Catholic-news

Обаче хората най-често живеят само с хляб. С хляба на земното, всекидневното, временното. С хляба на страстите, с хляба на пороците и желанията, които насищат тялото и сетивата. Всеки се старае да запълни празното в себе си.
Понеже човекът не си дава сметка за същината на глада, който непрестанно го безпокои, насища го така, както в дадения момент смята за добре. На всеки природата му показва различни средства за защитаване на този глад: за едни това е събирането на богатства, за други – събирането на знания, за трети – почестите и похвалите. Създаваме си изкуствени стимули, дигаме шум, сливаме се с тълпата, търсейки все нови и нови емоции. Увеличава се броят на изкуствените заместители на щастието, с което се обграждаме. И всичко това – само за да не останем насаме със себе си, защото тогава онзи глад става непоносим. Това бягство уврежда здравето ни, намалява издръжливостта ни, ослепява ни и ни прави глухи.
Има някой, който много държи на това човекът да не е отворен за света на духа, за надприродното, за света на благодатта. Това и онзи, който живее в безкрайната тъмнина, в непрестанния шум, в непреодолимата ненавист към всички и към всичко. Този, отвечният дух на лукавството, дебне човешки души, за да ги изтръгне от ръцете на Създателя и техен Спасител.
Но има за нас едно лекарство: да изпитваме глад за Бога, за благодатта, за светостта. За да изпитаме такъв глад, трябва да изпълним няколко условия: да имаме уединение – външно и вътрешно, да сме отворени за света на духа и да преоткрием в себе си безсмъртната душа, предназначена за вечна слава. Трябва най-после да разберем, че тишината, мълчанието не означават празнота, бездействие, умиране. Напротив: в най-дълбоката тишина се случват най-големите събития. Бог от небето сред нощна тишина стъпил на земята. Бог в тишината на дарохранителницата променя човешки сърца, цели народи…
Телесният глад трябва да бъде преобразуван в глад духовен. „Не само с хляб живее човек!“. Човек притежава също и душа, а може би преди всичко душа. Тялото само служи на душата, защото по-важно е онова, което живее вечно. Ако храним преходното тяло, още повече трябва да храним в нас това, което е вечно.

Божествени Учителю, научи ни да различаваме това, което е преходно, от това, което е вечно! Позволи ни да открием в себе си глада на душата, която се нуждае от надприродна храна! Ти стана Евхаристичен Хляб, който ни храни за живот вечен и всеки, който яде от този хляб, дори и умрял, ще живее навеки!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.