Мария в живота на Църквата и на всеки християнин (3)

21 май 2011

44. Църквата „става Майка благодарение на Божието слово, което получава с вярност“. (122) Както Мария, повярвала първа, приема словото Божие, което й бе открито при Благовещението, и му остава вярна през всички изпитания чак до Кръста, така и Църквата става Майка, когато, приемайки с вярност Божието слово, „чрез проповедта и кръщението ражда за нов и вечен живот синове, заченати от Светия Дух и родени от Бог“ (123). Този „майчински“ характер на Църквата е изразен много живописно от Апостола на народите, когато той пише: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал 4, 19). Тези думи на св. Павел съдържат интересно указание за съзнанието на ранната Църква за апостолската й служба сред хората – че е майка. Едно такова съзнание е позволявало и позволява и днес на Църквата да гледа на тайната на своя живот и на своята мисия по примера на Майката на Сина, който „първороден между многото братя“ (Рим 8, 29).
Може да се каже, че Църквата учи от Мария онова, което е присъщо на майчинството: тя признава майчинското измерение на своето звание, вързано по същество със свещената й природа, „съзерцавайки тайнствената святост на Девата и подражавайки й в любовта, като изпълнява вярно волята на Отец“ (124). Ако Църквата е знак и средство на близко единение с Бога, то тя е това на основание на майчинството си, защото, оживена от Светия Дух, „ражда“ синове и дъщери от човешкото семейство за нов живот в Христос. Защото, както Мария е в служба на тайната на Въплъщението, така също и Църквата остава в служба на тайната на осиновяването чрез благодатта.
В същото време по примера на Мария Църквата остава девицата, вярна на своя Жених: „Тя съще е девица, отдала на своя Жених вярата си, която пази цялостна и чиста“ (125). Църквата е действително невеста на Христос, както се вижда в Писмата на Св. Павел (срв. Еф 5, 21-33; ІІ Кол 11, 2) и в името, което Йоан й дава: „Невеста на Агнеца“ (Откр 21, 9). Ако Църквата като невеста „пази вярата отдадена на Христос“, то тази вярност, изцяло станала образ на брака в учението на Апостола (срв. Еф 5, 23-33), притежава и друга стойност: тя е пример за пълно отдаване на Бог в целибата „заради Царството небесно“, т.е. за посветената на Бога девственост (срв. Мат 19, 11-12; ІІ Кол 11, 2). И точно тази девственост, по примера на Девата от Назарет, е източник на особена духовна плодовитост: това е източникът на майчинството на Светия Дух.
Но Църквата пази също така вярата, получена от Христос: по примера на Мария, която слага и спазва в сърцето си (срв. Лук 2, 29, 51) всичко, което се отнасяше до божествения й Син, Църквата полага усилия да пази Словото на Бога, да изучава основно богатствата му, съзнателно и с внимание, за да може във всяко време да свидетелства вярно пред всички хора.

Бл. Йоан-Павел ІІ
Енциклика Redemptoris Mater

Следва

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар