Catholic-news

Някои народи използват израза: „малкото нещо е красиво нещо“. По-рядко се казва, че малкото нещо е важно, влияещо, решаващо. По принцип хората търсят великите неща, набиващите се на очи. Съобразяваме се с тези, които имат власт, влияние, зад които стоят тълпите, за които се говори по телевизията. Някак си избягваме скромните, смирените, неизтъкнатите в политиката, науката, бизнеса, изкуството…
Светът мълчи за тези, които мълчат, които стоят в сянка. Такава именно е и тази бяла Хостия – мълчаща, която ни показва Църквата в тишината на храма, сред запалените свещи, понякога сред дима на кандилата. А понякога само вечната светлинка напомня, че в дарохранителницата се намира „мълчащият“ Бог.
Обаче този Бог не е мълчащ. И колкото по-малък вид има, толкова по-голямо влияние оказва върху заобикалящия Го свят. За да види малкия Исус, човек първо сам трябва да стане малък – тоест да се смири. За да чуе Неговия глас, първо човек сам трябва да утихне. За да усети Неговото действие, трябва човек да отвори себе си за това. За да разбере говора на Бог, трябва първо да се научи на молитва. За да стане велик, първо трябва да унижи собствената си горделивост.
Нека да се научим да се възхищаваме в Църквата. Ако не разбираме, нека се опитаме да разберем тайната на Евхаристията, защото с нашия малък ум няма да обгърнем океана на Божието всемогъщество – ключът към разбирането на тайната на Евхаристията е само и единствено любовта.
„Бог толкова обикна света…“, че пожела да се скрие в тишината на дарохранителницата, в малката Хостия, никой да не се плаши от Неговата безкрайна сила, никой да не се чувства малък в сравнение с Него, никакъв блясък да не ослепи човешките очи.

Божествени Спасителю, Който не искаш да ме плашиш със Своето безкрайно величие, възхити моето сърце със Своето непонятно за човек смирение и със Своята безкрайна любов!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишление“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.