Catholic-news

Нека да се съсредоточим върху тайната на хляба – този – обикновения, и този – евхаристичния. Всеки от тях съдържа в себе си голяма тайна. Обикновеният хляб наричаме насъщен, и когато го ядем, той се превръща в живот, в енергия, в животворни сили, необходими ни за нашето съществуване. Как става така, че обикновената материя се превръща в енергия, в действие, претворяващо света от човека? Как да се обясни промяната на материята в дух? Гладният човек не е способен на физически труд, нито на умствен или духовен.
Земният хляб животвори. Но Евхаристичният хляб е самият живот, духовен, свръхестествен: „Който яде тоя Хляб, ще има живот вечен!“. Този живот вечен не започва след смъртта, а още сега – тук, защото приемаме в сее си Живия Бог, съществуващ извън живота на земята.
Светото Причастие е предварително участие в живота вечен, ако сме без грях, в състояние на любов към Бога и ближните, защото любовта е по-силна от смъртта.
Обикновеният хля ни дава телесни, земни енергии. Евхаристичният хляб влива в нас Божиите енергии, надприродните, свръхестествените, нужни за щастливия вечен живот с Бога. Имаме два източника, които се допълват, но по своята същност са различни. Обикновеният хляб храни децата на тази земя, а Божественият Хляб подготвя децата на небето.
Колко голямо смирение е нужно на Всемогъщия Бог, за да слезе в малкото късче, които приемаме като Причастие! Колко любов е нужна за това да бъде прекрачена бариерата между божественото и човешкото, между Бога и материята, за да се „облече“ Бог в парченцето хляб! Колко доброта трябва да има в Себе Си най-висшето Същество, за да иска да влезе в завет с жителите на земята! Няма разум човешки, нито ангелски, който да разбере тази „Велика Тайна на Вярата“.
Само обичащото сърце е способно поне мъничко да усети от извънмерната Божия милост към човека. Само любовта е способна поне на крачка да се доближи до познанието на тази нечувана тайна.

Евхаристични Спасителю, никога няма да можем да ти се отблагодарим за това, че си станал Храна за нашия път към Небето! Дай ни често и достойно да Те приемаме в нашите сърца!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.