Catholic-news

В своето послание по случай стогодишния юбилей на Папския институт за сакрална музика, който понастоящем се ръководи от кардинал Зенон Грохолевски, Папа Бенедикт ХVІ подчертава непреходния характер на реформата в църковната музика, инициирана от Св. Папа Пий Х. Във връзка с тази реформа навремето е основан споменатият институт. Папа Сарто се е базирал на великата традиция на Църквата, на първо място – на григорианския хорал, като в същото време се е противопоставял на влиянието на светската музика, най-вече оперната.
По-нататък Бенедикт ХVІ се спира на темата за приемствеността в учението на Църквата за Литургията, като отбелязва, че редица положения от Конституцията Sacrosanctorum Concilium, в това число и по отношение на сакралната музика, не са били изпълнени. Някои от тези положения бяха възприети като неактуални, като ограничаващи свободата и творческата активност на личността или общността.
Все пак обаче Съборът поставя редица условия, на които трябва да отговаря музиката, претендираща да се нарича „църковна”. Такива са връзката с традицията, универсалност, молитвен характер, достойнство и красота, съответствие с литургичните текстове и символи, провъзходство на григорианския хорал като съвършен образец на сакралната музика, разумно използване на другите музикални жарнове, присъщи на църковната литургична традиция, по-особено (макар и не само) полифонията, значeнието от наличието на добър хор, особено в катедралните църкви. Съборът безусловно е подчертал и необходимостта от привличането на общността на вярващите в активно участие в литургичните действия, откъдето произтича и изискването за инкултуриране, за включване на елементи от местните традиции. Въпреки това и в този случай универсалността на изразните средства трябва да остане неизменна.
По-нататък в посланието си Светият Отец отбелязва, че в контекста на днешните дискусии за пътищата за продължаване на литургичната реформа е много важно да не се забравя, че субект на литургичното действие не е отделният човек или групата вярващи, участващи в Евхаристията, а Църквата като цяло. Главният Субект на Литургията е Самият Господ Бог, а Той действа чрез Църквата, която има своята история, богата традиция и собствен творчески подход. Традицията и развитието трябва да бъдат свързани неразривно. Именно тази приемственост отстояваха отците на Събора – прави извод Папа Бенедикт ХVІ.