете Неговата власт. Помагайте на Папата и на всички желаещи да служат на Христос, и чрез властта на Христос – да служат на човека и на цялото човечество! Не се страхувайте! Отворете, широко отворете вратите за Исус! Отворете пред неговата спасителна власт границите на държавите, икономическите и политическите системи, обширните сфери на културата, цивилизацията, развитието. Не се бойте! Христос знае „какво има вътре в човека”. Само Той знае това!
Днес много често на човека му е неизвестно какво носи той в себе си, в дълбините на своята душа и сърце. Толкова често той е несигурен по отношение смисъла на своя живот на тази земя. Обзет е от съмнения, преминаващи в отчаяние. Ето защо разрешете – моля ви, умолявам ви с покорност и надежда, – разрешете на Христос да говори с човека. Само Той има думи, да! – за живот вечен.

Превод: Католически новини