Майски размишления (13): „Когато чуете гласа Божи, не втвърдявайте сърцата си!“

13 май 2015, 10:15

Ето, сега е ден на спасението. А ние обичаме да се ровим в миналото, с толкова много хъс се занимаваме с онова, което вече е отминало… Губим време за безполезни занимания, вместо да се заемем с настоящето. Това е дело на злия дух, който иска да ни откъсне от сегашния момент, от задачите, които ни е дал Бог днес.
Не се вглеждайте в своята история, в своето минало. Защото с ужас ще видите колко възможности сте имали и сте пропуснали, колко много моменти сте пренебрегнали и те не могат да се върнат, защото са изчезнали безвъзвратно. Не се вглеждайте упорито в миналото, защото нови възможности ще пропуснете, нови шансове, които трябва да се използват веднага. В противен случай след година или дори след няколко часа отново ще съжалявате за отминалото време. Не се спирайте върху миналото, а взимайте това, което Бог слага във вашите ръце днес!
Ето, сега е време дългоочаквано. Това време е определил за нас Бог. В това време той иска да ни спаси, да ни ощастливи. За това време той е приготвил благодати, помощ и вдъхновение. Трябва само на това Божие действие да отговорим, на това вдъхновение да се поддадем. Бог ни говори непрекъснато, само че ние не Го допускаме до себе си, не Му даваме възможност да каже думите Си, не Го чуваме, защото водим егоистичен монолог или чуваме само звуците на външния свят, на заобикалящите ни хора, на телевизора… Бог е заставен от нас да мълчи и ние не можем да разберем каква е Неговата воля за нас сега, в този момент.
Трябва сутрин рано да притихнем, за да чуем какво Бог очаква от нас днес. Трябва да се откъснем за миг от това, което вършим през деня, за да разберем дали сме на правия път, дали се ръководим от съвестта си, осветена от Бога. Трябва да се затворим в малката стая вечер, за да проследим отминалия вече ден и да поставим този ден в релсите, които водят към Бога.
„Днес, когато чуете гласа Божи, не втвърдявайте сърцата си!“.
Пазете своя настоящ момент. Не се обръщайте назад – може би само толкова, че да извлечете поука от собствените си поражения или успех. Не гледайте втренчено и в бъдещето – може би само толкова, колкото да не загубите посоката. Нека нашият настоящ момент да бъде максимално прецизен, сериозен и честен. Този момент ви определя, утвърждава или противоречи на вашето бъдеще. Този момент чертае бъдещето ви чрез вашето сегашно решение. Зад вас е завесата на миналото. Пред вас е непознатото. Но вие пазете настоящето.

Боже, нека с Твоя помощ да живеем само в настоящия момент!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар