Catholic-news

„Остани с нас, Господи, защото денят вече превали” (срв. Лк 24, 29). Именно с този печален призив двамата ученици, отиващи към Емаус вечерта в деня на Възкресението, се обърнали към Пътника, присъединил се към тях по пътя. Потопени в мрачни мисли, те дори не си и представяли, че този непознат може да бъде възкръсналият вече техен Учител. И все пак те чувствали как „гореше в тях сърцето им” (срв. пак там, 32), когато Той говорел с тях, „обяснявайки” им Писанието. Светлината на Словото смекчила жестокостта на сърцата им и „отвориха им се очите” (срв. пак там, 31). Сред сенките на отиващия към залез ден и царящия в душата мрак, този Пътник бил лъч светлина, пробуждащ надежда: открил им душите за желанието да видят истинската светлина. „Остани с нас” – умолявали Го те. И Той се съгласил. След това ликът на Исус се скрил от тях, но Учителят „останал” под вид на „преломен хляб”, при вида на който им се отворили очите.
Разказът за явяването на възкръсналия Исус на двамата ученици от Емаус ни помага да подчертаем един от главните аспекти на евхаристичната тайна: покланяйки й се, Божият Народ трябва винаги да помни, че Евхаристията е тайна на светлината! В какъв смисъл може да се говори така за нея и какво означава това за духовността и християнския живот?
Исус казвал за Себе Си, че е „светлината на света” (Ив 8, 12), и тази характерна черта се проявява с цялата очевидност в такива събития от Неговия живот, каквито са Преображението и Възкресението, в които ясно сияе Неговата божествена слава. В Евхаристията обаче славата на Христос, напротив, е скрита. Евхаристичното Тайнство е преди всичко mysterium fidei. Въпреки това, именно чрез тайната на Своето пълно скриване Христос става тайна на светлината, благодарение на която вярващият навлиза в дълбините на божествения живот. И само благодарение на гениалната си интуиция Рубльов, на своята прочута икона за Троицата, поставя по един чуден начин Евхаристията в центъра на тринитарния живот.
Забележително е, че двамата ученици от Емаус, подготвени по съответния начин от думите на Господ, Го познали по време на трапезата в простия жест по „преломяване на хляба”. Когато умът бива просветен и сърцата горят, тогава започват „да говорят” знаците. Евхаристията се осъществява изцяло и напълно в динамичния контекст на знаците, носещи в себе си изключително голямо и светло послание. Именно чрез знаците тази тайна по някакъв начин се открива на очите на вярващия.
На молбата на учениците от Емаус Той да остане „с” тях, Исус отговорил с много по-велик дар: чрез тайнството Евхаристия Той намерил начин да остане „в” тях. Да се причастиш – това означава да влезеш в дълбоко общение с Исус. „Пребъдете в Мене и Аз във вас” (Ив 15, 4). Тази връзка на дълбоко и взаимно „пребъдване” ни позволява по някакъв начин да предвкусим небето на земята. Нима човек не мечтае страстно за това? Нима Бог не желае това, осъществявайки в историята Своя замисъл за спасението? Той вложи в човешкото сърце „жажда” към Неговото Слово (срв. Ам 8, 11), жажда, която можем може да утоли само в съвършено единение с Него. Чрез Причастието ни е дадена възможността да можем още на земята „да се наситим” с Бога в очакване на пълното задоволяване с Него на небесата.
Познали Господа, двамата ученици от Емаус „в същия час станаха и се върнаха” (Лк 24, 33), за да съобщят на другите за това, което видели и чули. Никой, който се е докоснал до Възкръсналия Господ, хранейки се с Неговото Тяло и Неговата Кръв, не е в състояние да удържи в себе си изпитваната от това радост. Срещата с Христос, постоянно задълбочаваща се от евхаристичната близост, предизвиква в Църквата и във всеки християнин насъщната потребност да свидетелства и да евангелизира. Аз подчертах това в проповедта си, в която обявих Годината на Евхаристията, като се позовах на думите на Св. Павел: „колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1 Кор 11, 26).
Апостолът констатира тясната връзка между трапезата и възвестяването: да влезеш в общение с Христос във възпоменанието на Неговата Пасха означава едновременно с това да усетиш дълга да бъдеш мисионер на събитието, осъществяващо се в този обред. Поздравът в края на всяка Литургия е своеобразен призив, подбуждащ християнина да прояви усърдие в разпространението на Евангелието и в налагането на християнските ценности в обществото.

Бл. Папа Йоан-Павел ІІ
Из Апостолическото послание
“Mane Nobiscum Domine” (7 октомври 2004),
по случай обявяване Годината на Евхаристията
Превод: Католически новини