Майски размишления (2): Майката на красивата обич

8 май 2011, 01:46

Любов. Има ли по-красива дума от тази? Ние сме се родили от любов и за любов. На всеки поне веднъж му се е случило да обикне някой с любов голяма, завладяваща всички сетива, ума, волята, сърцето. Не може да живее без любимото същество, да работи, нито да заспи без поне малко да помисли, да помечтае, без да усети тъга. Спрямо любовта бледнеят всички чудеса на този свят, нито могат да действат всички други стимули. Да бъдеш с възлюбеното същество и да споделяш с него всичко до край… Но това продължава само известно време. Действителността се оказва по-сурова. Предметът на нашата любов все повече разкрива в себе си недостатъци, слабости, несъвършенства. Горещата, луда любов започва рязко да изстива в полза на неудовлетворението, разочарованието по неоправданата надежда. Мисълта за идеала се оказва силно преувеличена. Но споменът за онази първа любов и великото чувство остава. Нали трябва да съществува в този свят такава любов, която ще издържи на всякакви изпитания, която още никого не е заблудила? Защото за такава обич вика всяко човешко сърце.
На земята вече е живяло такова създание, което са възлюбили не само хората, но дори самият Бог – Създател на всички твари, Същество, с което Бог пожела да се свърже силно, дълбоко, вътрешно. Творецът, Който може да разполага както си иска с всяко Свое създание, пожела да почете волята на жената от Назарет и прати при нея Своя пратеник с въпрос ще се съгласи ли да стане Майка на Неговия Единороден Син, Исус. И едва когато чу нейното „да“, Духът на Любовта слезе върху нея и тя зачена от Светия Дух.
Мария устоя на дадената дума и изпълни всички Божии желания, отговори с любов голяма, спонтанна, силна на безкрайната Любов, която извърши в нея най-голямото чудо. Тази огромна любов устоя на всички изпитания на времето вече повече от две хиляди години. Тази голяма любов е причината Мария до ден-днешен да бъде наричана Дъщеря на Небесния Отец, Майка на Божия Син и Годеница на Светия Дух.
И това същество, което Бог възлюби, стана в известен момент от историята също и наша Майка. Това се случи тогава, когато нейният Син, увиснал върху кръстното дърво, каза щастливите за нас думи: „Ето, това е твоята Майка!“.

Майко на красивата обич, благодарим ти, че си се съгласила да станеш Майка на Спасителя на света и че ни прие да станем твои деца! Обгърни ни с твоята майчина любов и не ни позволявай никога да се отделим от Теб и от твоя Син!

Отец Франциск Грудниок
из „От ден на ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар