Catholic-news

Проповед за ІV-а Пасхална неделя

За кой друг да говорим в Световния молитвен ден за духовни звания, ако не за Добрия Пастир? За Него днес разказва Евангелието. Той казва за себе си така: „Аз съм Добрият Пастир”. Но заедно с Добрия Пастир се появява и един друг – лош пастир. Чухме в Евангелието, че лошият пастир е крадец и разбойник. Добрият Пастир и лошият пастир се обръщат към нас, всеки с желание да чуем неговия глас.
Нашият живот така е устроен, че постоянно ни се налага да правим избор. До нас достигат различни гласове, казващи ни: върви след мен, направи това или онова. Към нас например отправя призив телевизионната реклама, призовават ни музиката, модата, бизнесът. И ние избираме.
Звучат различни гласове. Един казва: „Днес е неделя, иди на църква, помоли се, срещни се с Христос, приеми Исус в сърцето си”. А друг глас казва: „За какво ти е да ходиш на църква, по телевизията дават хубав филм, може да го гледаш, не си длъжен да ходиш”. И човек избира.
Или друг пример. Един глас казва на човека: „Намери си някаква работа, печели честно, за да живееш, с грижа за другите”. Друг глас обаче казва: „Защо ти е да работиш, живей леко, все някога ще успееш да откраднеш нещо, да измамиш някого”. И на човек отново му се налага да избира.
Ето още един пример, този път от семейния живот. Един глас му говори: „Грижи се за децата си, за жена си, прекарай с тях вечерта, празниците”. Но звучи и друг глас, който говори така: „Твоите приятели те поканиха, разбрахте се да се срещнете в кафенето, да изпиете по нещо”. И отново на човек му се налага да избира.
Майката приготвя обяда или вечерята. От едната страна до нея достига гласът: „Направи това колкото се може по-добре за твоите деца, за съпруга си”. В същото време, от другата страна до нея достига друг глас, който казва: „Отдъхни си! Така или иначе няма да ти благодарят, ще кажат, че не е вкусно”. И на нея й се налага да избира – след първия или след втория глас да поеме.
Нашият живот е устроен така, че по всяко време ние правим избор, избираме едно или друго, една или друга ценност.
Случва се човек да следва лошия пастир, за който ни говори днешното Евангелие. Лошият пастир не влиза в кошарата през вратата, а търси друг път. Той иска да разруши кошарата, иска да я лиши от Добрия Пастир. Желае да замени доброто със зло. Тези лоши пастири, разбойници и крадци могат да бъдат хора и вещи, като например алкохола, парите, удоволствията. Мнозина вървят след лошия пастир, мнозина го избират. Обикновено, по-точно – винаги това приключва трагично за тях.
На 1 октомври 1957 г. в един парижки затвор бил гилотиниран Жак Феш. Защо умъртвили този човек? Защото избрал лошия пастир. Той бил умен, способен човек, израснал в добро семейство, можел да живее спокойно, но не искал. Ходил на училище, но в девети клас се отказал да учи по-нататък. Опитал се да живее самостоятелно. Започнал работа в банката на своя баща. След това служил в армията. Започнал да работи в предприятията, собственост на тъст му. Оженил се. Разбира се, бил принуден, защото съседското момиче, което станало негова избраница, забременяла. След няколко години той се развел, като изоставил жена си и дъщеря си. Все по-често се заглеждал в чашката, обикалял заведенията, където се срещал с приятели. Неговите пастири станали пиенето, парите и приятелите, които го водели към лошо. Убедили го да нападне една кантора. Обещали му щастие, покупка на яхта и отплаване към островите Галапагос, където щял да живее щастливо. Нападението не успяло. Жак, без да се замисля, стрелял с револвера, куршумът попаднал в сърцето на полицая и той загинал на място. Жак Феш бил арестуван, а след съдебно споразумение – осъден на смърт. Избрал лошия пастир.
