Catholic-news

Истината противоречи на лъжата. Истината е освобождаване от неправдата. Истината поддържа хармонията в света на духа. Истинско е това, което съответства на действителността. А действителността е съзнанието, че сме създания Божи, във всичко принадлежим на Него, във всичко зависим от Него, изцяло отдадени сме на Неговото бащинско Провидение. Това съзнание наричаме смирение, тоест истина за себе си. Смирението не е пълзене пред Бога от страх преди заслуженото наказание. Смирението не е страх от Създателя. Иначе би било карикатура на тази основна благодетел.
Смирението идва от мъдростта, от съзнанието, че Бог безкрайно ни обича въпреки нашите грешки и слабости, въпреки нашите чести предателства и невярност. В любовта няма страх, липса на упование или отчаяние. Смирението е разбиране къде е нашето място в плановете на Бог. То не е омаловажаване, а въздигане на човека. Чрез любовта Бог направи създанието Свой приятел, а в земния живот- събрат, съспасяващ ближните.
Началото на смирението е опознаването на самите себе си в истината. Истината говори за нашата зависимост, греховност, горделивост, страст и възлюбване на самите себе си пред Бога. Истината открива лъжата в горделивостта човешка – която е източник на първородния грях. Истината често е болезнена и събужда съпротива в заразената от греха човешка същност. Но все пак истината прави хората свободни. Освобождава от лъжата и лицемерието, от илюзии и самовъзхвала. Освобождава от зависимостта от духа на лъжата, който непрестанно ни изкушава и подмамва.
Ако приемем истината, трябва да я приемем изцяло. А истината казва, че ние сме създания, подчинени на Бог – Създателя. Но тя също говори, че сме възлюбени от Отца, Който е на Небето и Който изпратил на земята Своя Единороден Син, за да станем ние Негови събратя. Истината казва, че Божият Син приел нашата човешка природа, за да ни възлюби още повече и да ни направи „синове Божии“. Истината казва, че нашият по-голям Брат умрял на кръста, пролял Своята Кръв, за да ни освободи от нашите греховни слабости, да ни освободи от вечната гибел, да ни отвори вратите на Небето.
Колко чудесна е тази истина! Нима можем да не я приемем, да не я обикнем? Какво е признаването на нашата човешка нищожност спрямо незаслуженото възвисяване, което ще се случи с нас благодарение на Божествения Спасител? От смирението произхожда и със смирението само може да живее, свободна от всяка уплаха, истинската любов на синовете към Отца. Смирението на синовете човешка спрямо Първородния поражда истинското братство. Братството със Сина ни прави способни да живеем с Бог сега и във вечността.

Господи, освободи ни от лукавството! Направи отсега нататък да живеем в Истината, в ощастливяващата Истина за Твоята обич към Твоето създание!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFN Cap.