Майски размишления (14): „Аз съм светлината на света“

14 май 2015, 13:41

Последните години много се говори за биоенерготерапията. В наше време често срещаме феномени, радиестезисти, „лечители“, които имат умението да усещат в човешкото тяло различни източници на болести и да излъчват енергия, която възстановява човека. Тези „лекуващи“ течения са една от новите надежди за боледуващото човечество.
Евангелието говори, че Христос полагал ръцете Си върху болните ,слепите, парализираните и казвал: „Стани и ходи!“. И болният, излекуван, се връщал радостно вкъщи. По същия начин са изцерявали Апостолите със силата на Христос, както четем в Деяния на Апостолите. Например Петър изцерил седящия пред градската порта човек: „Сребро, ни злато аз нямам, но каквото имам, ще ти го дам: в името на Исус Христос, стани и ходи! И като го хвана за ръка, го повдигна…“.
Биотеченията – това са просто теченията на живота. Колко смирен е Бог, че теченията на живота, с които Той разполага като техен Собственик, предава в известен смисъл на хората – те да могат да бъдат Негови посредници! Защото няма съмнение, че става дума само за посредничество между Бога и човека. Човек на човека може да даде само това, което сам е получил от Бога. Защо тогава да не вървим към самия Източник на живота? Защо са ни нужни посредници, ако самият Бог е на наше разположение? Вечната светлинка не е само външен знак за Божието присъствие сред нас, тя е символ на това, което е невидимо, но също така е символ на действителното излъчване на Бог за цялото човечество: „Аз съм Светлината на света… Който върви след Мене, не ходи в тъмнината…“
Тази „Светлина, която дойде на света, да просвети всеки човек, идващ на този свят“, ни придружава през целия ни живот. Вярата от самото начало на живота ни отваря очите за тази единствена Светлина, до която няма достъп никакво тъмнина. Това е Светлината, която не само просветлява, но и оживотворява, и твори в нас новия живот. Това е тази най-чудесна Божия „биоенерготерапия“, от която всички други – човешки, водят своето начало. В дарохранителницата ден и нощ туптят теченията на живота, които разливат животворни сили за цялото човечество, непрестанно застрашено от смъртта. Падналият грешен човек излъчва смърт. Евхаристичният Бог винаги излъчва живот.

Господи, дай ни очи, които виждат, сърце, което обича, и дихание, за да оцелеем! Когато Те молим за очи, ние силно молим да ни дадеш Твоите очи, за да виждаме така, както Ти виждаш хората, света и историята. Дай ни да намираме пътя на Твоите мисли, ден след ден и час след час! Позволи ни да станем това, за което Ти ни създаде! Дай ни Твоя поглед, сложи ни до Себе Си, направи ни добри ученици на Твоите Слова, които обясняват и променят целия живот!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар