Catholic-news

Проповед по случай беатификацията
на Божия слуга Йоан-Павел ІІ

1. Въведение
Поздравявам от все сърце отец Збигниев Тенча, енорист на катедралната енория „Свети Йосиф“ в София, свещениците и министрантите, монахините и катехистите, всички братя и сестри, които участват в тази Света литургия по случай беатификацията на Божия слуга Йоан-Павел ІІ. Свързваме се духовно със Светия отец Бенедикт ХVІ, който председателства Евхаристичната Жертва на площад „Свети Петър“ в Рим, където се е събрало неизброимо множество поклонници от цялата Църква. Между тях има също и българи. Днес всички искат да станат свидетели на тържеството, по време на което Папата ще обяви за блажен своя пряк предшественик. Това е, бих казал, епохално събитие, не само за Вечния град, но така също и за целия свят. Затова подготвих за нашата днешна среща при олтара обширна проповед за новия блажен. Бих желал да представя неговия живот и дейност, процеса на беатификация и прославата на светостта чрез неговата Мариина духовност. Накрая бихме могли да направим и някои практически изводи за нашия духовен живот.

2. Живот и дейност
Кой беше този необикновен Наместник на Христа на нашата неспокойна планета?
Карол Юзеф Войтила е роден на 18 май 1920 година в малкия град Вадовице в Краковската архиепископия в Полша. Баща му, Карол Войтила, е офицер от запаса. Майка му, Емилия Качоровска, която се занимава с дома и семейството, умира, когато Карол е на девет години. Малкият Карол, наричан от домашните и приятелите Лолек, завършва начално училище, прогимназия и гимназия във Вадовице с много добър успех. Неговият брат, Едмунд, който е бил лекар, умира много млад, защото се заразява от скарлатина. На двайсет и една години Карол загубва също и баща си; остават му само приятелите и колегите от следването. Отначало следва полска филология в Краковския университет, а след това – философия и богословие в нелегалната духовна семинария, под грижите на архиепископ митрополит Адам Сапиеха. След свещеническото ръкоположение (1 ноември 1946), отец Карол заминава да следва богословие в Рим. Живее в белгийската колегия. В Папския институт „Свети Тома Аквински“, наричан „Ангеликум“ получава степен доктор по богословие въз основа на дисертация, посветена на вярата в съчиненията на свети Йоан Кръстни. След завръщането си в Полша става викарий най-напред в селска енория в Неговице, а по-късно в енорията „Свети Флориан“ в Краков, където работи активно в академичното душепастирство. Получава научното звание доцент. Преподава социална етика в Архиепископската духовна семинария в Краков и в Католическия университет в Люблин. На трийсет и осем години е назначен за помощен епископ на Краковската архиепископия. Папа Павел VІ го издига в сан архиепископ (1964) и кардинал (1967). Карол Войтила взема дейно участие в заседанията на Втория Ватикански Събор (1962-1965). Публикува няколко ценни книги: „Любов и отговорност“, „Личност и акт“, „При изворите на обновлението“ (за осъществяването на съборните решения). Пътува много из Европа, Съединените американски щати, Канада и Австралия, като посещава и живеещите в чужбина поляци.
След краткия понтификат на Йоан-Павел І, на 16 октомври 1978 година, кардиналската колегия избира кардинал Войтила за папа. Той приема името Йоан-Павел ІІ. Съзнавам, че неговата духовна власт се разпростира върху цялата планета, защото навсякъде, на всички континенти живеят католици. Само наследникът на свети Петър има власт по Божие удостояване, Бог му е обул сандалите на Рибаря и му е връчил ключовете на небесното Царство. Но въпреки че мисията му обхваща целия свят, неговият дом е в Рим.
Споделяйки отговорността с епископите, той проявява извънредна грижа за всички Църкви, като поставя особен акцент върху евангелизирането на съпрузите и семействата, младежите и болните, върху диалога между културите и изповеданията, върху етиката в икономическата и политическата дейност. Осъществява множество апостолически пътувания. Не отминава и България, където е приет много сърдечно и с дължимото уважение като Глава на Католическата Църква и на държавата Ватикан.
Неговото учение е неизчерпаема съкровищница на философско-богословската мисъл. Той предава на верните знанието за Бога и за човека – изкупен грешник – знание, съдържащо се в Свещеното писание и в Традицията, предавана през поколенията още от времето на първите апостоли. Ние наричаме това знание „депозит на вярата“. То е светило, осветяващо нашия път към Бога. Папата бе като рупор, от който се разнася гласът на Светия Дух, така че хората да мота да чуят този глас по нов, свеж начин. Всички хора – добрите и праведните, грешниците, здравите и болните, преследваните и потъналите в мрака на религиозно невежество.
Освен прекрасните енциклики, послания и проповеди, Йоан-Павел ІІ ни остави обширен „Катехизис на Католическата Църква“ и „Кодекс на каноничното право“ за западния обряд и отделен Кодекс за Католическата Църква от различните източни обреди. Той е първият папа, който посети еврейска синагога (в Рим), мюсюлманска джамия (в Дамаск) и протестантска църква (в Рим). Приемаше посещенията на глави на християнски църкви и общности и водачи на големите нехристиянски религии.
Йоан-Павел ІІ изигра основна роля в процеса на освобождаване на някои страни от източния тоталитаризъм. Разбира се, имаше и други важни причини за разкъсване на желязната завеса, като например политиката на президента Рейгън. Но без Полския папа резултатът от освобождаването нямаше да бъде толкова бърз, да не кажем направо неочакван. Нещо повече, въпреки усилията на комунистическия режим, Петровата скала не се пропука и никога няма да се пропука. Обратно, мисията на първия папа-славянин възвърна на угнетените народи чувството за солидарност и братство чрез вярата в Бъга и любовта към Христос, Господаря и Съдията на историята. Йоан-Павел ІІ добре разбираше, че Европа без християнските корени ще бъде като човека, който не може да живее без въздух и без храна. Той несъмнено беше човек с ясен ум и и мъжествено сърце, комуто Бог повери задачата да въведе Църквата в новото хилядолетие – трето по ред след раждането на Христа.
Почина в Рим в събота, 2 април 2005 година, в навечерието на втората пасхална неделя, която е неделята на Божието милосърдие. Верният син на Христовата църква премина към живота без край и се радва на неделята, която не познава залез. Преживя 84 години, 10 месеца и 15 дни на тази земя. Беше папа в продължение на 26 години, 5 месеца и 17 дни. Неговият понтификат е третият по продължителност понтификат след тези на блажения Пий ІХ и на папа Лъв ХІІІ.

3. Процесът на беатифициране
Подготовката за обявяване за блажен започна в момента, когато Йоан-Павел ІІ се завърна в Дома на Отца. Един очевиден на смъртта му, който беше общувал с Папата повече от семед години ми разказа, че хората, събрани при смъртното ложе на умиращия, изпели на полски благодарствения химн Te Deum Laudamus („Тебе, Боже, хвалим“). Знаменателно е, че на 8 април 2005 година, по време на погребението на Светия отец, сред верните, събрани на площад „Свети Петър“ се появиха трансперанти с надпис „Santo subito“ – „Незабавно светец“. Божият народ имаше увереността, че един нов светец току-що е влязъл в обществото на небесните жители. Кардинал Йозеф Ратцингер, който ръководеше погребалната литургия, не се поколеба да моли починалия Предшественик, да погледне през небесното прозорче и да благослови участниците в скръбния ритуал. Откакто тялото на Папата почива в криптата на ватиканската базилика, непресекващо множество хора от всички раси, езици и култури, като течаща в долината река, ежедневно преминава пред неговия гроб. Всеки иска да му благодари, че пожела да посети неговата страна, че търсеше хората с добра воля и своите верни по целия свят, по всички континенти, далече от Рим. Стотици хиляди се молеха на Йоан-Павел ІІ, просейки го за застъпничество и небесни дарове. Интуицията на верните роди и други различни, често трудни моления, които християните отправяха към Бога чрез ходатайството на Папата също и извън Ватикана. В Светия престол прииждаха благодарности за получени благодати и духовни дарове. Пристигаха писма също и от България. Нарастваше fama sanctitatis, което значи мнение за святост, истински спонтанно и всеобщо. Светият отец Бенедикт ХVІ разбираше, че този глас на хората е глас Божи – vox populi vox Dei. И така, той реши, че трябва да се започне официален процес за беатифициране, без да се чака да минат пет години от смъртта на неговия обичан предшественик на Светия престол на Петър. Рим призна този процес за неизбежен, защото става дума не само за „Santo subito“, но също така – и преди всичко – за „santo sicuro“, тоест за безспорен светец.
Беатификационният процес включва два етапа. Първият етап се проведе в Краков, в Полша, където Карол Войтила е изпълнявал функциите на свещеник, професор, епископ и кардинал. Втората фаза на процеса беше свързана с Рим, тъй като папата е епископ на Вечния град и следователно наследник на свети Петър и наместник на Исус Христос на земята. Бяха изслушани под клетва много свидетели. От техните показания и признания ясно следва, че Божият слуга Йоан-Павел ІІ е практикувал в своя живот в изключителна степен богословските добродетели – вяра, надежда и любов; главните добродетели – благоразумие, справедливост, смелост и въздържание, а така също целомъдрие, бедност и послушание. Тези десет християнски добродетели представляват крепката основа на светостта на Човека, който живя в постоянно общение с Триединния Бог. Той беше преизпълнен с Бога и озаряваше другите с Божията светлина. Живя наистина като Свят отец.
За римската Конгрегация по въпросите на канонизацията на светци, обаче, не е достатъчна fama sanctitatis, тоест онази увереност в светостта на кандидата за олтара. Необходима е, освен това, fama signoris, тоест увереност в благодатите и чудесата, извършени от Бог чрез застъпничеството на Божия слуга. Лекарите, богословите, кардиналите и самият папа Бенедикт ХVІ признаха като несъмнено чудото на изцелението от болестта на Паркинсон на френската монахиня Мари-Симон Пиер Норман. За нейното изцеление се е молила цялата монашеска общност на болната. Сутринта на трети юни две хиляди и пета година, тоест месец след смъртта на Йоан-Павел ІІ, неизлечимо болната сестра се събужда напълно здрава. Нейното изцеление от болестта на Паркинсон е признато след дълги изследвания за чудотворно – тъй като е настъпило внезапно, било е цялостно и е необратимо (istantaneo, totale e irreversibilie). Трябва да добавим, че във ведомството, отговарящо за беатификацията, постоянно пристигат нови заявления за получени благодати и изцеления чрез посредничеството на Йоан-Павел ІІ.
Понеже Светият престол оценява високо ролята на средствата за масова информация, за този велик папа беше открита също и страница във Facebook, в която вече има хиляди положителни изказвания. Тази страница беше създадена в сътрудничество с Ватиканското радио и телевизия (Radio Vaticana e Centro Televisivo Vaticano) и с Папския съвет за обществените средства за информация. След това беше открит нов канал на Youtube, посветен на въпросите на беатификацията. Преди всичко за да се даде възможност да се види образът на Йоан-Павел ІІ и да се чуе гласът му на различни езици, както по време на многобройните му апостолически пътувания, така и когато е бил във Ватикана.
Непременно трябва да добавим, че тържеството на беатифицирането се предхожда от разнообразни инициативи, предприемани в цялата Църква – индивидуални и общи молитви, деветници, евхаристични служения, обръщения и пастирски послания.
Достоен за отбелязване е фактът, че Йоан-Павел ІІ е обавен за блажен едва шест години след смъртта си.

4. Прославата на светостта
Когато говорих за процеса на беатифицирането, отбелязах, че Божият слуга Йоан-Павел ІІ практикуваше християнските добродетели в изключителна степен. Просто живееше и действаше свята. Беше Христов свидетел още от ранната си младост, отговаряйки на призива на Господ, независимо от немалките трудности през годините на страшната война и диктатурата на тоталитарния режим, отначало на хитлеристкия, а след това на комунистическия. Въпреки всичко вървеше вряно след Христа като свещеник и епископ в Краков и като папа в Рим. Беше наистина alter Christus, другият Христос – Добрият пастир, който обича своите овци повече от всичко. За вярващите и за всички хора с добра воля беше знак на надеждата, полагана в Бога. Умееше да споделя своя богат вътрешен живот. Оказа се пророк на смелите начинания и постижения в името на справедливостта и мира. Беше „слуга на слугите Божии”, съпричастен на човешката нищета и слабост. Умееше да прощава на злодеите и неприятелите. Здрав и болен, не забравяше радостта, а човешкия живот обгръщаше с най-голямо уважение от зачатието в майчината утроба, та до неговия естествен край. Заклеймяваше антиконцепцията, аборта, евтаназията и използването на човешките ембриони.
Йоан-Павел ІІ смяташе молитвата за най-важната дейност измежду различните занятия през папския ден. Молитвата и мистичната връзка с Господ му бяха опора, за да носи бремето на понтификата, бреме непосилно за човека.
При изпълнението на своето пасторално служение, той проявяваше необикновен мисионерски жар. Възвестяваше Евангелието на почти всички народи. Запази правоверност в проповядването на основите на вярата и нравствеността. Макар че не провъзгласи нито една догма, неговото учение представлява пример за превъзходно инкултуриране на Евангелието в наше време. В своята проповед остана верен на призива, който отправи към света в самото начало на понтификата: „Не бойте се! Отворете, отворете широко вратите за Христос!” Отворете за Неговата спасителна власт границите на държавите, на стопанските и политическите системи, на широките културни области, цивилзации, развитие. Не бойте се! (22 октомври 1978)
Беше необикновено търпелив и мъжествен в страданието. След покушението върху живота му (13 май 1981), Йоан-Павел ІІ прекара много седмици в римската болница „Джемели”, която шеговито нарече „третият Ватикан”. „Първи Ватикан” беше папският дворец, а „втори Ватикан” – лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо. След две хилядната година Папата все по-често боледуваше. Всъщност той беше вече старец, обременен от възрастта и физическата немощ. Беше навършил осемдесет години. Здравето му постоянно се влошаваше. Движеше се много трудно. Човекът, който някога на воля беше ходил по планините и беше карал ски, вече не можеше да ходи със собствени сили. Накрая загуби гласа си. Един церемониар от Службата, отговаряща за папските литургии, който беше съпровождал Светия отец по време на посещението му в Богородичното светилище в Лурд, ми разказа следното: „Видях, че Папата много страда и го попитах, какво го боли. Отговори: „Всичко”. Йоан-Павел ІІ никога не се срамуваше да показва своите немощи; когато вече не можеше да ходи из градините в Кастел Гандолфо, започна да се разхожда на количка. Приемаше всяко страдание като духовно пречистване. Тези, които ежедневно общуваха с него, знаеха, че Йоан-Павел крачи рамо до рамо с Христос, Който носи кръста. Беше в някакъв смисъл живия образ на Христос, „човек на скърби”, който не премахна страданието, а го освети със светлината на Евангелието.
Папата винаги беше изпълнен с възхищение от красотата на природата и с религиозно съзерцание. За това говорят неговите странствания из планините, както в Италия, така и в Полша, особено из страховитите и величави Татри. За очарователната резиденция в Кастел Гандолфо обикновено казваше: „Тук се работи, почивайки, или ако предпочитате, тук се почива, работейки.” Обичаше да се разхожда в самота сред прекрасната природа; понякога четеше или дори пишеше, или пък се спираше пред статуята на Богородица. Молеше броеницата, запленен от зеленината, слънцето и небесната синева.
Към края на септември 2004 година имах последната си аудиенция при Йоан-Павел ІІ. Тогава бях нунций в Уругвай. Един час преди срещата изпратих в папския апартамент букет от петдесет слънчогледа. Това беше благодарност от моята леля от Полша за благопожеланията и благословията за нейния стогодишен рожден ден. Светият отец ме посрещна сияещ. Благодари сърдечно за цветята, които беше наредил да поставят пред олтара в частния му параклис. Каза, че получава много рози и лилиуми, но сега за пръв път някой му е изпратил обикновени слънчогледи, чудесни и толкова приятни за окото в градината и по полето. Слънчогледите му напомняха родната земя и особено зарадваха сърцето му.

5.Мариината духовност
Широко известно е, че епископският и папският девиз (мотото в герба) на Карол Войтила се състои от две кратки думи Totus Tuus, тоест „Целият Твой”. Младият духовник е на трийсет и осем години, когато става помощен епископ на краковската архиепископия. Той взема тези думи от молитва, написана от великия френски светец Лудвиг Мария Гриньон де Монфор (1637-1716), автор на набожността, наричана „посвещаване на Мария”, голям проповедник, поет и народен музикант. „Целият съм твой, Марийо, и всичко, което имам е твое. Прибирам те при себе си като цялото свое благо. Дай ми сърцето си, Марийо!” Йоан-Павел ІІ имаше навика да изписва отделни изречения от тази молитва в горния край на листа хартия, на който собственоръчно пишеше проповеди, речи, енциклики.
Неговата любов към Пресветата Дева Мария е нежна и безгранична любов, пълна със синовна отдаденост и доверие, засвидетелствана с думи и дела. Той посвети на Мария специална енциклика “Redemptoris Mater” – „Майката на Изкупителя”. Проблемът за изкуплението беше в известна степен основна тема на папското учение. Бидейки Майка на Христа, Мария има необикновен дар за сътрудничество с Бога. Папата почиташе Божията Майка по различни начини. Всяка първа събота от месеца той казваше броеницата с верните във Ватикана. Обогати молитвата на броеницата като добави „петте тайни на светлината”. В края на понтификата си чества с цялата Църква „Годината на броеницата”, която донесе на верните многобройни плодове на духовно обновление. От младини носеше нарамник с образа на Богородица Кармилска. С радост предприемаше поклоннически пътувания до големите Богородични светилища в Помпей, Ченстохова, Лурд, Фатима, Луян и в град Мексико. Последното пътуване в живота му беше именно пътуване до Богородичното светилище в Лорето (5 октомври 2004). Копнееше също образът на Мария Майка на Църквата да украсява апостолическия дворец във Ватикана. Добре познаваме тази мозаечна икона – Мария с Младенеца гледа от високо площада „Свети Петър”. На същия този площад на 25 март 1984 година Йоан-Павел ІІ, коленичил пред статуята на Богородица, донесена от Фатима, посвети Русия на Непорочното сърце на Мария. Година след това, върховният ръководител на Съветския съюз започна процеса на „перестройката”, който доведе до падането на тоталитарната система.
Без съмнение тази нежна и синовна любов към „Майката на моя Учител”, както пише Папата в завещанието, се е родила от любовта към Исуса Христа, Когото вярно обожаваше в Светото тайнство на олтара. Понякога оставаше дълго на колене пред табернакула, тананикаше някаква песен или разговаряше шепнешком с Исуса, укрит в мълчаливата Хостия. Евхаристията беше слънцето на неговия живот. Случваше се да лежи по лице с прострени на кръст ръце в параклиса, молейки смирено за милост и специална благодат. Предприемаше също и някои актове на покаяние и умъртвление.
Когато вече си е отивал в Дома на Отца през първата събота на април две хиляди и пета година, сигурно е излязла да го посрещне любящата Майка. И отново го е прегърнала така нежно, както в момента на покушението срещу живота му на 13 май 1981 година. „Една престъпна ръка се прицели, за да ме убие, но друга, майчина ръка ме спря пред прага на смъртта” – ще каже Светият отец година по-късно във фатимското светилище, благодарейки на Мария за спасението. Тогава той повери цялата Църква и света на Непорочното сърце на Мария (13 май 1982). През октомври 1982 извърши канонизацията на отец Максимилиян Колбе, полски францисканец, голям рицар на Непорочната и мъченик на любовта в лагера на смъртта в Аушвиц (14 септември 1941). Почиташе в негово лице „Светият покровител на нашите трудни времена”. С въображението си виждам как Максимилиян излиза да посрещне светия Папа заедно с други светци, за които Христовата майка е била пътеводна звезда в техния земен живот – свети принц Казимир, Яцек Одровонж, Станислав Костка, Лудвиг Мария Гриньон де Монфор и други.

6.Практически изводи
Скъпи братя и сестри, за пръв път в историята на Църквата Папата провъзгласи за блажен своя непосредствен предшественик. Направи го с огромна радост, понеже двамата се познаваха отдавна, а Бенедикт ХVІ като префект на Конгрегацията за учението на вярата беше високо ценен сътрудник на Йоан-Павел ІІ. Бенедикт ХVІ извършва лично само тържествените канонизации. Този път той сам пожела да беатифицира обичния Свети отец, чиито изказвания често цитира в своите проповеди, речи, послания и енциклики. Големият светец, капуцинът отец Пио от Петрелчина, някога беше казал на един от своите духовни синове, който е бил семинарист, че Полският папа ще бъде „голям рибар на хора”, а след него ще дойде папа, „който ще утвърди голямо множество братя във вярата”. Вярваме, че блаженият Йоан-Павел ІІ подкрепя своя наследник на Петровия престол с голяма любов, давайки му кураж пред лицето на трудните предизвикателства, които Кормчията на Петровата лодка трябва да приема ежедневно сред бурните събития, разтърсващи света. Всички ние, братя и сестри, имаме святото задължение да помагаме на Светия отец в изпълнението на неговата толкова трудна апостолска мисия, защото кормчията на кораба, екипажът и пътниците плават към едно и също пристанище.
Струва си също да не забравяме, че за канонизирането на блажения Йоан-Павел ІІ е необходимо само едно чудо. Оттук следва, че трябва да продължаваме да молим Бога чрез застъпничеството на този велик Ходатай в небето. Нека смело да му поверяваме нашите здравословни проблеми, енорийски грижи и семейни, обществени и лични затруднения. Нека времето от беатификацията до канонизацията да не бъде мъртво време, а време на жива вяра, надежда и любов.
Нека доколкото ни е възможно да отваряме произведенията на блажения Йоан-Павел ІІ и да черпим обилно от съкровищницата на неговото учение. Нека не оставяме прахът да покрие неговите томове върху лавиците с книги. Надяваме се, че с времето няма да избледнеят истините на неговото учение, а самият той няма да застине върху паметниците, та дори това да са и най-красивите паметници. В подножието на неговите олтари ще молим този Пилигрим на любовта и прозорливата надежда да стори от човешката борба за благо, справедливост и мир в света да се роди социален ред, в който всички народи да бъдат едно Божие семейство.
И още един важен извод, който следва да се извлече от беатификацията на Йоан-Павел ІІ. Ние не само трябва да признаваме неговата святост и да и се възхищаваме, но тя трябва да служи на всички ни като ръководство и стимул за духовна промяна и всеотдайна служба за полза на нашите ближни. Дано всред нас да има все повече мъже и жени с пламенни сърца и окрилени нозе в разпространяването на Царството Божие. Нали всеки от нас е искра от тайнствения Божи пламък, тоест от Светия Дух. Духът Животворящ е вечният творчески импулс. Затова нека позволим този Дух мощно да разпалва тази искра и да я възпламени за нов живот, за святост. Светостта не е цел, запазена единствено за избрани души. Чрез тайнството кръщение всички сме призвани към святост. Това е универсално призвание – както подчертава Вторият Ватикански събор – и няма изключения от това правило. Защото светостта не е нищо друго освен любов, преживявана в цялата и пълнота, любов към Бога и ближния, сътворен по Божий образ и подобие, а „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него” (1Йоан. 4:16). Любов и служение – в тези две думи се таи същността на Евангелието, което не престава да проповядва блаженият Йоан-Павел ІІ. Амин.

Още новини за беатификацията:

*Безспирен поток от поклонници покрай саркофага на Блажени Йоан-Павел ІІ
*Проповед на Папа Бенедикт ХVІ по време на беатификацията на Папа Йоан-Павел ІІ
*Благодарствена Света Евхаристия на Папския нунций в България за беатификацията на Папа Йоан-Павел ІІ
*Папа Бенедикт ХVІ пред саркофага на блажения Йоан-Павел ІІ (с видео)
*ПАПА ЙОАН-ПАВЕЛ ІІ Е БЛАЖЕН! (с видео)
*Настъпи денят на беатификацията на Йоан-Павел ІІ (с видео)
*Бялата молитвена нощ в Рим – нощният път от Circus Maximus до площад „Св. Петър“
*Молитвеното бдение в Циркус Максимус (с видео)
*Рим: Прииждат поклонници за беатификацията