Майски размишления (7): Очите на Мария – врата небесна
Времето, в което живеем, наричаме аудио-визуална ера, ера на масмедиите, цифрова ера и така нататък. Радиото, филмите, театърът, телевизията, новите технологии са научили човека да гледа и да слуша. Обаче да гледа и да слуша звуците на тази земя.
В същото време очите на Пресветата Майка са универсален екран, който ни показва едновременно земята и небето, материалната и свръхестествената действителност. Мария наблюдава земята и човека със своите непорочни очи. Очите й са обърнати към небето, към Бога, Когото тя като Царица на ангелите и светците непрестанно обожава. Гледайки в очите на Божията Майка, можем да видим в тях Бог Отец, на Когото тя е Избрана Дъщеря, можем да видим Сина Божи, на Когото тя е Майка, и Светия Дух, на Когото тя е пречистата Годеница. В нея можем да видим с очите на вярата Пресветата Троица. Кои от земните телевизионни камери достигат толкова далече, толкова високо?
Очите на Мария са „Врата Небесна“, в която още сега, въпреки мрака, забелязваме Този, Когото един ден ще гледаме „лице в лице“. Това на богословски език се нарича „ощастливяваща визия“. Мария вече гледа Бог лице в лице и в същото време предава тази „визия“ тук, на земята, предава я до сърцата на всички, които ще поискат да погледнат в нейните непорочни очи.
Затова не бива да ни учудва желанието на Св. Бернадета, която имала видение на Пресветата Майка в Лурд – да умре по-скоро, за да види още веднъж неописуемата красота на земята, която може да се сравни с нейната.
Има само едно същество, което не иска да види Мария, което трепери само при споменаването на Нейното име. Това е сатаната. Защото за него Бог казал: „Ще сложа вражда между тебе и Невестата“. И тази жена мачка неговата глава и го прави непрестанно в душите на хората, предназначени за вечната слава.
Нашият единствен шанс и надежда е да се вглеждаме в очите на Непорочната Дева, те да проникват изцяло нашата вътрешност, да я очистват от всичко онова, което принадлежи на сатаната: от горделивостта, от ненавистта, нечистотата, от бунта срещу Бог и ближните, от невярата, от отчаянието, от греховете, които ни държат в лапите на сатаната, които ни правят негови роби…
Непорочна Дево, ти, която непрестанно гледаш безкрайната красота на Бога, предавай тази чудна визия на нас, твоите деца земни! Не позволявай на земната действителност да ни води по пътища без изход. Искаме да виждаме земната действителност с твоите непорочни очи и да се радваме един ден на съзерцаването на Бога в небето!
Отец Франциск Грудниок
из „От ден на ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар