Мария ни е необходима

25 май 2011, 01:10

Наближава краят на месец май – месеца на Мария. Освен всекидневните майски размишления, днес публикуваме откъс от книгата „Мария от Назарет“ на архиепископ Методий Стратиев, католически Апостолически екзарх от 1971 до 1995 г.

„Аз съм майка на нежната любов…“
(Прем. на Исуса, Син Сир. 24, 17)

Днес Дева Мария става все по-близка на вярващите. В Църквата тя е като майката в семейството. Майката е целувката, усмивката, топлината и радостта. Майката не се отминава; нейната дума е закон, защото тя обича и е често жертва на любовта към децата си.
Много е необходимо да познаваме тази наша небесна майка – не с въображението си, а като намерим и размисляме за нея в Светото писание, вдъхновено от Божия Дух.
Дева Мария е наша майка по волята на Исус. На Голгота, от ръста, Той ни вижда и с умиращ глас ни завещава, като последно благодеяние, Своята майка: „Ето майка ти“. И Тя е наша майка.

Дева Мария казва за себе си: „Аз съм като лоза, която ражда хубави израстъци; Цветовете им са плод на слава и изобилие…. Дойдете при мене вие, всички, които желаете“ (Прем. на Исуса, Син Сирахов 24, 17, 18).
Дева Мария е лоза, насадена от Бога. Той я деаде благодатна на света, за красота всред нас. Израстъците пък са душите, които я избират за майка и водителка по пътя на духовния живот. Тя ги взема под своя покров, ръководи ги и ги обогатява духовно. Тези души вървят по нейния път, по пътя на пълното поверение на Бога и за изпълнение на неговата воля, за осъществяване на думите й: „Ето рабинята Господня. Нека ми бъде по думата ти“ (Лк 1, 38).
Душата, избрала Мария, обича като нея мълчанието, за да размисля в сърцето си думите, идващи й от Бога, за да осъществява това, което Той иска от нея. Тя е напълно „Воля Божия“ и повтаря често: „Искам това, което Бог иска“.
Този път не е лесен. Той е път на собственото ни усмирение и не изпълняване това, което Бог иска в живота, винаги до край. Той е път на мъченичеството, пътя на Дева Мария. От такава душа неземна хармония се издига към Бога и се чува до нас: „Тебе, аз обичам, за Тебе искам да страдам, да бъда разпната… Приеми ме като жертва непорочна“ (Тропар на Девомъченица).

„Майка на чистата любов“. Това име й подхожда напълно. Тя ни даде Исуса, чийто живот е любов и от любов е жертва за всички ни. Това е истинската любов. Дева Мария е била в интимно общение с тази Любов и я предава на нас, на всички, които са я избрали.
Дева Мария ни учи на най-хубавото знание – знанието да обичаме Бога. Любовта към Бога е всичко в живота. И най-съвършените дарове не са нищо без нея (1 Кор 12, 31). „Най-малкото движение на чиста любов е по-полезно от всички други дела, събрани заедно“ (Св. Йоан Кръстни).
Да поглеждаме нежно към Дева Мария, с почит на дете към своята майка. Да гледаме по-често Дева Мария. Тя ни гледа и ние поглеждаме към нея. Нейните очи дават сила в живота, укротяват бурята, правят ни чисти.
Да познаваме и обичаме Дева Мария. Тя е за нас звезда, която грее над обширното море, – що е светът. Ако тя изчезне от небосклона, ще остане само дълбока тъмнина. Толкова Дева Мария ни е необходима.
Дево Марио, ти си за мене усмивката на моя Бог и образа на неговата любов. Моля те, облечи ме с чист и светъл висон, за да влеза на сватбената вечеря на Агнеца; облечи ме с дрехата, с която се влиза в прославата, за да пея защо те обичам и да повтарям вечно, че съм твое дете.

Архиепископ Методий Стратиев,
откъс от „Мария от Назарет“,
София, 1995

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар