Майски размишления (5): От прах съм създаден и в прах ще се превърна…

11 май 2011, 00:05

Преди малко по време на литургията се молихме: „Господи, не съм достоен да влезеш под моя покрив!…“
Не съм достоен… Защото така е в действителност. Нали от прах съм създаден и в прах ще се превърна. Нямам живот в себе си. Всеки мой дъх произхожда от Бога. А на всичко отгоре извършвах грях неведнъж. Падах съзнателно и много тежко. Напусках Бога и пренебрегвах Неговата благодат и любов. Не съм достоен?
Кой тогава от хората е достоен? Само едно същество. Тази, Която не била докосната от първоначалния грях, въпреки че била същество, дарено със свободна воля. Непорочната Мария. Само Тя била достойна да стане Майка на Въплътеното Слово, на Спасителя на цялото човечество. Тя го придружавала вярно чак до кръстната Му смърт. И била дадена от Исус, увиснал на Кръста, за Майка на цялото човечество.
Само майка може да посредничи между собствените си деца. Само Майката на откупения човешки род може да застане в името на падналите в грях деца пред своя Син, Който едновременно е Бог, обиден от нашия грях. Само Непорочната Майка може да спечели опрощение, милосърдие за виновните. Само Тя е толкова чиста и прекрасна, че Бог може да приеме от Нея, от непорочните й ръце всеки дар. Бог няма да отхвърли нищо, което е в Нейните пречисти ръце. Само Тя може да сложи печата на своята непорочност върху нашите мисли, думи и дела, и те след това да станат достойни пред Божието Лице.
Целият проблем се намира в нас. Можем ли да намерим в себе си толкова смирение, тоест истина за себе си, че да отидем при Бог непосредствено, уповавайки се на своите заслуги, таланти, дарове, но молейки нашата Майка да ни предпази от Божия гняв, който заслужаваме, и да ни изпроси благодатта на опрощението… Тогава изразът „Господи, не съм достоен…“ ще бъде напълно оправдан, искрен и приет пред Божието Лице. Само такова духовно поведение и такава вътрешна нагласа, насочена към Майката на Милосърдието ще намери благоразположение у Бога и с всяко прието Причастие човекът ще бъде дарен с Божиите дарове.

Господи, не съм достоен да влезеш в моето сърце, но погледни собствената Си Майка, която се застъпва за мене и Ти поднася своето чисто сърце! Не поглеждай мен, а погледни Тази, която толкова много си възлюбил!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар