Catholic-news

На пръв поглед няма връзка между трите библейски четива в Литургията тази неделя. Питам се какво може да е единството между откъса от Деяния на апостолите, от едно послание на апостол Петър и последните препоръки на Исус към приятелите Му след Тайната вечеря. Запомних от трите четива нещо различно от някакви думи, идеи или факти: по-скоро в мен остана една атмосфера. Нищо чудно, защото текстът е писан във втората половина на първи век след Христос. За каква атмосфера става дума? За атмосферата на повсеместни нападки от страна на света срещу Исус и първите Му ученици. А те са следствие от нападките срещу Бог през първите дни от сътворението на света. Нападките продължават и до днес.
И наистина, омразата и насилието, които се разгарят срещу Христос, не престават със смъртта му. Напротив, те продължават да се вихрят още по-неудържимо, най-напред срещу някои от апостолите, а именно Петър и Йоан, после, след убиването на Стефан с камъни, срещу цялата първа християнска община. Стефан, един от седемте, избрани да помагат на апостолите в тяхното управление на общината, е човек на умствения труд. В спора с религиозните власти на Йерусалим тъкмо той има последната дума. Затова го убиват след скалъпен процес. Гонението не закъснява, християните се разпръскват по градовете и селата на Палестина. Така Филип, един сподвижниците на Стефан, пристига в Самария, където благовести за Христос и предизвиква обръщането на много хора. Такъв е резултатът от първото гонение – разпространението на християнството.
Апостол Петър, който тогава съветва християните в Йерусалим да намерят друго убежище заради гонението, пише писмо няколко години по-късно до общините, „разпръснати“ в цяла Мала Азия. Откъсът от това първо послание е показателен, но ако имате време, прочетете го цялото: ще видите, че то се разполага, наистина не в период на всеобщо гонение, но все пак при обстоятелства, в които на християните не им спестяват нито обиди, нито критики, нито подигравки, коварства, клевети, попълзновения за пропъждане от града. В подобни умишлени нападки срещу християните Петър препоръчва „да бъдат винаги готови да обяснят на ония, които ще ги попитат защо имат надежда в себе си“.
Христос предупреждава приятелите Си – омразата на света към Учителя ще се пренасочи към Неговите ученици. Затова по време на Тайната вечеря, когато им дава последните Си напътствия, Той им напомня за тези нападки, от които не бива да се страхуват: Отец ще им даде Параклет, Защитник, Духа на истината. И на дълбокото невежество на света противопоставя ясното познание на учениците: те ще видят живия Христос. И за да укрепи упованието и увереността им, Той им обещава да установи между тях и Себе Си същото отношение, което Го свързва с Отец. Тогава ще станем едно. Това съкровено единение е основата на нашата сигурност: Interior intimo meo. Той е „по-съкровен от най-съкровеното в мен“, казва Св. Августин.
Тези нападки наподобяват съдебен процес с неговите обвинители и с обвинените: Христос и ние, и един Защитник – Светия Дух. Гръцката дума Параклет има много значения. Означава най-напред адвокат, защитник, но също и Утешител. Колкото до обвинителите, те са онова, което Йоановото евангелие нарича „светът“, т.е. хората, които са подучени от злия дух да отхвърлят Бога. Още от началото на човешката история змията се явява обвинител на Бога, убеждавайки нашите прародители, че Бог господарува над човека, че иска той да Му се подчинява и да раболепничи пред Него: такъв е първият процес срещу Бога. Следва процесът срщу Исус, подбуден пак от сатаната въз основа донесенията на Юда. Сетне идва ред на процеса срещу учениците, т.е. срещу нас.
В този процес тъкмо Параклетът се противопоставя на духа на лъжата, олицетворяван от сатаната. Нашият Защитник ще опровергае изначалната лъжа за Бога. Бог не ограничава живота ни, понеже Той е Животът и затова иска ние да живеем в пълнота, да постигнем напълно човешки, т.е. зрял живот. Той опровергава и лъжата за човека, че трябвало да бъде безправен роб. Разбира се, има какво още да се извърши по това опровержение, понеже на нас ни липсва пълното познание. Но Духът на истината ни въвежда постепенно в цялата истина. Вярата е този вхо0 към настъпващата новост, вярата, освободена от всяко опасение.
Процесът продължава и до днес. Ако обаче действителното ни желание е да „се слеем с тълпата“, да „не се набиваме на очи“, като възприемем общоприетия начин на мислене и поведение, ние няма да бъдем забелязани не само от хората, но и от Бога. Ако обаче нашата вяра ни подтикне да бъдем истински и в думите, и в делата, тогава няма как да не забележат нашата различност, а никой на оича различните. „Не се учудвайте, ако светът ви намрази“, напомня ни Исус. Ала нашият Защитник е в нас. Могат да ни се подиграват, да ни презират и да ни клеветят: Утешителят ще ни даде нужната увереност, за да напредваме уверено към новостта, идваща в нашето човечество.

Отец Леон Пайо