Много хора избират лошия пастир и вървят след него, игнорирайки призивите на Добрия Пастир. Този Добър Пастир е Исус Христос, който събира овците си в кошарата, познава ги по име, говори с тях. Овците слушат Неговия глас, гледат Добрия Пастир, уповават се на Него. В общността, в кошарата, която Добрият Пастир събира около Себе Си, Той създава атмосфера на любов, доверие, доброта. Обединява около Себе Си всички. Този пастир е Исус Христос, а овците – това сме ние, но само ако изберем Добрия Пастир, ако следваме Неговия глас и изпълняваме онова, което Той ни казва. Добрият Пастир ни дарява вечен живот, а най-важното в нашия живот – това е един ден, след смъртта, да намери живот в Неговата слава.
Добрият Пастир отива и при заблудените овци. Дошъл и при споменатия вече Жак Феш. В ареста Жак имал много време за размисъл. Мислил за своя живот и достигнал до извода, че е направил грешен избор. Защото избрал лошия пастир, пожертвал за него своя живот, тръгнал след него и проиграл земния живот. Осъдили го на смърт и изпълнили присъдата. Но в последните месеци от живота му, когато имал време да се замисли, Бог го дарил с благодат. Жак се обърнал, пристъпил към Тайнството на помирението и почти всеки ден приемал Светото Причастие. Той знаел, че ще умре, и искал да се подготви както трябва за смъртта. Той знаел, че неговата смърт ще бъде среща с Исус Христос. През последните месеци от живота си той избрал Добрия Пастир и в Добрия Пастир, в Исус Христос той не се излъгал, защото в Него е невъзможно да се излъжеш. Той ни дава спасение. Той ни дава вечен живот.
Един прекрасен пример за това как трябва да се вслушваме в гласа на Бога, да избираме Добрия Пастир и да вървим последователно след Него е Св. Алфонс Мария де Лигуори, основател на Конгрегацията на редемптористите. В живота на Св. Алфонс имало моменти, когато трябвало да избира. И макар винаги да се вслушвал в гласа на Добрия Пастир и да следвал този глас, все пак отстрани често достигали и други гласове. Тъй като бил необикновено даровит човек, той още на 16-годишна възраст придобил докторска степен по църковно и гражданско право, станал адвокат и работел в съда в Неапол. Пред него се очертавала отлична кариера. Дори можел да стане министър в правителството на Неаполитанското кралство. Освен това той произхождал от влиятелно и богато семейство. Въпреки всичко, когато след няколко години изгубил първия си процес, той започнал все повече да се замисля над това, което му говорел Добрият Пастир. И разбрал, че Добрият Пастир го призовава към нещо повече, към това да стане Негов последовател, да Го следва по най-радикалния път. Алфонс се отказал от кариерата си и тръгнал след Добрия Пастир. Посветил Му се, т.е. посветил се в служба на Бог и хората, особено на най-отхвърлените. Като свещеник той събирал около себе си просяци и бедняци от цял Неапол. Вечер ги събирал на молитва. Посещавал неизлечимо болни, които лежали в специални болници за умиращи. Накрая Алфонс напуснал Неапол и се отправил на село. Там отново чул глас, който го зовял да се посвети на хората, живеещи в планините, земеделците и овчарите, които нямали свещеници. И той решил да им посвети целия си живот. За тях основал Конгрегацията на редемптористите. Той се поверил на Добрия Пастир, избрал Добрия Пастир, и неговите надежди не останали излъгани – Св. Алфонс се удостоил с венеца на славата, което било потвърдено тържествено от Църквата.
Св. Алфонс избрал Добрия Пастир. Жак Феш, в последните месеци от живота си, също избрал Него. Много от днес живеещите хора избират Добрия Пастир. Но има и такива, които избират лошия пастир, разбойника, крадеца.
Скъпи братко, скъпа сестро, а ти кого избираш, чий глас искаш да следваш? Какъв е изборът на твоето сърце?

Отец Мирослав Юрус, CSsR
Превод: Католически новини