Енория „Пресвето Сърце Исусово“: Благодарствена Света Евхаристия за беатификацията на Папа Йоан-Павел ІІ

8 май 2011, 16:17

Днес, 8 май 2011 г., в храма ”Пресвето Сърце Исусово” бе отслужена благодарствена Евхаристия по случай беатификацията на Папа Йоан-Павел II от Негово Високопреосвещенство архиепископ Януш Болонек, апостолически нунций в България.
По време на Литургията бе осветена и картината с Блажения Папа Йоан Павел, нарисувана специално за целта от местния художник Минчо Деливански, която ще бъде окачена в църквата.
В проповедта си, посветена на живота и делото на Йоан-Павел ІІ, архиепископ Болонек коментира и днешното Евангелие с думите:
„Драги братя и сестри преди всичко, обаче, ще се спрем върху свидетелството, което евангелист Лука е записал за нас в Благата вест за възкресението на Христа. Възкръсналият Господ се присъединява като спътник на двамата ученици, които вървят към Емаус. Пътят от Йерусалим до Емаус не е много дълъг, около 12 километра. Общият път и вечерята в Емаус са в някакъв смисъл литургия – по пътя учениците слушат Божието слово от устата на възкръсналия Господ, а на масата го разпознават когато преломява хляба, тоест те участват в Евхаристичната трапеза.
Божественият Егзегет, позовавайки се на предсказанията за Месията, които се съдържат в писанията на Първия завет, разяснява на двамата ученици, че Месията трябва да премине през страдание и смърт, за да влезе в небесната слава. Той е казвал това на дванайсетте апостоли много пъти по пътя от Галилея за Йерусалим, но никой не е повярвал. Двамата ученици също са ужасени от събитията в Йерусалим през последните дни. Исус от Назарет, „пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ” (Лук. 24:19), е осъден на смърт и издъхва на кръста. А е трябвало да бъде Месията – царят, който ще освободи израелския народ от римското владичество. Той не е оправдал възлаганите надежди за по-добро бъдеще.
Спътникът позволява на тези разочаровани и уплашени ученици да Го познаят в преломяването на хляба и става невидим за тях. Неговото физическо присъствие вече не е необходимо. Моментът на разпознаване на възкръсналия Учител е решаващ за по-нататъшните действия на учениците. Въпреки късния час, учениците се връщат бързо в Йерусалим и споделят с апостолите Радостната новина. От тъжни и разочаровани хора, те се превръщат във вестители на истината за възкресението. Когато са познали отново Христос, когато са чули Неговото слово и са видели Неговия подвиг, тяхната вяра е станала зряла.
Всички ние, братя и сестри, приличаме на учениците, които вървят по пътя към Емаус. Имаме нужда Господ Исус да ни съпровожда в постигането на по-силна и по-зряла вяра. Имаме нужда от добро познаване на Евангелието. Следователно трябва да четем Свещеното писание, да слушаме внимателно неделните и празничните проповеди, да участваме в катехизиса. Трябва да приемаме колкото се може по-често Христос в Евхаристията, за да свидетелстваме навсякъде за Неговото възкресение, защото само Той е пътят, истината и животът, които гарантират нашето пълно единение с Бога. “
Прозвучаха и песните, съпътствали Йоан-Павел при посещението му през 2002 г в България – ”Черната Мадона”, „Христе, ти мой живот си”, както и химна посветен в негова чест „Отворете вратите на Христа”.
След Литургията от нунция бяха осветени новооткрития център за възрастни хора и игрището за тенис на корт, които се намират в двора на църквата.
Официалната част приключи в читалищната зала, където монсеньор Болонек бе поздравен от самодейния ансамбъл на града с тракийски народни танци и песни и получи скромен подарък от енорията ни, а той от своя старна топло и сърдечно благодари за тази покана.
Пепа Шопова

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар