Catholic-news

Исус ни възлюби докрай, до края на Своите човешки и божествени възможности. Повече не можешe да направи. Напусна Дома на Отца, облече се в нищожното човешко тяло, в мизерията и унижението, отказа се от всички знаци на божественото, на властта, отказа се от царуването. Докрай се самоунищожи сред страдание и мъка. Накрая се отказа дори от човешкото Си тяло, за да го замени с Евхаристичното. Пожела хората да се хранят с Неговата човечност, съединена с божествеността Му, и да Го приемат, колкото искат: „Колкото пъти ще ядете от този Хляб и да пиете от тази Кръв – Тялото и Кръвта Господни ще приемате“.
И така ще бъде до края. Това Христос няма да промени никога. Това е любов, която няма да угасне. И именно такава любов жадува човешкото сърце, такава иска да получава. Човекът, въпреки че сам е предател – не иска да бъде предаван; въпреки че сам къса връзките на любовта, иска да е сигурен, че някой го обича силно и завинаги. Докато съществува любовта, човек знае, че има за какво да живее, има за какво да работи, да страда… Без дом, без пари, без здраве може да се живее, но без любов – не…
Затова на олтара свети тази вечна лампичка, тази неугасваща светлинка. Нейният пламък свети и през деня, и през нощта, за да уверява всички вярващи в Исус Христос, че Той никога няма да ги предаде, да ги изостави, да се отрече от тях. Неговата любов ще издържи всички изпитания, Неговото сърце винаги е отворено за заблудените по пътя, които напразно търсят щастието там, където го няма.
Исус ще ни чака до края на нашите дни. Не знаем кога ще удари за последен път нашето сърце. Но знаем със сигурност, че тогава до нас ще бъде Христос. Знаем, че когато тихо призовем Неговото Име, Той ще положи върху нашето чело Своята длан и ще каже: „Не бой се, Аз съм до теб, не ще умреш навеки!“.

Възлюбени Спасителю, Който си ни обикнал докрай, не ни изоставяй през живота ни, нито в часа на нашата смърт! Ние толкова често сме Те изоставяли, толкова често сме напускали Дома на Отца, за да търсим светските, грешните радости. Толкова много вещи обичаме, на толкова много хора сме дарили любовта си, но накрая останахме предадени. Аз също съм предавал и наранявал човешки сърца. Но сега искам да се завърна при Тебе! Сега съм убеден колко крехка е любовта на този свят, колко суетна е любовта към създанията. Колко много неща, наричани любов, в действителност се оказват илюзии, превръщат се дори в ненавист. Само Твоята обич никога не ме е предала! Само Ти си източник на мир и щастие!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.