Майски размишления (8): „Здравей, царице, живот, сладост и надежда наша“
Живеем във времена, които все повече носят безнадеждност. Живеем без надежда. Човечеството се лута в тъмнината на нихилизма и безсмислието. Нараства привързаността му към материалното, към тленното, човечеството е преситено и отвратено… Откъсва се все повече от духовното, от висшия смисъл на живота. Предчувстваме наближаващата духовна катастрофа, предчувстваме заплахата от самоунищожението на човешкия род…
Човечеството с жар търси нова надежда, нов знак от Бога. Знак, че не всичко е загубено, че Някой бди над нас, че Някой бърза да ни помогне…
Още в момента, в който Исус изчезнал от очите на Апостолите и те се почувствали безкрайно сами, Божията Майка се превърнала в дарохранителница за първите дни на Църквата. По времето, когато Апостолите вършели своите апостолски дела, тя бдяла в съзерцание, омилостивявала и се застъпвала. Нейното присъствие, нейната личност били център, от който Светият Дух осветявал и оживотворявал, водил, поправял грешките на младата общност на Църквата. Мария била изпълнена с Божи Дух като пречист съд, пълен с огън и блясък.
Бог е увековечил всичко, което Мария приела от Него в своя живот, защото това, което е Божие, не преминава, а съществува във вечността. Никой човек никога не е приемал и няма да приеме повече. Възлюбената Дъщеря на Бога Го притежава в пълнота, така, както Той обгърнал нейното човешко естество и го осветил със Себе Си.
Мария е безкрайно съвършената пълнота на Бога, обърната към човешкия род, изпълнена с милосърдие и майчина обич. Тя съдържа в себе си всичко, което се съдържа в понятието „съвършено майчинство“: тя има за нас постоянна грижа, помощ, застъпничество, утеха, опрощение, мъдрост с безкористни цели, безкористна любов, желание да спаси всеки човек.
Мария, Царице на света, Майко на целия човешки род, бъди наша надежда в тези трудни времена! Спасявай ни от отчаянието, от паденията на духа, показвай на своето майчино загрижено лице и води ни търпеливо към Своя Син. Ти, която заедно с Него си страдала и си умирала на върха Голгота, изпроси ни духа на разкаянието и покажи ни един ден Лика на своя Син във вечната радост!
Отец Франциск Грудниок
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите в този уебсайт могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар